Решение № 4805 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1322/2024 г.
ВАСВторо отделение16.04.2024 г.докладчик Радостин Радков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2389 от 07.12.2023г. по адм. дело 898/2022г. по описа на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, [ЕИК], да заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски поАД 1322/2024г. по описа на Върховния административен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД /предишно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД/, чрез Дойчинова, против решение 2389 от 07.12.2023г. по адм. дело 898/2022г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед ДК 02 Бл 3 от 11.08.2021г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Благоевград. В касационната жалба с подробни доводи се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Иска се отмяната му и произнасяне по същество с отмяната на процесната заповед. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът Началникът на РДНСК гр. Благоевград, чрез юрк. Чинкарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез юриск. Илиева, поддържа същото становище и искане. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна, адресат на съдебният акт и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е било оспорване на Заповед ДК 02 Бл 3 от 11.08.2021г. на Началника на РДНСК Благоевград, с която на ЧЕЗ Разпределение България АД, основание чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Стоманобетонов стълб с електрическо табло с електромери, намиращ се в имот пл. 350, който имот заедно с имот пл. 148 участват в образуването на УПИ XIа, кв. 17 по плана на [населено място], общ Благоевград, извършен от ЧЕЗ в качеството му на възложител. Съставът на съда е разгледал оспорването като втора първа инстанция, след отмяна на предходно първоинстанционно решение на същия съд с Решение 8886/12.10.2022г по АД 2938/2022г на ВАС. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград се е ограничил до изпълнение задължителните указания дадени с отменителното решение на ВАС при първата касация по спора, при която, както правилно отбелязал, не са констатирани пропуски при съдебната проверка за действителността по форма, компетентност и нарушени административнопроизводствени правила при постановяване на процесната заповед, включително и немотивираност. По тази причина съдът не се е ангажирал с ново преразглеждане на отменителните основания по чл. 146, т. 1 3 от АПК, преклудирани с решението на ВАС. Приел е, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е безспорно е налице незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа. По годината на извършването му - 2003г. между страните няма спор, поради което и по арг. от § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не се налага изследване на търпимостта му. Няма спор между страните и, че процесния строеж /стоманобетонов стълб/ е извършен като част от подмяна на мрежата за ниско напрежение /МНН/ в [населено място], общ Благоевград, изградена първоначално през 1949 г. и, че тази подмяна е извършена без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Спорният по делото въпрос е бил дали тази подмяна е освободена, или не от изискването за предварително разрешение за изпълнение на строителните работи, като административния съд съдът извел правен извод, че извършената подмяна на стълбовите елементи на МНН, включваща и подмяна на процесния стълб като част от тази мрежа, е форма на реконструкция по см. на § 5 /погрешно изписан като § 2/, т. 44 от ДР на ЗУТ, поради което изключението на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е неприложимо. Развил доводи, че МНН сама по себе си представлява строеж на техническата инфраструктура по см. § 5 /погрешно изписан като § 2/, т. 31 от ДР на ЗУТ, свързан с електроснабдяването. Във връзка с възражение на оспорващото дружество, посочил, че съгласно относимото определение на § 5 /погрешно изписан като § 2/, т. 43, изр. второ от ДР на ЗУТ, текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, при които не се променят трасето и техническите характеристики, а в процесния случай, по арг. от общото определение, дадено в § 5 /погрешно изписан като § 2/, т. 44 от ДР на ЗУТ и относимо за всеки вид строеж, вкл. техническа инфраструктура - реконструкция на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Позовавайки се на приетата съдебно-техническа експертиза, установяваща че процесният стълб е част от общо извършена подмяна към 2003 г. на цялата въздушна електропреносна МНН на [населено място] и, че замяната на дървени с железобетонни стълбове е довела до увеличена товароносимост на всеки стълб, респ. на цялата мрежа, както и че новопоставените стълбове са по устойчиви и трайни във времето, съдът намерил, че е налице общо извършена реконструкция на МНН, част от която е и процесния стълб, а тезата, че представлява текущ ремонт остава недоказана. В подкрепа на изводите си допълнил, че когато не се подменя един амортизиран, или повреден елемент от множество конструктивни такива, а се подменя цялата стълбова линия/и на МНН, то целта не е да се поддържа и запази мрежата, а да бъде приведена в състояние, което трайно и цялостно я поставя физически, респ. като технически характеристики в различно положение спрямо подменената мрежа. Съдът се произнесъл и по всички неправни доводи на оспорващото дружество, като обосновал защо те не изпълват никоя от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ за допускане на строителство без разрешение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция, в условията на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, препраща към всички правни изводи на първоинстанционния съд, които напълно споделя и намира за съответни на материалния закон и почиващи на фактите, установени по делото на база подробен анализ на приетите доказателства. Процесният строеж представлява част от извършена обща реконструкция на МНН на населеното място, с която се е увеличила носимоспособността, устойчивостта и трайността на същата. За същия, съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗУТ, проектирането и строителството се извършват по общия ред, определен в този закон, а именно - строежи могат да се извършват само ако са разрешени по силата на императивната норма на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Процесния строеж Стоманобетонов стълб с електрическо табло с електромери е незаконен и премахването му е разпоредено в изпълнение на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която предвижда, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По изложените съображения оспореното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и касаторът следва да бъде осъден да заплати същите, като съдът ги определя в размер на 120 /сто и двадесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение