Решение № 4857 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2015 г.

Решение № 4857 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет /ОбС/ - гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Стамов, против решение № 150/29.01.2015 г. по адм. дело № 1941/2014 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Иван Стоянов Тодоров и Никола Иванов Стоянов, редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез пълномощника им - адв. Севова, е постъпил отговор, с който оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение, по жалба на Иван Стоянов Тодоров и Никола Иванов Стоянов, Административен съд-Варна е отменил Решение № 1357-4/12.02.2014 г. на ОбС-Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на с. о."Ментеше", гр. Варна, в частта му относно имот № 1219, кв. 43, между осови точки 361-362-363-364-365-368-367, като незаконосъобразно, върнал е преписката на органа за ново произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите към решението и е осъдил ОбС-Варна да им заплати общо разноски по делото в размер на 1430 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че решението на ОбС-Варна е издадено от компетентен орган и при спазване на формата, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Според съда органът е нарушил съществено чл. 35 АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е обсъдил възраженията на страните. От събраните по делото доказателства е установил, че одобрения ПУП-ПУР, в оспорената му част, не съответства на актуалната кадастрална основа по влязлата в сила КККР на гр. Варна, с. о."Ментеше", от 2007 г., не съответства на заповед на началника на СГКК-Варна от 06.03.2012 г., с която е извършено интегриране на одобрения ПНИ на с. о."Ментеше", в който на мястото на стар имот № 1219, са нанесени 6 бр. имоти с пл. № от 1761-1766, на основание договор за доброволна делба от 02.05.2011 г. Поради това в оспорения ПУР неправилно графичната част съдържа площа и очертанията на стар имот № 1219, вместо интегрираните в КККР шест броя имоти, между които и собствените такива на двамата жалбоподатели /имот № 1763, имот № 1764 и общо 1/2 ид. ч. от имот № 1766/. Приел е още, че с ПУР незаконосъобразно се засяга линията на застрояване в имот № 1762, както и поради несъобразяването с наличието на 6 бр. имоти по КККР, на мястото на имот № 1219, органа не е изследвал въпроса за равномерното отнемане на площи от тях. Като резултат от това е отменил оспореното решение, в частта му засягаща несъществуващ имот № 1219, между о. т. 361-о. т. 365, о. т. 367, о. т. 368 и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, като е дал указания да съобрази актуалната кадастрална основа, влезлите в сила планове за застрояване относно тези 6 бр. имота, осъщественото строителство в тях, както и да приложи чл. 6 АПК, като отнеме равномерно площи от имотите. Решение, в частта, с която е отменено решението на ОбС-Варна, е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че оспорения ПУР, в частта засягаща имотите на ответниците Тодоров и Стоянов, не съответства на актуалната кадастрална основа на гр. Варна, с. о."Ментеше", тъй като в него липсва отразяване на тези имоти и на още четири други, или общо на 6 имота от № 1761 до № 1766, които с влязла в сила заповед от 06.03.2012 г. на началника на СГКК-Варна са нанесени в КККР, чрез интегриране на ПНИ, с. о."Ментеше". Интегрирането на ПНИ в КККР на гр. Варна е било в сила към датата на одобряване на процесния ПУР, от което следва, че плана е трябвало да съдържа данни за тези имоти и да се съобрази с тях. Несъобразяването с актуалната КККР при изработване и одобряване на всеки ПУП представлява съществено нарушение на чл. 115, ал. 1 и 2 от ЗУТ и както правилно е прието от съда обуславя незаконосъобразност на уличната регулация, в оспорената й част. В тази връзка правилен е и другия извод на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК, тъй като органът не е установил всички факти и обстоятелства от значение за случая относно интеграцията на ПНИ в КККР на гр. Варна, с. о."Ментеше", в частта на настъпилите промени със стар имот № 1219 и трансформацията му в други 6 самостоятелни имота, на основание договор за доброволна делба от 2011 г. и не е взел предвид възраженията на заинтересованите лица срещу изработения проект за ПУР в тази част. Такова нарушение е налице и поради противоречието между данните за тези имоти в опорния план към заданието по чл. 125, ал. 3 ЗУТ, с графичната част на оспорения ПУР, установено категорично от заключението на вещото лице. Правилни са констатациите на съда и за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ /изм. Д. в. бр. 82/2012 г./, поради несъобразяване на плана с влезлите в сила ПУП-ПЗ от 29.05.2012 г. и от 14.03.2012 г. за ПИ 1761 и ПИ 1762, както и с РС от 26.06.2012 г. за ПИ 1762, доколкото тези имоти са част от бивш имот № 1219, предмет на процесната жалба. От изложеното следва, че като е отменил оспорения ПУП-ПУР, в посочената по-горе част и е върнал преписката за ново разглеждане съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Настоящата инстанция не споделя дадените с обжалваното решение указания до органа, при връщане на преписката за ново разглеждане, в частта относно отнемането на равномерни площи от 6-та имота за улица, на основание чл. 6 АПК. Въпрос на преценка по целесъобразност, неподлежаща на съдебен контрол, е изборът на органа на вариант за проектиране и прилагане на уличната регулация, поради което в тази част дадените указания не се основават на закона и органа не дължи изпълнението им. При този резултат по касационното обжалване на ответниците се дължи присъждането на направените от тях разноски пред касационната инстанция, за адвокат, съобразно представените 2 бр. договори за правна защита и съдействие на адв. Севова, в размер на 650 лева за Иван Тодоров и 650 лева за Никола Стоянов. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение