Решение № 1061 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2015 г.

Решение № 1061 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3383/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив срещу Решение № 207 от 10.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2244/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 161400063/24.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 594/16.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като повторната ревизия след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт е започнала след 1.01.2013 г., то издаването на ревизионния акт следва да бъде извършено по реда на изменената разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Счита, че в разпоредбата на § 35 от ПЗР ЗИД ДОПК определя като "висящи производства" тези, при които има възложена ревизия със ЗВР преди изменението на нормата, а ревизионният акт следва да се издаде след изменението й, а в процесния случай първата ревизия е приключила с РА, а повторната ревизия е възложена при действието на вече изменената разпоредба. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Зой-90-Пенка Митовска", чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК представя писмен отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 161400063/24.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 594/16.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив. За да достигне до извод за нищожност на РА, съдът е съобразил, че процесната ревизия е повторна, след като с Решение № 991/20.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив е отменен първоначално издаденият РА № 161301081/8.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив. В тази връзка по аргумент от чл. 155, ал. 6 от ДОПК решаващият състав е приел, че в случаите на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия. След като процесното ревизионно производство е образувано с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията, то същото представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал. 1 от ПЗР ЗИД ДОПК, обн. - ДВ, бр. 82 от 2012 г. и следва да бъде приключено по досегашния ред. Предвид чл. 119, ал. 2 от ДОПК /до изменението му - в сила от 1.01.2013 г./ издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В конкретния случай това не е сторено, поради което съдът е счел, че като издаден от некомпетентни органи РА е нищожен. Настоящият тричленен състав намира, че обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в действащата й от 1.01.2013 г. редакция, РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Нормата на § 35 ПЗР ЗИД ДОПК предвижда, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Константна е практиката на ВАС, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият РА е отменен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Именно поради това посоченият в § 35 от ПЗР ЗИД ДОПК "досегашен ред" включва както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и предвиденият според нея компетентен орган. Тъй като в случая ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, то приложим спрямо него е досегашният ред за издаването на РА чрез определянето с нарочна заповед от възложителя на ревизията на органа, който е оправомощен да издаде РА. Тъй като в случая ЗОКО не е издадена, то процесният РА се явява издаден от органи по приходите, които не притежават персонална материална компетентност съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, а този порок обуславя извод за нищожност на РА. Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 2148 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение