Решение № 11733 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Управителния съвет (УС) на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ/Агенцията) срещу Решение 1920 от 27.02.2025 г. по адм. дело 2036/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу отказа за преиздаване на разрешение за рекламно съоръжение. Евентуално иска връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъде допусната съдебно-техническа експертиза за установяване на техническите характеристики на рекламното съоръжение. Ответникът Март Медия ЕООД ЕИК 102875076 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в представения по делото писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение по жалба на Март Медия ЕООД е отменен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение (РС), намиращо се на път II-29 (Варна Добрич - Ген. Тошево), км 42+790 ляво, с площ от 12 кв. м, обективиран в Решение по т. 1.2 от дневния ред в протокол РД-15-2834/24 от 30.08.2024 г. на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура . Преписката е изпратена на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Отказът е отменен поради противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Мотивите на съда са, че съгласно чл. 17б, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. Конкретният отказ е мотивиран с хипотезата на чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП - когато рекламното съоръжение е с профил на носещата колона, различен от кръг. Съдът е отбелязал, че изискването на чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП е в сила от 04.01.2013 г. Т.е. към 21.07.2014 г. това изискване е действало, но въпреки това в полза на дружеството жалбоподател е било издадено Разрешение 36 от 21.07.2014 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, като след констативен протокол за изградено рекламно съоръжение от 17.07.2014 г. и разрешение за поставяне от главния архитект на община Добрич от 11.07.2014 г. очевидно е възприето, че съоръжението отговаря на изискванията и на Март Медиа ЕООД е било разрешено да експлоатира 1 бр. РС в обхвата на път II-29 Варна Добрич Ген. Тошево , км 42 + 790, ляво, с площ от 12 кв. м. Съдът е посочил, че не са констатирани нови обстоятелства, които да са довели до промяна в съоръжението. Нещо повече налице е конструктивно становище, приложено към искането за подновяване на разрешението, изготвено от компетентен проектант инж. Н. Д., прието по делото и неоспорено от страните, в което изрично е посочено, че е налице метална конструкция с кръгъл крак , като рекламното съоръжение е годно и безопасно за експлоатация. Според съда липсват каквито и да е констатации на административния орган (макар същият да се позовава на чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП), които да са в насока, че профилът на носещата колона е различен от кръг. Единствените констатации са, че конструкцията на рекламното съоръжение представлява изпълнено обличане с ламарина, имитираща кръгло сечение и това е довело до извод, че конструкцията на рекламното съоръжение не е с кръгло сечение. По горните съображения съдът е приел, че не е доказано наличието на соченото в обжалвания отказ основание по чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е постановено, без спорът да е изяснен от фактическа страна относно техническите характеристики на съоръжението и по-точно относно спазването на изискването за формата на профила на носещата колона чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП. Основателно касационният жалбоподател навежда аргументи, че за изясняване на този въпрос са необходими специални знания, с които съдът не разполага, поради което е следвало да допусне съдебно-техническа експертиза. Независимо от липсата на активност на страните, съдът е длъжен да установи всички спорни по делото факти и обстоятелства, включително чрез служебно назначаване на вещи лица - чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК. По горните съображения съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 171, ал. 2, изр. 2 и чл. 172а, ал. 2 АПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. След изясняване на спора от фактическа страна чрез допускане на съдебно-техническа експертиза съдът следва да обоснове правните си изводи въз основа на установените по делото факти и обстоятелства. Трайна е съдебната практика, че при всяко преиздаване на разрешението административният орган прави нова проверка за наличие на условията за издаването му, поради което съдът дължи произнасяне дали съоръжението отговаря на приложимия закон към момента на произнасяне на органа. Наличието на предходно разрешение не е достатъчно за преиздаването на разрешение за нов период. По исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение