Решение № 15359 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2018 г.
ВАСVII отделение13.11.2019 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 42/16.04.2018 година на Административен съд - гр. Търговище по адм. д. № 17/2018 година, вместо което постановява: ОТМЕНЯ решение рег. № 1993 р-25631/22.12.2017 г. за отнемане на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси на началника на Районно управление Търговище. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Търговище да заплати на Е. Терзи от [населено място] сумата от 815 (осемстотин и петнадесет) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15359 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Терзи от [населено място] срещу решение № 42/16.04.2018 година на Административен съд - гр. Търговище по адм. д. № 17/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение рег. № 1993 р-25631/22.12.2017 г. за отнемане на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси на началника на Районно управление (РУ) Търговище. Изложени са доводи за отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна – началник на Районно управление Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - гр. Търговище е решение рег. № 1993 р-25631/22.12.2017 г. на началник РУ Търговище, с която на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на г-н Терзи е отнето разрешението за носене, съхранение и употреба ОББ № 20150113439/7.04.2015 г., валидно до 6.04.2020 година, за пистолет "Берета 21 А", пистолет "ЧЗ 2075-Rami P", дългоцевно огнестрелно оръжие - усп. "Бюхак", едноцевен гладкоцевен полуавтомат "Браунинг", ловна карабина "Браунинг", ловна карабина "Крико", ловна карабина "Бърно ZKM-611. В първоинстанционното производство е установено следното: В ОД на МВР-Търговище е постъпило уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 б "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с изх. №С 170025-178-0026637/07.12.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, офис гр. Търговище, че Е. Терзи в качеството си на управляващ съдружник в "МИЗИЯ ЛОГИСТИКА" ООД гр. Търговище има непогасени задължения в особено големи размери над 5000 лева по ЗДДС и КСО. С посочения документ е удостоверено, че задълженията не са погасени и че за същите няма предложено надлежно обезпечение. В хода на административното производство е приложено Удостоверение с изх. № 250201700382955/18.12.2017 г. на ТД на НАП-Варна, офис Търговище съгласно което физическото лице Е. Терзи няма задължения. Във връзка с така постъпилото уведомление с изх. №С 170025-178-0026637/7.12.2017 г. от ТД на НАП до Е. Терзи е изготвено уведомление по чл. 26, ал. 1 и чл. 34 от АПК. За изготвеното уведомление и започналото административно производство Е. Терзи е уведомен от мл. експерт при РУ-Търговище Л. Лазаров. За удостоверяването на тези обстоятелства е изготвена докладна записка с рег. № 1993 р-25450/20.12.2017 г. до Началника на РУ-Търговище. Въз основа на така постъпилото уведомление от ТД на НАП е издадено оспореното Решение. Като фактически констатации в решението е посочено настъпване на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ, а именно постъпило уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "б" от ДОПК. Като правни основания за издаване на оспореното Решение са посочени чл. 153, т. 6 и чл. 155 от ЗОБВВПИ. От приложеното по делото Разрешение № 20150113439/07.04.2015 г. е видно, че на Е. Терзи е разрешено да съхранява, носи и употребява, пистолет "Берета 21 А", пистолет "ЧЗ 2075-Rami P", дългоцевно огнестрелно оръжие - усп. "Бюхак", едноцевен гладкоцевен полуавтомат "Браунинг", ловна карабина "Браунинг", ловна карабина "Крико", ловна карабина "Бърно ZKM-611. От изисканото и приложеното по делото удостоверение с вх. № 425/13.03.2018 г. от ТД на НАП- Варна, офис Търговище се установява, че към деня на издаване на оспорения административен акт, дружество "МИЗИЯ ЛОГИСТИКА" ООД гр. Търговище има установени и изискуеми публични задължения по изп. д. № 1600007196/2016 г., които са в размер на 280839.98 лв., от които главница от 235 345.34 лева и лихви - 45 494.64 лева. Съгласно посоченото удостоверение върху цялото търговско предприятие има учреден особен залог в полза на търговска банка и активите на дружеството не могат да послужат като годно обезпечение на гореизложените задължения. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдебният състав е приел, че е осъществено соченото основание за отнемане на процесното разрешение, а именно чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ. По отношение на дружество "МИЗИЯ ЛОГИСТИКА" ООД - гр. Търговище, на което оспорващият Е. Терзи се явява съдружник и управител е налице уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК за наличие на публично задължение над 5000 лева, за което не е представено обезпечение. Предвид това съдът е посочил, че е налице настъпване на обстоятелство по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ и че по отношение на оспорващия са налице материалните предпоставки за отнемане на разрешението по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Целта на законодателят е да се мотивират лицата, които имат публични задължения, в това число и като представляващи ЮЛ да проведат така стопанската политика на ЮЛ, че да погасят тези задължения. Решението е неправилно: Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, за което е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "б" или по чл. 221, ал. 6, т. 2 ДОПК. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, на това основание се отнема и вече издадено разрешение. Правилен е извода на първоинстанционния съд, за компетентност на органа, издал обжалваната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие се отнема с решение на органа издал разрешението, в случая началникът на РУ - Търговище. Видно от представените по делото доказателства установените данъчни задължения са на дружеството "МИЗИЯ ЛОГИСТИКА" ООД гр. Търговище, в което съдружник е г-н Терзи. Както в производството пред административния орган, така и пред първоинстанционния съд е представено удостоверение от ТД на НАП Варна, офис Търговище от 18.12.2017 г., от което се установява, че Е. Терзи няма задължения. Отговорността на акционерите и съдружниците в капиталовите дружества е ограничена до направените вноски в капитала (чл. 113 от Търговския закон) и макар и свързани помежду си, съдружниците и притежаваното, и контролирано от тях дружество са различни и самостоятелни правни субекти със собствени права и задължения. Юридическото лице носи отговорност на задълженията си със своето имущество, а не с имуществото на своите органи или съдружници. Поставеното от закона изискване за наличие на уведомление за задължения е само по отношение на конкретното лице, а не и по отношение на свързаните с него лица. Ето защо изводът на първоинстанционният съд в обратната насока, не съответства на относимата разпоредба, цитирана по-горе. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции в размер 815 лева, представляващи внесени държавни такси и платено адвокатско възнаграждение по представените по делото Договори за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,