Решение № 9809 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2014 г.

Решение № 9809 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образуванието и науката, чрез пълномощника му юрк. Маргарита Петрова, срещу решение № 3772 от 18 март 2014 г., постановено по адм. д. № 15197/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД-10-1615/23 септември 2013 г. на министъра на образуванието и науката. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Иванка Димитрова Киркова, чрез пълномощника си адв. Недялка Печева, намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията на страните и намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-10-1615/23 септември 2013 г. на министъра на образуванието и науката, с която служебното правоотношение на Иванка Димитрова Киркова е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, считано от датата на връчването на заповедта. В административния акт като фактическо основание органът е посочил обективна невъзможност на Киркова да изпълнява служебните си задължения. С оспорената заповед № РД-10 - 1615/23.09.2013 г. на министъра на образованието и науката, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Иванка Димитрова Киркова от длъжността "началник на РИО" в Регионален инспекторат по образованието - Пловдив, с ранг III младши, считано от датата на връчване на заповедта, поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Като фактическо основание е посочено обективна невъзможност на Иванка Димитрова Киркова да изпълнява служебните си задължения, тъй като не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове за заемане на длъжността "началник на Регионален инспекторат по образованието". За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че не са налице изискванията на материалноправната разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като в случая не е установена обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на служителя. Така постановеното решение е правилно. Изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед съответства на установените по делото фактически обстоятелства и закона. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаването да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл промяната в длъжностната характеристика, не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. За да е налице обективна невъзможност, следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка, тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията за съответната длъжност и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. За да е законосъобразно прекратяването на посоченото правно основание, изброените три правнорелевантни факта трябва да са налице, което в случая не е установено. Изложените от тричленния състав съображения в тази връзка се споделят напълно от касационната инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевирания порок на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Иванка Димитрова Киркова направените в касационното производство разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,