Решение № 8846 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2015 г.

Решение № 8846 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Ваня Чар" ООД със седалище и адрес на управление гр. Видин срещу решение № 100 от 1.12.2014 г. по адм. дело № 207/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Видин, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 27.01.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 100 от 1.12.2014 г. по адм. дело № 207/2014 г. Административният съд - гр. Видин, V състав, е отхвърлил жалбата на "Ваня Чар" ООД със седалище и адрес на управление гр. Видин срещу решение № 117-15 от 19.09.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Видин, и потвърденото с него разпореждане № 218 от 5.08.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториалното поделение на НОИ - гр. Видин. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В анализа към ревизионен акт за начет вх. № 14-07 от 21.07.2014 г., стр. 3 (лист 38 от първоначалното дело), е записано следното: "Констатира се, че осигурителят неправилно е подал информация за Юлиан Боянов Иванов за периода 18.04.2011 г. до 25.04.2011 г. с код за вид осигурен - 01, вместо с код - 11, т. е. за лица осигурени за инвалидност поради обща заболяване, за старост и смърт, и за трудова злополука и професионална болест. Осигурителят следва да подаде коригиращи записи в регистъра на осигурените лица за периода 18.04.2011 г. до 25.04.2011 г. на Юлиан Боянов Иванов с код за вид осигурен - 11. Вследствие на гореизложеното се формира неправилно изплатена сума в размер на 8999,40 лв. главница и 4277,39 лв. законоустановена лихва, общо 13 276,79 лв., която сума следва да бъде възстановена по сметката на ДОО." В цитирания ревизионен акт в раздел II, фонд "Безработица", по т. 1 е отразено неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица по чл. 54б, ал. 1, 3, 4 и 6 КСО, където са посочени същата главница, лихва и сбор на сумите им. В същия смисъл е и мотивираното заключение изх. № К-3355-1 от 4.08.2014 г. Посочените суми са отразени и в разпореждане № 218 от 5.08.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В представената по първоначалното дело административна преписка липсват справките към ревизионния акт, което е съществено, за да бъде установено как се формира размерът на главницата. В решение № 117-15 от 19.09.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Видин, на стр. 2 (лист 9 от първоначалното дело), е записано следното: "Въз основа на така подадените от осигурителя грешни данни на лицето Юлиан Иванов е издадено разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица за периода от 26.04.2011 г. до 25.12.2011 г., като същото е изплатено на лицето в размер на 9618,60 лв." Тази сума не кореспондира с посочената в ревизионния акт и в доклада към него. Освен това се създава впечатление, че цялата главница представлява обезщетение за безработица, което е изплатено на Иванов. След даване ход на делото по същество процесуалният представител на ответника е поискал делото да бъде разгледано отново в открито заседание, за да представи допълнителни доказателства. И последните не съдържат справките към ревизионния акт. В представената от ТП на НОИ - гр. Видин, справка изх. № К-3651 от 14.11.2014 г., която не е част от ревизионния акт, тъй като е изготвена към цитираната дата (стр. 96 от първоначалното дело), в т. 1 е записано "изплатено обезщетение на база данни от "Ваня Чар" ООД на основание чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО: общо изплатени 9618,60 лв. за времето от 26.04.2011 г. до 25.12.2011 г. с дневен размер на парично обезщетение 56,58 лв.". В т. 2 е отразено дължимо обезщетение на база данни от "Германос Телеком България" ЕАД на основание чл. 54б, ал. 3 КСО за месеците от м. април до м. август 2011 г. при минимален размер на дневното парично обезщетение за безработица 7,20 лева. Посочено е общо дължимо обезщетение 619,20 лв. за времето от 26.04.2011 г. до 25.08.2011 г. с дневен размер на парично обезщетение 7,20 лева. В т. 3 като надвзета сума е отразена разликата между 9618,60 лв. и 619,20 лв., като е получена сумата 8999,40 лева. От съдържанието на тази справка отново се налага изводът, че главицата 8999,40 лв. е само изплатеното на Иванов обезщетение за безработица. Това обаче не е така. На стр. 95 от първоначалното дело се съдържа справка с дата 13.11.2014 г., изготвена от експерт по осигуряването, сектор "ПОБ и ГВ" (допълнително представена), в която е посочено, че обезщетението на Юлиан Иванов от 26.04.2011 г. до 6.06.2011 г. възлиза общо на сумата 1584,24 лева. Към нея е прибавена еднократна парична сума по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ за периода от 7.06.2011 г. до 25.12.2011 г. - 8034,36 лв. и общо за регистрацията 9618,60 лева. Следователно едва от тази справка става ясно, че главницата не включва само изплатено обезщетение за безработица. Наред с това на стр. 91 и 92 от първоначалното дело се съдържат разпореждане № 051-00-562-2 от 9.06.2011 г. и разпореждане № 49 от същата дата на ръководителя на осигуряването за безработица, с които, считано от 7.06.2011 г., е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на Иванов поради сключване на договор за финансиране на стопанска дейност. При това положение възниква въпросът, защо ответникът включва в главницата изплащано обезщетение на Иванов след тази дата. Съдът не обсъжда и обстоятелствата, че след като на Иванов се е дължало обезщетение за безработица за четири месеца и в рамките на този срок с него е бил сключен договор за финансиране на стопанска дейност (7.06.2011 г.), защо тази сума е отпусната неправомерно и защо ответникът е този, който дължи възстановяването й. При така неизяснения размер на главницата и лихвите не биха могли да се правят обосновани изводи относно причинната връзка между поведението на "Ваня Чар" ООД и твърдените от ТП на НОИ щети. Не е обсъдено и обстоятелството, че осигурителят е подал данни за Иванов само за четири дни в осигуряване през м. май 2011 г., което е видно от съдържащата се по делото извадка от Персоналния регистър на НОИ, и това е следвало да бъде преценено при отпускане на обезщетението за безработица, независимо от попълнения код. При непредставени справки към ревизионния акт не се установява дали дружеството е било запознато как се формира размерът на главницата, а оттам и този на лихвите, което би представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, пряко рефлектиращо върху правото му на защита. Във връзка с останалите оплаквания на касационния жалбоподател настоящият състав на ВАС съобразява, че с решение № 99 от 1.12.2014 г. по адм. дело № 225/2014 г. Административният съд - гр. Видин, е отхвърлил жалбата на "Ваня Чар" ООД - гр. Видин, срещу решение № 117-23 от 14.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Видин, и потвърденото с него задължително предписание № 686 от 20.09.2014 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Видин. С това задължително предписание дружеството е било задължено да коригира данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Юлиан Боянов Иванов за периода 18.04.2011-25.04.2011 г. вкл., като подаде коригиращи данни с код за вид осигурен - 11. Цитираното решение на Административен съд - гр. Видин, е оставено в сила с решение № 7428 от 19.06.2015 г. по адм. дело № 1578/2015 г. по описа на ВАС - шесто отделение. Тези решения, които са по преюдициален въпрос относно законосъобразността на предписание № 686 от 20.09.2014 г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Видин, са задължителни за настоящия състав на ВАС и не подлежат на коментар. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Ето защо оспореният съдебен акт следва да бъде отменен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, което съставлява пречка касационната инстанция да провери правилността на прилагането на материалния закон. Делото следва да бъде върнато на друг състав на Административен съд - гр. Видин, за ново разглеждане. Предвид неизяснения изход по спора разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,