Решение № 4846 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез юрк. Сърбинска, срещу решение 5859 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело 11773/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на РУНИ - 07 ООД, е отменено решение 32-403703 от 23.11.2022 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна и Агенция Митници е осъдена да заплати на РУНИ - 07 ООД, сумата в размер на 850 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при постановяването на съдебния акт, решаващият съдебен състав е разгледал, съпоставил и обсъдил само част от събраните по делото доказателства, което е довело до неправилни изводи и порочен съдебен акт. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническите органи не са установили съмненията си относно декларираната договорна стойност на внесената стока и не са установили предвидените от закона основания за определяне на митническа стойност по метода на чл. 74 от МКС. Твърди се, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка, според които цената на автомобила при износа от САЩ е в размер на 13 200 USD и значително се различава от декларираната стойност в размер на 2 420 USD. В тази връзка са изложени съображения, че съдът не е съобразил доказателствената сила на получения от американските митнически власти отговор, както и на представената към отговора електронна информация за износ - еквивалент на износна декларация в ЕС. Твърди се, че митническите органи са разгледали последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и законосъобразно е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, като при използвания метод по § 3 са взети предвид наличните данни на митническа територия на Съюза, каквито са данните, представени от Департамента за вътрешна сигурност на САЩ, отдел Митници и гранична защита . Според касатора претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Твърди, че в допълнение на аргументите на директора на ТД Митница Варна за това, че декларираната от дружеството стойност на Мазда , модел 6 touring , с първоначална регистрация 02.01.2017 г. в размер на 2 420 USD не е реалната стойност на автомобила е приетата по делото съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Видно от експертното заключение средната цена на наличните на пазара аналогични автомобили възлиза на 32 163 лв. Според експертизата към датата на сключения договор за покупко-продажба - 23.03.2020 г., средната пазарна цена на лек автомобил Мазда , модел 6 touring , тип Седан в България възлизала 50 909 лв. В заключение, експертът е посочил, че стойността на процесния автомобил е 31 813.82 лв. (50 909 лв. (средната пазарна цена) - 19 093.18 лв. (стойността на ремонта)). Иска се решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът РУНИ - 07 ООД, чрез адв. Тодорова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото за касационна инстанция, съобразно представен списък и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура на Република България е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение 32-403703 от 23.11.2022 г. към митническа декларация МRN 21BG002002042777R7 от 07.01.2021 г. на директор на ТД Митница Варна към Агенция Митници , с което: не е приета митническата стойност на декларираната стока 1 по митническата декларация; е определена нова митническа стойност на стока 1 по МД в размер на 21 220.58 лв.; определени са дължими суми за досъбиране, както следва: Мито (А00) 1 733.02 лв. и ДДС (В00) 3 812.63 лв. или общо в размер на 5 545.65 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 ЗДДС. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена 07.01.2020 г. От фактическа страна съдът е установил, че на 07.01.2021 г. дружеството е декларирало в режим допускане за свободно обращение стока: лек автомобил употребяван с повреди марка: Мазда , модел: 6 touring, тип: sedan 4d, брой места:5, първоначална per: 20170102, цвят: червен, работен обем: 2488 куб см, мощност: 125 kw din, двиг. неоткрит, бензин, шаси : JM1GL1V50H1154357, деклариран код по ТАРИК 8703239000, държава на износ САЩ, 1441 кг нето, деклариран произход JP- Япония, с обща фактурна стойност 2 420 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.60762 лв., декларирано условие на доставка CFR Варна. Износител и продавач на стоката е американското дружество EAUSA LLC, САЩ. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: документ за покупко-продажба от 22.10.2020г., фактура за терминални разходи, коносамент NAM4047981 (с получател Българо-руско търговско дружество АД като спедитор), уведомително писмо за реалния получател ( Руни 07 ООД), талон за превозното «средство, документи за платени държавни вземания. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, вследствие на което е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и допълнителни задължения за довнасяне на мито и ДДС. