Решение № 4324 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2016 г.

Решение № 4324 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт д-р О. К., в качеството й на процесуален представител на изпълнителния директор на МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, срещу решение № 457 от 2.03.3016 г. по адм. дело № 2462 по описа за 2015 г. на административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата срещу решение № 270/29.06.2015 г. по преписка № 132/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора в оспорваната част.

Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация не ангажира становище по нея.

Ответната страна - министърът на здравеопазването чрез юрисконсулт Е. Т. оспорва жалбата.

Ответните страни - К. К., В. В., П. П., Л. П., М. А., П. Д., Р. М., М. Н., М. А. и Г. Г. не ангажират становище по нея.

Ответната страна - кметът на Варна не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд - Варна е било решение № 270/29.06.2015 г. по преписка № 132/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация. С него в производство по чл. 50 и сл. от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е прито, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЗДискр., че от

1. изпълн. директор на "Света Анна-Варна" АД, в качеството му на длъжностно лице, упражняващо работодателска власт, като е определил различно по размер допълнително възнаграждение за полагане на дежурства на лекарите в отделение "Спешна медицина", не е изпълнил законовото задължение, произтичащо от нормата на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр.;

1. изпълн. директор на МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, в качеството му на длъжностно лице, упражняващо работодателска власт и при дейността на МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, чрез неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд при полагане на дежурствата, спрямо Г. Г., К. К., В. В., П. П., лекари от "Спешен терапевтичен кабинет", Л. П., М. А., П. Д., Р. М., М. Н. и М. А., лекари от отделение "Спешна медицина"

е осъществено "неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", като това "неблагоприятно третиране" представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.

На основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. на изпълн. директор В. Иванов, изпълнявал длъжността ръководител на юридическото лице МБАЛ "Света Анна-Варна" АД към посочения период е наложено административно наказания глоба в размер на 600. 00 лв.

На основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на МБАЛ "Света Анна-Варна" АД е наложена имуществена санкция в размер на 1 200. 00 лв.

В мотивите на съдебното решение подробно са обсъдени фактите по делото, а именно, че административното производство пред КЗД е започнало по повод колективна жалба вх. № 44-01-84/29.05.2012 г. от посочените физически лица, лекари, работещи в отделение "Спешна медицина" при МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, което включва и "Спешен терапевтичен кабинет". През 2011 г. ръководството на болницата е поискало финансова помощ. С решение на Общинския съвет Варна за субсидиране на дейността й чрез отпускане на общински средства с целеви характер - заплащане на дежурства в това отделение, е сключен договор между нея и община Варна за заплащане на разходите за дежурства общо в размер на 60 000. 00 лв., след представяне на рекапитулация на работните заплати за м. м. 09., 10., 11 и 12. 2011 г. Срокът на действие на договора е 20.12.2011 г.

Също така съдът е посочил събраните в административното производство доказателства като Колективен трудов договор от 2010 г. и заповед № ТЗ-489/31.08.2011 г. на изпълн. директор за регламентиране на работното време, почивките и отпуските на работещите в МБАЛ "Света Анна-Варна" АД. По повод заплащането на труда на работещите в отделение "Спешна медицина" на 26.10.2012 г. е приета методика за изплащане на допълнително възнаграждение за положени дежурства от медицинския персонал - лекари.

В оспореното пред първоинстанционния съд решение подробно са изложени мотиви относно разпределението на допълнителното възнаграждение в болницата, в изпълнение на договора, като той също конкретно е посочил по месеци и размер заплащането конкретно в отделение "Спешна медицина", вкл. Шокова зала и това в други кабинети. Административният орган е формирал извод, че е налице разлика в третирането на лица в сравнимо сходно положение досежно паричната ставка, по която работодателят заплаща на лекарите за положените от тях дежурства. Според него всички те, заети в това отделение, без оглед на кабинетите в него, се намират в това сравнимо сходно положение по отношение на вредните последици на натовареността при изпълняване на дежурствата върху здравето.

По подробно изложени в съдебното решение мотиви относно материалната незаконосъобразност на оспореното решение на КЗД, съдът го е отменил, като по повод на тази част на спора няма подадена касационна жалба. По него настоящият съдебен състав не дължи произнасяне.

Предмет на съдебен касационен контрол е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решението на КЗД в частта, в която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЗДискр. е установено, че от изпълн. директор в качеството му на длъжностно лице, упражняващо работодателска власт и при дейността на МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, чрез неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд при полагане на дежурствата на медицинските специалисти - лекари от Спешен терапевтичен кабинет и тези също от отделение "Спешна медицина" при болницата (посочени по-горе), е осъществено "неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", което представлява пряка дискриминация, на основание чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и на основание чл. 80, ал. 2 от същия закон, на МБАЛ "Света Анна - Варна" АД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 200. 00 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. За да обоснове наличието на законовоуредените материалноправните предпоставки, които обуславят извод за осъществена спрямо жалбоподателите дискриминация, съдът правилно е посочил, че в изпълнение на чл. 244, ал. 1 от ТЗ, акционерното дружество при едностепенна система се управлява от съвета на директорите. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 6 от Устава на МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, в компетентност на Съвета на директорите е да приема организационно-управленска структура и да одобрява на вътрешната стопанска смета, и другите вътрешни правила на дружеството. Тези задължения следват и от договора за управление на МБАЛ "Света Анна - Варна" АД т. 2, 1.

Освен тези разпоредби, съдът правилно е възпроизвел и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., чрез която се въвежда забрана на всяка пряка и непряка дискриминация, по посочените и уредени в закона признаци, анализирал е законовото съдържание на пряката дискриминация по ал. 2 от нея, на "неблагоприятно третиране", според § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. както и вложеното съдържание на изискването за "при сравними сходни обстоятелства".

Правилно е отграничен основният спорен момент по делото, а именно при разпределението на целево отпуснатите от община Варна средства, дали е осъществена пряка дискриминация по признак "лично положение", понеже не е налице равномерно заплащане на възнаграждението за положените от всички лекари в отделение "Спешна медицина" дежурства. Основното касационно възражение е относно неправилната преценка, че е налице такова разминаване в заплащането, още повече, че то е ставало само и въз основа на графиците за дежурства. Касаторът счита, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват тези фактически изводи за верни, което обуславя неправилно приложение на чл. 4 от ЗЗДискр.

Правилно съдът е преценил, че независимо, че не са представени длъжностните характеристики за отделните длъжности в кабинетите, включени в отдел "Спешна медицина", представените поименни разписания на длъжностите и на работните заплати, установяват, че всички длъжности са третирани еднакво. Не е налице деление на специалистите в четирите административни единици (Спешен детски кабинет, Спешен терапевтичен кабинет, спешен ортопедичен кабинет и Шокова зала) по показател натовареност. Не е налице такова деление и при формиране на основното им възнаграждение, поради което е необосновано отпуснатите целеви средства да се разпределят избирателно. Правилно съдът се е позовал и на Наредба № 25/1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, която определя обхвата, реда и условията за оказване на медицинска помощ в лечебните заведения, както и на Наредба № 5/2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", приложими в процесния период. Чрез тях се извършва уеднаквяване на изискванията по отношение на медицинските специалисти - лекари при осъществяване на дейността при извънболничното и болнично лечение, още повече в рамките на отделение, което има такова предназначение.

При преценка на обстоятелствата по делото правилно административният съд е проследил и целта на ЗЗДискр., а именно да се гарантира на всички лица равнопоставеност, като се изхожда от принципа, че лицата, които са в сходно положение следва да бъдат третирани по еднакъв начин, а не да са обект на по-неблагоприятно третиране, каквото по делото се установява по отношение на медицинските специалисти в отделение "Спешна медицина" при МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, работещи в различни негови звена. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение