Решение № 30 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г.

Решение № 30 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 250 ГПК. Обжалвано е решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 2648/2020 г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ. Допуснато е било касационно обжалване по въпроса: кои са обстоятелствата (критериите), които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване. С решение от 20.12.2012 г. ВКС е отменил решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 2648/2020 г. на АС София, в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. М. Ч. срещу Прокуратура на РБ иск за сумата над 12 000 лева до сумата 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правато за разглеждане на делото в разумен срок и е осъдил Прокуратура на РБ за заплати на М. М. Ч. сумата 12 000 (дванадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правато за разглеждане на досъдебно производство № ІІ-048/1999 г. на Военноокръжна прокуратура София в разумен срок. С молба от 27.12.2012 г. М. М. Ч., чрез процесуалния си представител е поискал да се допълни решението, като бъде присъдена и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 21.06.2019 г., така както е поискано в исковата молба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира следното: В решението си ВКС е приел, че предявеният иск от М. М. против Прокуратурата, с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ, е частично основателен и че справедливото обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правато за разглеждане на делото в разумен срок е в размер на 12 000 лева, до който размер искът е уважен. Доколкото обезщетението има имуществен характер върху него се начислява законна лихва. Съдът е задължен да присъди законната лихва само ако е поискана в исковата молба, какъвто е именно конкретния случай. За да възникне отговорността на държавата да плати обезщетение на пострадалото лице е необходимо да се установи, че конкретният орган, за чието действие отговаря държавата, нарушава Конвенцията. В случая фактическия състав на непозволеното увреждане е бавността при разглеждане и решаване на делото и деликтът не се осъществава в началото на наказателното прозиводство. Налице е специален фактически състав спрямо общия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, според който противоправното деяние средва да се изрази в забавяне решаването на делото в един нормален, разумен срок. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следва да се установят от съда. В случая вредите се дължат на бездействие на органите на прокуратурата, което се установява в производството по обезщетяване, поради което вземането за лихви за забава започва да тече от момента на предявяване на иска за тяхното установяване, т. е. от предяваването на иска, а не от датата на образуване на неприключилото наказателно производство. Исковете по чл. 2б са специални и целят получаване на обезщетение за претърпените вреди от прекомерно забавеното правосъдие, а не се отнасят до правния спор по съществото на делото пред гражданския или наказателния съд. Ето защо постановеното решение следва да се допълни, като се уважи направеното искане за присъждане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД и пар. 1 от ПЗР на ЗОДОВ присъденото обезщетение в размер на 12000 лева се дължи на ищеца ведно с претендираната от него законна лихва, считано от 21.06.2019 г. (датата на предявяване на иска за обезщетяване по реда на чл. 2б ЗОДОВ) до окончателното му изплащане. По изложените съображения, съдът