Решение № 10272 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13007/2018 г.

Решение № 10272 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13007/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Попов, срещу решение № 234 от 03.08.2018 г. по адм. д. № 104/2018 г. на Административния съд - Стара Загора. С него е отменено уведомителното му писмо за извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2014 г. Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, а ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваване на релевираните доводи касаторът в настоящото производство твърди, че по делото е безспорно установено, че контролиращото лице не е въвело до 30 октомври данните за извършената проверка през текущата година в електронната система по чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Писмо за корекции на подадено заявление е подадено едва на 17.12.2014 г. Корекция не е била извършена, поради което парцелите, заявени за подпомагане са били отчетени като наддекларирани. По изложените съображения моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на направените разноски при първоинстанционното разглеждане на спора и юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът- П. Щерев, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Счита решението за обосновано и правилно, поради което не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд – Ст. Загора е бил сезиран с жалба, подадена от П. Щерев от [населено място], срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. с изх. № 02-240-6500/7075 от 06.12.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, за кампания 2014 г. С него е уведомен, че за заявеното агроекологично плащане по мярка "Биологично растениевъдство" с код АП 06 е декларирал площ 0, 1 ха и за код АП 07 е декларирал площ в размер 5, 72 ха, като след извършената административна проверка по реда на чл. 37 ЗПЗП е било установено, че не е спазил базовите изисквания. Поради това и на основание т. 6 от Методиката за намаление при неспазване на базовите изисквания по съответните направления по мярка агроекологични плащания (АЕП), утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана в изложението само "Наредба № 11", от министъра на земеделието и храните със заповед № РД 09-508 от 24.07.2014 г. и изменена със заповед № РД 09-746 от 20.11.2014 г., площта на парцелите се счита за наддекларирана. На основание чл. 16 от Регламент 65/2011 процентното съотношение между декларираната и установената площ е над 50%, поради което оторизираната сума е в размер на 0 лева и му е наложена санкция за бъдещ период по АЕП с код АП06 в размер на 23, 47 лв. и за АП07 – в размер на 2796, 79 лв. Съдът е приел подадената жалба за процесуално допустима и като я е разгледал по същество е приел, че тя е основателна, поради което е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че контролиращото лице "А – Серт "Европейска организация по сертифициране" АД, с която П. Щерев е бил сключил договор на основание чл. 31 от Наредба № 11, според изискванията на чл. 37, ал. 1, е подало заявление за редакция на въведени данни в системата по чл. 68, ал. 1, преди да му бъде отнет лиценза, но тези данни не са били въведени в електронната система на ДФЗ. Земеделският стопанин и жалбоподател е изпълнил всички изисквания на Наредба № 11, но по причини независещи от него, в електронната система корекцията не е била въведена, поради което на него неправилно не му е била оторизирана сума по посочените кодове за АЕП, поради това е и отменил уведомителното писмо като незаконосъобразно. Съдът е приел още, че на 17.12.2014 г. "A Cert Европейска организация по сертифициране" АД е изпратила до МЗХ коригираща информация, която да бъде вписана в "Системата за въвеждане на данни от външни институции", вкл. доклад за резултата от инспекцията, която е извършила спрямо земеделските парцели с които Щерев кандидатства, като потвърждава отглежданата в парцелите култура към 09.06. на текущата -2014 година при спазване изискванията на посочените регламенти (ЕО) 834/2007 и 889/2008 г. (л. 101-103). Това е достатъчно за да се направи извод, че парцелите, заявени по направление "Биологично производство" в кампания 2014 г. са били контролирани от контролиращо лице. Становището на органа, че парцелите не са контролирани не се потвърждава от твърдението за неяснота в отбелязването с "да" в графата "биологично производство или в преход" (л. 103). Не се твърди, че не е спазен одобрения образец. Обстоятелството, че в таблицата е посочено състоянието на имотите към 09.06. на текущата година /2014 г./, културите отглеждани в тях и съответствието им с визираните два регламента на Европейската общност, сочи че положителния отговор "да" - даден за всеки парцел за биологично производство. Административния орган, ако прецени би могъл да изпрати запитване до контролиращото лице, но не и да прави автоматично изводи във вреда на кандидата, още повече пренебрегвайки издадения в негова полза писмен документ за осъществен контрол и сертификация от страна на контролиращото лице. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано. Съдът изключително прецизно е описал събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които е обсъдил. Въз основа на тях е извел обосновани изводи, че П. Щерев е сключил договор с контролиращо лице, което не е въвело данните в електронния регистър по чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11, поддържан от ДФЗ в срок до 30 октомври. Въпреки това по делото е било представено заявление за редакция на въведени данни в "Системата за въвеждане на данни от външни институции" с дата 17.12.2014 г. Към нето има и приложение, в което са описани парцелите на П. Щерев, ведно с кодовете на отглежданите култури към 9 юни на 2014 г. Включително и отбелязване на спазване изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и 889/2008. Вярно е обстоятелството, че на контролиращото лице не е било продължено разрешението за извършване на сертификация на продукти, но това е станало едва със заповед № РД 09-91 от 13.02.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Правилни са изводите на съда, че заявлението за редакция е подадено преди тази дата – на 17.12.2014 г., когато на третото контролиращо лице не е бил отнет лиценза. Поради това правилни са и изводите на съда, че П. Щерев няма връзка с действията и обстоятелствата по подаването на данните, както и по отнемането на лиценза. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Според чл. 68, ал. 1 от Наредба № 11 ДФЗ създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат данни за състоянието на парцелите към последната дата за подаване на заявление за подпомагане за съответната година, съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Тези данни се въвеждат в "Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът за въвеждането им за контролиращите лица е 30 октомври. Данните се изпращат в Министерството на земеделието и храните. При допусната техническа грешка от страна на външните институции, отстраняването й може да се извърши до 31 декември на текущата година, според чл. 68, ал. 5, т. 1, б. "а" от Наредба № 11. Министерството на земеделието и храните одобрява или отхвърля постъпилите заявления, като одобрените заявления се изпращат в ДФЗ. ДФЗ предприема необходимите действия с оглед извършване на одобрените от МЗХ корекции, според чл. 68, ал. 5, т. 3. Следователно П. Щерев е сключил договор с контролиращо лице, което е било лицензирано към момента на сключване на договора. Контролиращото лице е извършило контрол върху заявените парцели към 9 юни на 2014 г. Обстоятелството, че не е подало в срок данните към "Системата за въвеждане на данни от външни институции" не може да се вмени във вина на земеделския стопанин, от когото не зависи въвеждането на данните. Неоснователен е доводът на касатора за приложимост на чл. 41, ал. 4 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането. Според тази разпоредба, в редакцията й към 09.06.2014 г. контролиращите лица извършват годишна физическа проверка на 100 % от операторите, с които имат сключен договор за контрол и сертификация. Едва с изменението на разпоредбата /ДВ бр. 63/2014 г./, е допълнено, че проверката завършва с двустранно подписан инспекторски доклад, като операторът задължително получава екземпляр от него на място. При липса на спор за извършена към 09.06.2014 г. проверка от страна контролиращото стопанството на Щерев лице, то непредставянето инспекторски доклад не релевира, че парцелите не са контролирани, нито е самостоятелно основание за отказ за подпомагане. Поради това правилно съдът е отменил уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ. По изложените съображения съдебното решение е обосновано и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение