Решение № 14569 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2012 г.

Решение № 14569 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кръстина Николова Узунова от гр. Ямбол срещу решение № 83 от 29.05.2012 г. по адм. дело № 81/2012 г. на Административен съд - гр. Ямбол. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка е поискала да й бъде отпусната еднократна социална помощ в размер на 325 лв. за ремонт на къщата й и за други, неуточнени от нея нужди. По искането е изготвен социален доклад от 03.02.2012 г., в който е посочено, че Кръстина Николова Узунова "живее сама в едностайно жилище при лоши хигиенно-битови условия", но "през годините е получавала еднократна помощ за ремонт на жилището", а "през м. октомври 2011 г. е получила целева помощ за отопление". Социалният доклад завършва с предложение "да бъде отказана еднократна помощ - няма инцидентно възникнала жизненоважна потребност и има осигурен доход от пенсия." Със заповед № СП1-Я-125 от 06.02.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Ямбол е отказал да отпусне на жалбоподателката исканата от нея еднократна помощ със същите мотиви. С посоченото по-горе решение Ямболският административен съд е отхвърлил жалбата на Кръстина Николова Узунова срещу тази заповед. За да постанови този резултат, съдът е приел, че "не е доказана посочената в молбата нужда за ремонт на къщата, като в тази насока не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства" и че "новопредставените пред съда писмени документи не налагат необходимост от извършване на повторна преценка на нуждата от еднократно подпомагане, което според целите на закона следва да бъде извършено за инцидентно възникнали жизненоважни потребности, каквито в случая не са констатирани, още повече че жалбоподателката разполага с доход от пенсия, т. е. не са изчерпани възможностите за самоиздръжка." Решението е неправилно. Една от целите на Закона за социално подпомагане (ЗСП) е укрепването и развитието на обществената солидарност в трудни житейски ситуации - чл. 1, ал. 2, т. 2. Всяко лице и семейство може да изпадне в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Затова в тези случаи законодателят не е въвел изискване за минимален доход и това е едно от изключенията на правилото по чл. 2, ал. 3 ЗСП, според което право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Същественото в чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) е дали лицето или семейството, което иска еднократна помощ, е изпаднало в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, с която не би могло да се справи само, независимо дали има доходи над гарантирания минимален доход. В случая това съществено обстоятелство е останало неизяснено. В социалния доклад съвсем лаконично е посочено, че жалбоподателката "през годините е получавала еднократна помощ за ремонт на жилището". Това обстоятелство несъмнено е съществено, но липсват обосновани отговори на въпросите кога във времето е била отпусната тази еднократна помощ за ремонт на жилището, била ли е употребена по предназначение, нуждае ли се в момента жилището на жалбоподателката от спешен ремонт (напр. за да не се самосрути или за да се гарантира някаква минимална енергийна ефективност) и т. н. А без отговори на тези въпроси не може да бъде даден обоснован отговор на съществения за правото на еднократна социална помощ по чл. 16 ППЗСП въпрос дали жалбоподателката поради инцидентно възникнала необходимост от спешен ремонт на жилището е изпаднала в трудна житейска ситуация, с която не може да се справи сама. Социалният доклад се изготвя въз основа на социална анкета, която по дефиниция е дейност, изразяваща се в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация (§ 1, т. 11 ДР на ЗСП). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в случая не е събрана достатъчна информация за разрешаването на въпроса е ли Кръстина Николова Узунова внезапно изпаднала в трудна житейска ситуация. По изложените съображения, в резултат на служебно направената проверка за материална законосъобразност на оспореното съдебно решение, Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че Ямболският административен съд неправилно е тълкувал и приложил чл. 16 ППЗСП, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени отказът на директора на ДСП да отпусне исканата от Кръстина Николова Узунова еднократна социална помощ и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на този административен орган, който да реши въпроса по същество, съобразявайки и указанията по тълкуването и прилагането на чл. 16 ППЗСП, дадени с настоящите мотиви. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,