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Служба Митници и гранична охрана на САЩ съгласно Спогодба между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за взаимна помощ между техните митнически администрации, както и с данни от интернет сайт. От Американската служба Митници и гранична охрана е получен отговор вх. 32-2177817 от 01.06.2022 г. В Приложение 2, към Писмо от Американската служба Митници и гранична охрана , е посочен автомобил марка Мазда , модел: 6 touring plus, VIN JM1GL1V50H1154357, тегло 1441 кг. С посочена цена при износ в размер на 13 200 USD (21 220.58 лв.). Като износител на стоката е посочен EAUSA LLC, [адрес], UA, пристанище на износ MIAMI, FL, страна на получаване България. Във връзка с така получения отговор, от страна на митническите власти са изискани допълнителни документи от вносителя, който е отговорил, че е представил всички документи, с които разполага. Въз основа на представената информация от американските власти митническите органи са приели, че декларираната в САЩ стойност за употребявания автомобил е 13 200 USD, която е значително по-висока от декларираната при вноса в Република България. При проверката е анализирана и налична информация за автомобил със същите характеристики и VIN номер на ел. страница https:// autoauctionhistory.com/automobile/mazda/6/189587ac54-mazda_6_touring, като е откритаинформация за обявена продажна цена на аукциона в размер на 14 982 USD. Митническите органни са направили извод, че въз основа на тези данни се потвърждават съмненията за декларираната цена на стоката. При тези факти и след уведомление до декларатора по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 21 220.58 лв. (13 200 USD при курс 1.60762 лв. за 1 USD, определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74 § 2 от регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на данни за техническото състояние на автомобила и за разходите за ремонта му преди продажбата на митническата територия на Съюза, както и на информация, предоставена от вносителя за себестойността на автомобила от производителя. Пред административния съд е прието заключение по СОЕ. Същото е кредитирано от съда, като е обсъдено в обжалваното решение. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Първоинстанционният съд е приел, че в оспорения акт липсват конкретни факти и обстоятелства за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Административният орган е посочил, че хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобила й я е определил именно по този ред, без да е посочил конкретни доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че посочените доводи са общи и съдържат само констатации, неподкрепени с доказателства. Според съда, митническите органи напълно необосновано са заменили посочената в МД договорна цена с цената, отразена в справките от трето лице, независимо, че едната е от официална служба на САЩ. Според административният съд, безспорно е установено, че процесния лек автомобил е в лошо техническо състояние. В тази насока се е позовал на заключението на вещото лице по СОЕ и приложените по делото снимки, от които се установява, че автомобилът е имал сериозни щети по ектстериора, които не позволяват безопасното му ползване - силно увреден ляв калник, предна и задна леви врати, заден ляв панел. Според вещото лице тези увреждания предполагат и наличие на увреждания в ходовата част на автомобила, поради което е необходим ремонт. Като сума за извършване на ремонта, вещото лице е посочило сумата от 19 093.18 лв. Съдът е посочил, че от представеното Удостоверение за собственост, издаден от щата Джорджия е видно, че процесния автомобил е бракуван от собственика му СТЕЙТ ФАРМ МЮТИЪЛ АВТОМОБАЙЛ ИНС КО . Направен е извод, че липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна стойност на стоката е следвало да бъде преодоляна от административния орган чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент/ЕС/ 952/2013 г., чрез извършване на съответни анализи и сравнения, каквито в случая липсват. Първоинстанционният съд е посочил, че в тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен адресатът за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение (в този смисъл Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С - 29/13 и С - 30/13, Еи: С: 2014: 140, т. 49). Съдът е посочил, че тези изисквания не са спазени, въпреки, че със съобщението по чл. 22 § 6 от Регламент/ЕС/ 952/2013 г., вносителят е бил уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническата декларация. Направен е извод, че правото му на защита не е било осигурено, тъй като органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност. По изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на ТД Митница Варна е неправилно и го е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая съмненията в договорната стойност на стоката са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г., според които за автомобила е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 13 200 USD. Съгласно чл. 5, § 1 от Спогодбата, при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки. В чл. 9, § 2 от Спогодбата е предвидено, че получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. В хода на административното производство е установена и информация за проведен аукцион за автомобил с идентични характеристики с посочена продажна цена от 14 982 USD. Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 2 420 USD съгласно представената фактура. С оглед констатираните разминавания и противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност и същите не са отпаднали въпреки представената от декларатора информация. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, б а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен именно методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74 § 2 от регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази връзка по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,