Решение № 10202 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 318/2017 г.

Решение № 10202 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 318/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В., чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Г., против решение № 2296/15.11.2016 г. по адм. дело № 2093/2016 г. по описа на Административен съд - В.. С него е отменен негов мълчалив отказ за предоставяне на информация по реда на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) по подадено заявление с вх. № ДОИ16000077ВН/03.06.2016 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че исканата с подаденото заявление информация е била общодостъпна поради което са били налице фактически и правни основания за отказ от предоставянето й, вкл. и мълчалив отказ. Ответната страна - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, представлявано от Ю. Ч., чрез процесуален представител адв. И. И., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административният съд - В. е приел, че със заявление с вх. № ДОИ16000077ВН/03.06.2016 г. заявителят е поискал на основание чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ да му се предостави копие от договор № Д14000497ВН/29.05.2014 г. по обществена поръчка с предмет "Изработване на подробен устройствен план - План за регулация и застрояване на парк за широко обществено ползване, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение". Посочено е, че информацията е нужна, за да си състави заявителят мнение за дейността на общинската администрация. Посочен е исканият начин за предоставянето й. В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ задълженият субект не се е произнесъл, поради което е прието от правна страна, че предмет на обжалване пред административния съд е формиран незаконосъобразен мълчалив отказ. С обжалваното решение същият е отменен. Настоящият съдебен състав намира, че правилен е доводът на първоинстанционния съд, че задълженият субект е дължал мотивирано писмено произнасяне по постъпилото заявление. ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения, включително от приетото законодателно разрешение, а именно че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение (чл. 28, ал. 2 ЗДОИ), както и че в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване (чл. 38 ЗДОИ), се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне включително и при отказ. След като в конкретния случай липсва изричен акт на органа по заявлението, правилно съдът е отменил мълчаливия отказ на касатора да се произнесе по него и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно дадените от съда указания. Доводите на касатора, че исканата информация е публично достъпна не отменя задължението за изрично произнасяне в писмена форма. Изложените аргументи се отнасят до съществото на спора и следва да се обсъждат в случай, че са част от мотиви по издаден изричен административен акт. В касационната жалба е направено възражение относно решението в частта за присъдените на жалбоподателя в първоинстанционното производство съдебни разноски по повод техния размер, който не съответства на минимално определените адвокатски възнаграждения, според наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Също така е изложен довод, че няма доказателства за плащането на такова възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част е правилно, понеже видно от представения договор за правна помощ в това производство, а и в настоящото, на адв. И. И. за заплатени договорените размери на адвокатските възнаграждения за всяка от инстанциите. Същите имат характер на разписки, като не е направено и възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК относно техния размер. Решението като правилно следва да се остави в сила При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва община В. да заплати на ответната страна сумата 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение