Решение № 12795 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Колева, представена от адв. М. Иванов, срещу решение 216/22.02.2021г. на Административен съд Варна по административно дело 162/2020 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата ѝ против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ МД-АУ-6989-1/02.09.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от дирекция Местни данъци при община Варна относно установени задължения за данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства за отчетни периоди 2018 и 2019 г. в общ размер 3 811.76 лева с лихви за забава в общ размер 286.80 лева и за такса за битови периоди за същите периоди в общ размер 5 488.15 лева и за закъснителна лихва 416.37 лева. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са доводите за противоречие на съдебния акт с материалния закон. Според касатора пропуск на съда е да възприеме като порок на АУЗ, обуславящ нищожността му, липсата на компетентност у издателя на акта. Оспорва изводите на съда, че компетентността на конкретното длъжностно лице следва от заповед 2888/15.07.2019 г. на кмета на община Варна, тъй като заповедта била издадена от заместник без да са установени предпоставките за заместването, а и определянето с тази заповед на длъжностните лица от общинската администрация с правомощия на органи по приходите не била сторено поименно, а с посочване на длъжност и звено в администрацията. Иска отмяна на решението и прогласяване на нищожността на АУЗ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директорът на Дирекция Местни данъци при община Варна не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд Варна АУЗ са установени в тежест на Ф. Колева за публични общински вземания за отчетни периоди 2018 г. и 2019 г. данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, данък върху превозните средства /ДПС/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ в общ размер 29 696.03 лева с лихви за забава 2 200.05 лева. Задълженията за ДНИ и за ТБО са обвързани с притежаването от Колева на разположени на територията на община Варна, поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради, описани по административен адрес, партида, площ /респ. РЗП/. Основа за определяне на ДНИ и на ТБО е данъчната оценка по приложение 2 към ЗМДТ. Установеният ДПС е за лек автомобил Рено Меган, индивидуализиран с номер на рама и на двигател, както и с посочени регистрационен номер, мощност и дата на производство. С първоинстанционното е отменен частично АУЗ и е отхвърлена жалбата срещу акта за установените с него задължения за данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства за отчетни периоди 2018 и 2019 г. в общ размер 3 811.76 лева с лихви за забава в общ размер 286.80 лева и за такса за битови периоди за същите периоди в общ размер 5 488.15 лева и за закъснителна лихва 416.37 лева. Предмет на инстанционен контрол е отхвърлителната част от съдебния акт. Констатациите на първостепенния съд са за всеки от общо тридесет и петте обекта на облагане с ДНИ, за които е определена и ТБО. Обсъдени са материалните предпоставки за възникване на публичните задължения за ДНИ и за ТБО и е отхвърлено оспорването срещу частта от АУЗ, с която са установени задължения, за които е осъществен правопораждащия фактически състав. С източник на специални знания е проверен размера на данъчната оценка, тъй като тя е ползвана от администрацията като основа за определяне на задълженията, както и начинът на изчисляване на размера на задълженията. При решаването на спора за съществуването и размера на ДПС съдът е приел за установено придобиването от жалбоподателя на автомобила Рено Меган с договор за продажба от 05.11.2007 г. Проверил е изчисленията на администрацията за размера на данъка като функция на мощността и екологичната категория при съобразяване на годината на производство и прилагане на коригиращ коефициент за старост на автомобила. Административният съд е приел, че компетентността на издателя на акта следва от заповед 2888/15.07.2019 г. на кмета на община Варна. Актът е издаден служебно в хипотезата на неплащане на задълженията в срок и съответства на изискванията за форма. Не са възприети като съществени и обуславящи отвяна пропускът да се посочи началния момент на лихвите за забава и изчисленията при формиране на данъчната оценка на имотите. Крайният извод е, че публичните вземания съществуват в определените с АУЗ размери в частта, за която е отхвърлено оспорването. Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част. Касаторът неоснователно обвързва с личността на конкретно длъжностно лице, изпълняващо функциите на орган по приходите, компетентността в конкретното производство на органа, овластен по реда на чл. 4, ал. 4 във вр. с ал. 3 ЗМДТ. Използваното в практиката понятие за персонална компетентност е инерция в транскрибирането на понятието ratione personae, с което се означава степенната компетентност. Компетентността се обвързва с мястото на органа в системата на администрацията и се възприема като обем от правомощия характеризиращ публичноправната правосубектност. Не е признак на компетентността личността на упражняващото публичната функция длъжностно лице. Заради динамиката на процесуалното правоотношение е възможна замяна на длъжностното лице, участващо в конкретното ревизионно производство. Затова и не е порок на заповедта на кмета на община Варна по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ определянето на служителите от общинската администрация с функции на органи по приходите чрез означаване на длъжността и структурното звено в общинската администрация, а не чрез индивидуализиране с признаци от гражданската регистрация, какъвто е името на длъжностното лице. Не се основава на авторството на документа на заповед 2888/15.07.2019 г. на кмета на община Варна доводът за издаването му от заместник. Неотносимо е позоваването на института на заместването за акт издаден от титуляра. Без да са направени оплаквания за опущения в познавателната дейност на първостепенния съд, касационният съдебен състав е обвързан от установяванията му /арг. чл. 220 АПК/, а заради споделянето на решаващите изводи на този съд препраща към мотивите на решението му /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Касаторът е собственик на недвижими имоти и превозно средство, които са обект на облагане с ДНИ и ДПС /вж. чл. 10, ал. 1 и чл. 52, т. 1 ЗМДТ/ и е субект на задължението за местните данъци чл. 11, ал. 1 и чл. 53 ЗМДТ. Първостепенният съд е проверил и коригирал основата за облагане с ДНИ данъчната оценка /чл. 19, ал. 1 ЗМДТ/, като е ползвал специални знания. Своенето на недвижимите имоти и предоставянето от общината на услугите по чл. 62 ЗМДТ са елементите на фактическия състав, пораждащ задължението на собственика за ТБО /вж. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ и чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 62 ЗМДТ/. Определените с неотменената част от АУЗ задължения на касационния жалбоподател съществуват. Установяването им с акта е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу тази част от утежняващия административен акт правилно. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение