Решение № 11322 от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2019 г.

Решение № 11322 от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13286/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Затвора С., подадена чрез пълномощник, срещу решение № 5848/10.10.2019 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 4870/19 година. С обжалваното решение, по жалба на С. Н., съдът отменя отказ на началника на Затвора С. да му се предостави възможност да направи ксерокопия на преписката по заповед № 79/18.02.2019 г., обективиран в резолюция върху молба на Нешков с рег. № 1988/08.04.19 г. и изпраща преписката за ново произнасяне по искането на Нешков съобразно указанията на съда. Със същото решение ГДИН е осъдена да заплати на Нешков разноски в размер на 500 лева. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението, евентуално неговата неправилност. Твърдението за недопустимост е обосновано с довода, че в случая, не е налице годен за обжалване административен акт. Твърдението за неправилност на решението е обосновано с довод, за постановяването му в противоречие със закона. Иска се отмяна на решението като недопустимо, евентуално като неоснователно. Претенидира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Н. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Касационната жалба е и основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу отказ на началника на Затвора С.. Като такъв е преценил резолюцията му върху молбата на Нешков да му бъде разрешено да направи ксерокопие на преписката по издаване на заповед № 79/18.02.19 г., с която на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 104, т. 4 ЗИНЗС – забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от три месеца. Съдът е установил, че ищецът е подал молба с рег. № 1988/08.04.19 г., с която е поискал да му се даде възможност, да снима преписката по издаване на горепосочената заповед. Върху молбата му е поставена резолюция, с която поисканото му се отказва. Съдът е приел, че този отказ противоречи на чл. 34, ал. 1 АПК, поради което го е отменил. Решението на административния съд е недопустимо. Обжалваният отказ не е административен акт, годен за обжалване. Той самостоятелно не засяга правната сфера на лишения от свобода. Документите, които лишеният от свобода е поискал да му се предоставят за ксерокопиране, са административната преписка по издаване на заповедта, която именно е засягаща лицето и която лишеният от свобода е оспорил, но жалбата му е отхвърлена. Молбата за ксерокопиране на преписката следва по време резултата от това оспорване, поради което макар и да не удоволетворява искането на жалбоподателя, отказът за удовлетворяването й не засяга негови права и интереси. Липсата на годен предмет на жалбата я прави недопустима, а от там води до недопустимост и на производството, в което е разгледана, и на съдебното решение, постановено по тази жалба. Недопустимото решение следва да се обезсили, а съдебното производство, образувано по недопустимата жалба, следва да се прекрати. С оглед изхода на спора и във връзка с направеното искане в касационната жалба, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд