Решение № 9896 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2011 г.

Решение № 9896 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Николай Христов Банков и Николай Николаев Банков от гр. Карлово, против решение № 1447/04.11.2010 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 964/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу заповед № ДК-02-Пд-06/20.04.2010 г. на и. д. Началника на сектор-Пловдив при РДНСК-ЮЦР, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "надстройка над ателие", находящ се в УПИ ХХХII-731,732, пл. № 731, кв. 76 по плана на гр. Карлово. Решението се преценява неправилно, незаконосъобразно и неоснователно, иска се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа лично от Николай Христов Банков, по съображенията, изложени в нея и писмена защита. От ответните страни - физически лица, се явява лично Пенка Марангозова, оспорва жалбата, поддържа депозираното по нея възражение. Началник сектор Пловдив - РДНСК, Южен централен район, се представлява от юрк. Георгиева, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел изводите на административния орган за наличие на незаконен (незавършен към момента на проверката) строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, представляващ надстройка на съществуващо ателие в монолитна жилищна сграда, с изпълнена стоманобетонова плоча, тухлени ограждащи стени и бетонов покрив, при което са обособени две помещения и тераса, за който, в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ липсват строителни книжа. Проследени са приобщените по делото доказателства, с оглед което е направен изводът за спазена процедура по издаването на акта, отчетени са и постановеният от Гл. архитект на община - Карлово отказ за узаконяването на строежа от 2004 г., потвърден със заповед на Началника на РДНСК-Пловдив, отхвърлената жалба срещу последната от Пловдивския окръжен съд, решението на който е оставен в сила с решение на Върховния административен съд от 2008 г. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон, в същото е извършен подробен и точен анализ на доказателствата по делото и относимата правна уредба, поради което и изведените правни изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Видно е от емоционално изложеното в касационната жалба, че подателите й отказват да приемат факта, че процесната заповед за премахването на строежа е последица от влезлия в сила отказ за узаконяването му, контролът по който е проведен изцяло - и пред административния орган и пред двете съдебни инстанции. Неоснователно е оплакването, че в нарушение на закона съдът не е приложил адм. дело № 47/2007 г. на ПОС с експертизите към него - решение № 54/30.01.2008 г. е в кориците на делото и може да бъде съобразен само крайният му резултат. Доводите, че в него "не е обсъждан доказателствения материал", досежно изменение на ПУП през 1970 г., е следвало да се направят в касационното производство по адм. дело № 5149/2008 г. на ВАС, или в съответните срокове в извънредното производство по отмяна. Представените от жалбоподателите, и в това производство, доказателства с основание не са били обсъждани, тъй като същите са залегнали в мотивите на решението по адм. дело № 47/07 г. и с оглед законовата забрана да се преразглеждат въпроси, решени с влязъл в сила съдебен акт. Голословно е и твърдението за наличие на одобрен архитектурен проект от 1971 г., в който предмет да е процесния строеж - такъв не е представен, затова и обосновано е приета липса на строителни книжа за осъществяването му. В случая е налице хипотезата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, при която се издава заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, на което именно основание е издадена процесната заповед, правилно и обосновано преценена като законосъобразна. С оглед тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,