Решение № 2696 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2024 г.

ВАСПето отделение17.03.2025 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 7024/06.08.2024 г. по адм. дело 861/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ММ Агрохолдинг ООД против Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2017 г. с изх. 02-160-2600/1812 от 27.03.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА ММ Агрохолдинг ООД да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 200 (двеста) лева разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, подадена чрез гл. юрисконсулт Недялкова против решение 7024/06.08.2024 г. по адм. дело 861/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС/, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2017 г. с изх. 02-160-2600/1812 от 27.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. С процесното УП е оторизирана субсидия в размер на 0 лева, като по този начин на практика е отказано плащане на заявените със Заявление за подпомагане с УИН 16/310517/75418 субсидии в общ размер на 99 012.61 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че процесното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, и моли за отмяната му. Подробни съображения са развити в подадената жалба. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна. Ответникът ММ Агрохолдинг ООД, с. Строево, област Пловдивска, чрез пълномощник адв. Тачев, моли да се потвърди решението. Излага доводи в писмен отговор и в представена писмена защита. Претендира разноски от заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмено заключение. Настоящата инстанция счита, че решението е валидно, допустимо, но неправилно. Същото следва да се отмени, а жалбата срещу процесното УП да се отхвърли. За да се произнесе в този смисъл, съобрази следното: Установява се по делото, че обжалваният отказ предмет на първоинстанционното производство, е трети поред. Двата предходни отказа са били отменяни последователно от АС Пловдив и/или ВАС, като спорът между страните датира от 2018 година. По настоящето дело УП е обявено за нищожно на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 177, ал. 2 от АПК, защото не са изпълнени дадените указания с решение 1392/18.07.2022 г. по адм. дело 3029/2021 г. на АС Пловдив, оставено в сила с решение 7304/04.07.2023 г. по адм. дело 10140/2022 г. по описа на ВАС, пето отделение. Тези указания на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за органа при разглеждането на върнатата за ново произнасяне преписка. В случая според първоинстанционния съд административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички относими факти и обстоятелства от значение за произнасянето му в съответствие с чл. 7, чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК. От фактическа страна по делото е установено, че ММ Агрохолдинг ООД е имало договор за контрол 001537/28.02.2015 г. с контролиращо лице Биоагричерт Италия България ЕООД. След лабораторно изследване, извършено на 31.05.2017 г. от Приморис България АД с 598388, контролиращото лице е съставило протокол 129/01.06.2017 г., по който е установено несъответствие 4.9 /употреба на неразрешени средства за растителна защита/ съгласно Наредба 1/07.02.2013 г. и е наложило санкция мярка 5.4 от Приложение 3 на наредбата /отм./ за срок от 12 месеца, считано от 31.05.2017 г. до 31.05.2018 година. За 2017 г. не е издаван сертификат на оператора. Тези данни са въведени от контролиращото лице Биоагричерт Италия България ЕООД в електронната система, създадена и поддържана от ДФЗ-РА на основание чл. 49 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., в приложимата й редакция. Впоследствие тази мярка е потвърдена и от контролиращото лице Био еллас АД, с когото операторът е сключил нов договор. Липсва отмяна на мярката 5.4 независимо от повторното лабораторно изследване, направено от Агролаб България ЕООД на 10.08.2017 г. и 11.08.2017 г. от проба от 09.08.2017 г., където е открито единствено DEET /NN diethyl-M-toliamide/ 0.674 mg/кg, което се съдържа в репелент против комари. Несъответно на действителността е приетото от АС Пловдив, че ДФЗ не е обсъдил всички относими към казуса факти и обстоятелства. Напротив, изискани са всички необходими документи от контролиращите лица и от МЗХ, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани на основание чл. 49, ал. 5 от Наредба 4/2015 г., в приложимата й редакция. По отношение обаче на преценката на основанията за налагане на санкцията, следва да се има предвид, че ДФЗ-РА не е орган, в чиито компетенции се отнасят налагането и отмяната на санкции, наложени при извършени официални проверки и взети проби в биологичното стопанство на операторите от контролиращите ги лица. Контролът за всеки оператор/бенефициент дали цялото стопанство се управлява в съответствие с правилата на биологично производство съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 се осъществява от контролиращите лица. Резултатите от извършените целогодишни проверки се въвеждат в електронната система. Няма спор по делото, че така въведените данни за наложената на оператора ММ Агрохолдинг ООД мярка 5.4 за 2017 г. въобще не са променяни в системата, което няма как да не бъде съобразено от ДФЗ в процесното УП. Органът не въвежда данни в системата и не извършва редакции на вече въведените данни от контролиращите лица, а само ги ползва. Следователно, не са налице съществени нарушения в процедурата по разглеждане на заявлението на ММ Агрохолдинг ООД и отказът от финансирането му за трети пореден път не е без необходимите по същество мотиви, които да обосновават отказа от финансова помощ. Ето защо оспореното решение на АС Пловдив подлежи на отмяна, като следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора и с оглед на направеното искане за разноски от страна на касатора, съдът счита, че на ДФЗ следва да се присъди сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, за заплащането на която сума следва да се осъди ММ Агрохолдинг ООД. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение