Решение № 119 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2009 г.

Решение № 119 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7 от 12.01.2009 год., постановено по адм. д. № 5/07 год. Пловдивският окръжен съд, адм. отд., V-ти състав, е отменил ревизионен акт № 575/7.06.2006 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, в частта, в която е потвърден с решение № 1068/30.10.2006 год. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, само в частта, с която на ревизираното лице "Полихарт" - АД - гр. Пазарджик е допълнително начислен ДДС за разликата над 46 624, 26 лв. до 71 600 лв. и лихви върху това задължение за разликата над 3 433, 83 лв. до 3 552, 35 лв., като е отхвърлил жалбата на "Полихарт" - АД в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част относно допълнително начислен ДДС до размер на 46 624, 26 лв. и лихви за просрочие за сумата до 3 433, 83 лв., отказано право на данъчен кредит за периода 1.07.2000 - 30.04.2002 год. в размер на 42 389, 71 лв. и лихви за просрочие в размер на 27 400, 14 лв., както и за периода 1.06.2005 год. - 30.09.2005 год. по фактури, издадени от "Инфоком" - ЕООД и "Румекс - НТВ" - ЕООД на обща стойност 16 642, 30 лв. и лихви за просрочие 1 433, 32 лв., е подадена касационна жалба от "Полихар" - АД - гр. Пазарджик чрез пълномощника му адв. Георги Пейчинов. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския окръжен съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му отхвърлителна част и да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА и в тази му част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив взема становище, че жалбата не отговаря на изисквания на АПК, а алтернативно, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов в качеството му на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни мотиви в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския окръжен съд в посочената част и вместо него постанови друго такова, с което да потвърди РА в тази му част. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Полихар" - АД - гр. Пазарджик не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: тази на "Полихарт" - АД е неоснователна, а тази на Д "ОУИ" - гр. Пловдив е частично основателна. По жалбата на "Полихарт" - АД: С решението си Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството относно частта от ревизионния акт, с която не е признато право на данъчен кредит по отделни доставки. За непризнатото право на данъчен кредит за периода 1.07.2000 - 30.04.2002 год. в размер на 42 389, 71 лв. и лихви за просрочие в размер на 27 400, 14 лв. окръжният съд е изложил мотиви, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, тъй като в хода на ревизията и административното и съдебното обжалване задълженото лице не е представило оригинала на данъчните фактури, по които е упражнило право на данъчен кредит за периода, поради което законосъобразно е прието, че отсъства условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.). Изложени са и мотиви, че освен това условие, по делото не е доказано реалността на въпросните доставки, а така също и начисляването на данъка от доставчиците при условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Решението на Пловдивския окръжен съд в тази му част е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно окръжният съд е приел, че не е налице условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) предвид направеното възражение, че фактурите са приложени по дело на Окръжен съд - гр. Пловдив. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил като доказателство пред настоящата инстанция удостоверение № 17984/9.12.2009 год. на Окръжен съд - гр. Пловдив, в което е посочено, че по т. д. № 587/2003 год., арх. № 850/2008 год. на Пловдивския окръжен съд са приложени в оригинал фактури, придружени с касови бонове, под № 1 - 2007 год. Направеното оплакване е неоснователно. Съдът е дал правилно тълкуване на закона, приемайки, че притежаването на оригинална данъчна фактура е едно от кумулативните условия за възникване на правото на данъчен кредит, като е направил и верен извод, че ангажираните доказателства не установяват притежаването на такива. Логически обосновано е прието, че в случая не е налице хипотезата на чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.) - загубване, унищожаване или кражба на оригиналните документи. Представеното пред настоящата инстанция удостоверение не променя горните изводи, които биха се променили, ако въпросните оригинали бяха представени по делото, за да бъдат обсъдени, което не е пречка предвид приключването на спора по търговското делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския окръжен съд в тази му обжалвана отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Полихарт" против процесния ревизионен акт в частта за отказано право на данъчен кредит за периода 1.06.2005 год. - 30.09.2005 год. по фактури, издадени от "Инфоком" - ЕООД и "Румекс - НТВ" - ЕООД на обща стойност 16 642, 30 лв. и лихви за просрочие 1 433, 32 лв. В тази насока са изложени подробни мотиви, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават констатациите на РА за наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) с оглед на това, че при насрещните проверки двамата доставчици не са открити на деклариран данъчен адрес и не са представили след връчено искане доказателства във връзка с изпълнението на доставките. Окръжният съд е изложил много подробни аргументи защо приема за неоснователни оплакванията на дружеството за допуснати нарушение на процесуалните правила по време на ревизиите, които да изключат приложението на цитираната по горе норма на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Като допълнително основание е посочено обстоятелството, че даже и да има допуснато подобно нарушение, то не е от такова естество, че да води до незаконосъобразност на РА в тази му част, като с оглед на принципите на разпределение на доказателствената тежест в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че са налице условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно за отсъствие на хипотезата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В тази насока са обсъдени ангажираните от дружеството доказателства, като е посочено, че за доставчика "Инфоком" - ООД такива не са ангажирани, а ангажираните за доставчика "Румекс - НТВ" - ЕООД не са достатъчни да удостоверят горните обстоятелства. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения от страна на окръжния съд в тази част на решението и при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила в тази му част. По жалбата на "Полихарт" - АД и Д "ОУИ" - гр. Пловдив относно определените задължения по чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). По отношение на определените с ревизионния акт задължения по чл. 119, ал. 3 от ЗДДС - начислен данък върху наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС, с решението си Пловдивският окръжен съд е отменил ревизионен акт № 575/7.06.2006 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, в частта, в която е потвърден с решение № 1068 от 30.10.2006 год.- на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, само в частта, с която на ревизираното лице "Полихарт" - АД - гр. Пазарджик е допълнително начислен ДДС за разликата над 46 624, 26 лв. до 71 600 лв. и лихви върху това задължение за разликата над 3 433, 83 лв. до 3 552, 35 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Окръжният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и приетият от органа по приходите размер на активите, върху който е определен размера на дължимия данък и лихвите за забава, както и е направен подробен анализ на правния институт на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). От възраженията на задълженото лице против тази част на ревизионния акт за основателно е прието това относно датата на дерегистрация - за такава приета 13.12.2005 год., на която дата е връчен акта за дерегистрация. При определяне на пазарната оценка на наличните активи съдът е приел, че следва да се кредитира допълнителното заключението на вещото лице Тодор Райчев, тъй като в него е определена действителната пазарна оценка на активите към датата на дерегистрация - 13.12.2005 год. Въз основа на него е определено задължението за ДДС в размер на 46 624, 26 лв. и лихви за забава в размер на 3 433, 83 лв., като за разликата до 71 600 лв. и 3 522, 38 лв. за лихвите е отменил РА като незаконосъобразен. В касационната жалба на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив се правят оплаквания, че в нарушение на процесуалните правила окръжният съд е кредитирал заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, без да съобрази, че то е изградено върху доказателства, които не са представени по делото - инвентарна книга и счетоводен баланс на "Полихарт" - АД за 2005 год., като в същото време не е обсъдено и прието основното заключение на същото вещо лице, при което вещото лице е работило върху документи, налични по делото и при което е установен размер на задължението за ДДС от 69 800 лв. С жалбата на "Полихарт" - АД решението на окръжния съд е обжалвано в отхвърлителната част от жалбата, без да се сочат конкретни правни основания. На база на анализ на наличните доказателства и при извършена служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК на правилността на решението на окръжния съд в тази му част, настоящата инстанция намира за основателни оплакванията на касатора Д "ОУИ" - гр. Пловдив и за неоснователни тези на "Полихарт" - АД. В нарушение на процесуалните правила окръжният съд не е коментирал основното заключение на вещото лице Райчев относно размера на задължението по чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) - същото е възприето само в частта за размера на лихвите. В същото време, възприемайки допълнителното заключение, окръжният съд не е съобразил обстоятелството, че то е изградено върху писмени доказателства - инвентарна книга и счетоводен баланс на "Полихарт" - АД за 2005 год., които не са приобщени в кръга на доказателствата по делото, а според установената съдебна практика вещото лице не притежава удостоверителни функции. При определяне на размера на задължението при първоначалното заключение вещото лице е използвало наличните по делото доказателства и заключението му не е оспорено от страните. С оглед на изложеното следва да бъде определено задължението по чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) в размер на 69 800 лв. и лихва за забава върху него в размер на 3 433, 83 лв. В този смисъл процесния РА се явява незаконосъобразен за разликата от 69 800 лв. до 71 600 лв. и за лихвата от 3 433, 83 лв. до 3 552, 35 лв. Поради това решението на Пловдивския окръжен съд се явява неправилно в отменителната му част за разликата от 46 624, 26 лв. до 69 800 лв., в която част същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Полихарт" - АД бъде отхвърлена в тази й част. В отхвърлителната му част за разликата от 69 800 лв. до 71 600 лв. и от 3 433, 83 лв. до 3 552, 35 лв. за лихвите, решението на Пловдивския окръжен съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, в която Д "ОУИ" - гр. Пловдив е осъдено да заплати на "Полихарт" - АД разноски по делото в размер на 54, 08 лв., както и изменено в осъдителната му част за разноските, които "Полихарт" - АД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, като дължимата сума бъде изменена от 3 082, 50 лв. на 3 631, 98 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а4 отделение,