Решение № 13451 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2016 г.

Решение № 13451 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "К. К. М." ЕАД против решение по адм. д. № 7739/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. Н. доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. Конкретно посочва, че съдът не е обсъдил пороците на административния акт, които се изразяват в липсата на реквизити -непосочване на фактически и правни основания и ред за обжалване. В случая търговската практика е била преустановена към момента на прилагане на принудителната административна мярка, защото към 20.03.2015 г. дружеството е предприело мерки по промяна на договорите и информацията в Стандартните европейски формуляри съдържащи преддоговорна информация като с писмо от същата дата в КЗП са представени за съгласуване актуални договори, които дружеството сключва с потребителите. Позовава се на писмо от 14.07.2015 г. на КЗП, с което жалбоподателят е уведомен за неравноправни клаузи, както и на приложен към жалбата пред АССГ договор за кредит от 8.05.2015 г. Твърди, че заповедта няма предмет, защото е издадена по-късно. Иска отмяна и представя писмени доказателства. Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна, а представените писмени доказателства за неотносими. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПк, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1859/17.03.2016 г. по адм. д. № 7739/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "К. К. М." ЕАД против заповед № 463/2.07.2015 г. на Председателя на КЗП, с която на жалбоподателя е забранено да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП изразяваща се в непредставяне на потребителите на своевременна информация за изискванията към поръчителите, задължително използване на допълнителна услуга за осигуряване на поръчител, избран от кредитодателя, срещу възнаграждение, липса на информация, че при предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит длъжникът дължи на поръчителя 40% от общото договорно възнаграждение. Административното производство е започнало по жалба от 28.01.2015 г. на Н. Х. Т., имаща характер на сигнал до КЗП, относно сключен на 29.12.2014 г. договор за кредит между друго физическо лице В. А. и "К. К. М." ЕАД в размер на кредита 700 лв., срок 1 г. В т. 3, ал. 2 от договора кредитополучателят се е съгласил в петдневен срок да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица наети по безсрочни договори с минимално брутно възнаграждение в размер на 1 500 лв. или неотменима банкова гаранция от одобрена от К. К. М. ЕАД банка. В случай, че не предостави обезпечение, кредитополучателят се съгласява К. К. М. ЕАД чрез К. К. ЕАД да сключил от негово име и за негова сметка договор за поръчителство с одобрено от К. К. М. ЕАД дружество поръчител за стойност в рамките на 720 лв., като възнаграждението на поелото поръчителството дружество се заплаща разсрочено на равни месечни вноски - чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от договора за кредит. В договора за потребителски кредит няма клауза, която да урежда възнаграждението на поръчителя в хипотеза на предсрочно погасяване на кредита или отказ от кредита. На 3.01.2015 г., т. е. след сключване на договора за кредит, е сключен договор за възлагане на поръчителство между В. Ц. А. и "К. Г." ЕООД, в което в чл. 2, ал. 2 е посочено, че в случай на предсрочно погасяване на кредита, клиентът дължи 40% от общото договорено възнаграждение, дължимо в момента на подписване на договора за поръчителство. Приложен е и договор за поръчителство също от 3.01.2015 г., по който В. А. не е страна, сключен между "К. К. М." ЕАД и "К. Г." ЕООД. По сигнала е направена проверка на 11.02.2015 г. в централния офис на "К. К. М." ЕАД от длъжностни лица при КЗП, завършила с констативен протокол от 11.02.2015 г., приложен по делото. Установено е, че потребителският кредит е погасен на 22.01.2015 г. както следва: главница 700 лв, . начислена лихва от 29.12.2014 г. до 22.01.2015 г. от 18, 76 лв., такса предсрочно погасяване от 0,5% и възнаграждение за услугата по обезпечението от 316, 41 лв. Вторият констативен протокол е от 24.02.2015 . С писмо от 20.03.2015 г. касационният жалбоподател е представил пред КЗП писмени доказателства- л. 22 от делото, стандартен европейски формуляр- л. 30, типов договор потребителски кредит тип кредитна линия- л. 27,, в който в чл. 1, ал. 4 е записано, че кредитополучателят заплаща на поръчителя възнаграждение за услугата по поръчителство за всяка усвоена в рамките на кредитния лимит от кредитополучателя сума. Вече са налице и изисквания към поръчителите да получават 1500 лв. месечно възнаграждение по безсрочен трудов договор, или да представят неотменима банкова гаранция или при непредставяне на обезпечение да сключат задължително договор за обезпечение с дружество поръчител срещу заплащане на възнаграждение за услугата по поръчителство за всяка усвоена сума. Няма предварителна информация за задълженията на кредитополучателя към поръчителя при предсрочно прекратяване на договора. Тези доказателства не са обсъдени от административния орган. За да отхвърли жалбата съдът приема, че принудителната административна мярка има за цел да преустанови нарушението представляващо нелоялна търговска практика и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Обсъдени са доказателствата по делото и е направен извод, че липсва предварителна информация за условията на договора за поръчителство към момента на сключване на договора за кредит. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Фактическата обстановка е установена със събрани в хода на административното производство писмени доказателства. В хода на съдебното производство юридическото лице е представило 3 броя стандартни европейски формуляри, в които на л. 114, л. 122 и л. 130 е отразено, че обезпечението представлява поръчителство от 2 физически лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. за всеки поръчител, банкова гаранция или поръчителство одобрено от кредитора. Никъде не е посочено какво задължение има кредитополучателя спрямо поръчителя при предсрочно погасяване на задължението по кредита. Решението е материално законосъобразно. Неоснователни са оплакванията, че административният орган е допуснал нарушения по чл. 59, ал. 2 от АПК поради липса на фактически и правни основания и липсата на указания за реда за обжалване са неоснователни. Административният орган се е позовал на чл. 68л, ал. 1 вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП и е посочил обстоятелствата послужили като основание за прилагане на принудителната административна мярка. В заповедта изрично е посочено, че същата може да се обжалва в 14-дневен срок по реда на АПК- л. 39. Установените по делото факти доказват нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, което е основание за прилагане на принудителна административна мярка. В преддоговорните документи като общи условия и стандартен европейски формуляр, приложени към договор за кредит от 8.05.2015 г. и представени от жалбоподателя в съдебното производство се появява информация относно условията, на които трябва да отговарят поръчителите, срокът на обезпечението и задължителното ползване на допълнителна платена услуга осигуряване на поръчител срещу възнаграждение за поръчителя, когато кредитополучателят не може да осигури поръчители. Но и доказателствата от м. май 2015 г. не доказват, че потребителите имат преддоговорна информация, че в хипотезата на предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят ще дължи заплащане на значителен процент от първоначално уговореното възнаграждение за поръчителя, което значително оскъпява разходите по кредита. Това липсва в общите условия - л. 70 и в стандартния европейски формуляр- л. 74. Конкретните условия, на които трябва да отговарят поръчителите са посочени в договорите за потребителски кредит -л. 66 и л. 27, но при сключване на договор за възлагане на поръчителство кредитополучателят, след като вече е сключил договора за кредит, за първи път се информира за конкретния размер на възнаграждението за поръчителя. Неоснователно е оплакването, че принудителната административна мярка няма предмет, защото са предприети действия от страна на жалбоподателя за отстраняване на нарушението. От доказателствата представени в съдебното производство се налага извод, че жалбоподателят не е доказал пред първоинстанционния съд, че към момента на издаване на заповедта е преустановил всички нарушения, за които е наложена принудителна административна мярка. В съдебно производство на 18.02.2016 г. жалбоподателят е представил нови три стандартни европейски формуляри- л. л. 113 -л. 136, в които са посочени изисквания към поръчителите физически лица, но останалата информация за финансови задължения към поръчителя одобрен от кредитополучателя при предсрочно погасяване на задължението отново я няма. Освен това не доказано, че тези формуляри са съществували към момента на издаване на заповедта, предвид чл. 142, ал. 2 от АПК. Приложената принудителна административна мярка е преустановителна, тъй като забраната цели преустановяване на конкретно поведение. В случаите на последвала промяна във фактическите обстоятелства, които са послужили като основание за прилагане на ПАМ, засегнатото юридическо лице има право да поиска отмяна на принудителната административна мярка. Затова е неоснователен доводът на касационния жалбоподател, че нови писмени доказателства, съставени след оспорената заповед и представени в касационното поризводство в съдебното заседание на 24 октомври 2016 г. имат значение за законосъобразността на заповед № 463/2.07.2015 г. Същите освен неотносими към спора са и недопустими, защото са представени след 14-дневния срок по чл. 211 от АПК и не са във връзка с наведено конкретно касационно основание за процесуални нарушения, каквото е изискването на чл. 219, ал. 2 от АПК. Затова настоящата съдебна инстанция не ги цени. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение