Решение № 7882 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2017 г.

Решение № 7882 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. П., П. П. П. и Ж. Г. П. чрез процесуалните им представители против решение № 8 от 10.02.2017 г. по адм. дело 305/2015 г. по описа на Административен съд В., с което са отхвърлени предявените от посочените лица субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи, за солидарно осъждане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 350 000 лв на всеки един от тях, в резултат на неправомерни бездействия и действия на Министерски съвет, на Министерство на икономиката и на Министерство на вътрешните работи, в периода 06.07.2008 г. до 01.10.2014 г. вкл. и ищците са осъдени да заплатят съдебните разноски. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че съдът не се е произнесъл относно незаконосъобразността на действията и бездействията на всеки един от ответниците и не е обсъдил в съвкупност представените доказателства, фокусирайки се единствено върху експертното заключение. Изтъкват, че съдът не е съобразил задълженията на ответниците, възникващи от българското и международното законодателство, като и в касационната жалба повтарят подробно доводите, наведени в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържат, че изводите на съда по фактите и правото са неправилни, включително относно извода, че утилизацията на противопехотни мини /ППМ/ е извършвана въз основа на издадени разрешения. Считат, че издаването на разрешенията за производство на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси /ВВООБ/ е фактическо действие на администрацията, а не правна дейност, както и че МВР носи отговорност за действията на ГД "Национална полиция" /ГДНП/ и ГДБОП, въпреки че последните са юридически лица. По подробни съображения молят за отмяна на обжалваното решение, произнасяне по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът - Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът - Министерство на икономиката, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Ответникът - Администрация на Министерски съвет чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдебното производство пред Административен съд В. е образувано по искова молба на Г. П. П., П. П. П. и Ж. Г. П., законни наследници на П. С. П., загинал при взрив във фабрика "Миджур" с. Г. Лом, собственост на "Видекс" АД на 01.10.2014 г. Предявени са искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи. В исковата молба се твърди, че "Видекс" АД е спечелило конкурс в Гърция за изнасяне и утилизация на 1 568 159 броя противопехотни мини през 2008г; както и че в завода на дружеството са се извършвали дейности по утилизация на противопехотни мини в количество, превишаващо възможностите на предприятието и разрешените норми, със знанието на държава и без нейната намеса, без разрешение на дружеството за съхранение и утилизация извън разрешените норми. Бездействието на държавата продължило в периода 06.07.2008 г. - 01.10.2014 г. Ищците са поддържали, че държавата не се е намесила при поисканото от трето лице спиране на действията по утилизация на 06.07.2008 г., а напротив, чрез Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към Министъра на икономиката разрешила трансфера на мините. Твърди се, че не е било подновено разрешителното на дружеството по ЗООС - действало от 26.07.2007 до 23.07.2012 г. По отношение на ответника - Администрация на Министерски съвет се твърди, че МС е бездействал, като: 1. не издал нормативен акт, уреждащ утилизацията, вноса и унищожаването на ППМ, 2. не въвел ограничения и забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната, за което има нормативно изискване - чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЕКПСОИТДУ; 3. не инициирал конституирането на компетентни административни органи за закрила живота и здравето на хората при внос и утилизация на противопехотни мини; 4. не е създал необходимата законова и подзаконова нормативна база с цел гарантиране извършването на действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората при внос и утилизация на ППМ; 5. не извършил действията и контрола, предвидени в чл. 67 от същия закон; 6. не е предприел необходимото за осигуряване и опазване на националната сигурност и обществения ред, съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията и ЗЕКПСОИТДУ, включително чрез нарушение на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване. Поддържа се в исковата молба, че Междуведомственият съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, подчинени на МС, са бездействали, като не са осъществили контрол съгласно раздел III, чл. 18 - чл. 27 и чл. 33 от ЗЕКПСОИТДУ и контрол съгласно чл. 67 от същия закон. По отношение на ответника - Министерство на икономиката се твърди, че то отговаря за неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към министъра на икономиката, която разрешава всички сделки с оръжия и боеприпаси. В случая се твърди, че тази комисия не е осъществявала контрол за извършваната от "Видекс" АД дейност и незаконосъобразно е издала разрешителното за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини категория С04. По отношение на ответника Министерство на вътрешните работи се твърди, че то отговаря за дейността на ГД "Национална полиция", която не извършила постоянен контрол съгласно чл. 152 вр. чл. 154 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и не отнела разрешителното на дружеството за завод "Миджур" заради това, че последният не е отговарял на условията за утилизация и съхранение на боеприпаси, нито осъществила контрол по реда на чл. 67 от същия закон. Изложени са твърдения за нарушения на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, като се поддържа, че съгласно Конвенцията тази дейност е монопол на държавата, поради което тя е следвало с административен акт да отмени споразумението между българското и гръцкото дружество за внос на мините, предвид забраната за страните по Конвенцията за складират противопехотни мини, да ги задържат и да извършват трансфер с тях. Твърди се и неспазване на принципите на правото на ЕС, по-специално чл. 346 от ДФЕС, за което са отговорни и тримата ответници. В резултат на посочените действия и бездействия на всеки от тримата ответници се твърди от ищците, че са им причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на наследодателя им, които вреди са подробно описани в исковите им молби по отношение на всеки един от ищците, а именно: силен стрес, паника, напрежение, безпокойство, психичен шок и душевно разстройство от трагичната смърт на бащата и съпруга, душевна болка и страдание, загуба за цял живот на морална опора и подкрепа, физическо присъствие и душевна утеха. Отговорността на ответниците се претендира солидарно, на основание чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ, в който е предвидено контролът да се извършва от Междуведомствен съвет, Междуведомствена комисия и министъра на вътрешните работи. Изложените в исковата молба твърдения се поддържат и в касационната жалба. Пред първоинстанционния съд са установени следните факти: С Решение № 98/15.10.2014 г. Районен съд Б. е приел за установена смъртта на 15 лица, сред които и П. С. П., настъпила при изключително мощен взрив в завод "Миджур" на 01.10.2014 г. около 17,00ч. Ищците са законни наследници на починалия, съответно съпруга и синове. Завод "Миджур"-с. Г. Лом, е предприятие на "Видекс"АД-С., като в предмета му на дейност е включено разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали. На 08.07.2008 г. между Акмон С. А., Гърция и "Видекс"АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода "технология топене" на следните количества мини: мина М2 - 214 525 бр., мина DM31 - 794 605 бр., мина М16 - 533399 бр., Мина М14 - 5620 бр. Съгласно договора под "разснарядяване" се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозива и детонатора, което ще се извърши в завод "Миджур" - с. Г. Лом. АКМОН С. А. от негова страна е натоварено от гръцката държава с работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия, като част от нейното задължение към Споразумението от Отава. Съдът подробно е изброил всички документи, въз основа на които дружеството е получило разрешение, респективно е лицензирано, включително за процесния период, за извършване на различни дейности, касаещи ВВООБ, в завод "Миджур", включително разснарядяване на мини тип ДМ 31, М2, М14 и М16, както и за внос, трансфер и външнотърговска дейност с оръжие и посочените мини, всички от категория СО4, които са издавани от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката и от органи и служби на МВР, както и от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС. К. към датата на взрива дружеството е титуляр на решение рег. № У-35449 от 23.07.2012 г. на началника на сектор КОС при ГДНП на МВР, на основание чл. 24, ал. 4 ЗОБВВПИ, с което е допълнено издаденото разрешение на "Видекс" АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /разнснарядяват, делаборират/ на територията на обект - завод "Миджур" по приложен заверен списък към решението, като същото е безсрочно. За периода 24.02.2014 г. -29.09.2014 г. "Видекс" АД е уведомявало Министерство на икономиката и енергетиката за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата, ГКПП, количество, товарни автомобили и протоколи. На 25.02.2015 г., видно от протокол № 2 от заседанието, проведено на 25.02.2015 г. на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, съветът е спрял издадения тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и тригодишното удостоверение за регистрация за трансфер до възстановяване на надеждността на дружеството по мотиви, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията за надеждност, като са възникнали обстоятелства, които противоречат на определените в чл. 1, ал. 2 от ЗЕКПСОИТДУ задължения-неизпълнение на международни задължения на РБ по О. К.. Посочен е възникналият инцидент в завод "Миджур" и обстоятелството, че дружеството не е в състояние да изпълни договора за утилизация на ППМ, собственост на РГ, поради което РБ се явява в нарушение на чл. 1 от Конвенцията, задължаваща всяка държава по никакъв начин да не складира и не задържа ППМ. С протоколно решение № 9/16.09.2015 г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е отнел издаденият тригодишен лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, като е посочена липса на промяна в обстоятелствата, поради които е спрян издадения лиценз, и по целесъобразност. Съдът е проследил подробно по дати извършените на дружеството проверки в процесния завод от сектор КОС при ОД на МВР В., сектор КОС при РУП -Б., РС"ПБЗН", РО"НСК"-В., РДНСК-СЗР, Дирекция "ИТ"-М., "ППД" -ОУПБЗН-В., всички във връзка доставките на противопехотни мини, като констатациите от проверките са подробно изложени. Проверките са извършени на 23.09.2013 г., 14.10.2013 г., 13.02.2014 г., 21.02.2014 г., 27.02.2014 г., 13.03.2014 г., 21.03.2014 г., 26.03.2014 г., 10.04.2014 г., 29.05.2014 г., 10.07.2014 г., 10.09.2014 г., 24.09.2014 г. на място и по документи. Констатирани са нарушения основно във връзка с документацията, но и във връзка с квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на противопехотни мини. Нееднократно са давани разпореждания на директора на завода във връзка с предстоящите доставки да се завиши контрола във връзка с безопасността и отчетността при движение и утилизиране на мините. Предписания за стриктно водене на отчетната документация и спазване на нормативите за помещенията са давани при повечето проверки. За пропуски в документацията на директора на завода са съставяни АУАН и НП. Констатация, че утилизацията на противопехотни мини е започнала, е направена при проверката на 29.05.2014 г., извършена от мл. ПИ КОС при РУ - Б. и служители на КП при РУ - Б.. Установено е нередовно водене на документацията и отново са дадени задължителни указания за отчетността и почистване на производствените помещения. При проверката на 10.07.2014 г., извършена от ПИ КОС при ОДМВР-В. в завод "Миджур" не са установени конкретни нарушения във връзка с констатирана протичаща в момента на проверката утилизация на мини ДМ 31. Проверката е във връзка с получена доставка на ППМ на 08.07.2014 г. На 10.09.2014 г. при извършена проверка в завод "Миджур" от ПИ КОС - ОДМВР - В. и началник група "Охранителна полиция" при РУ Б. се установява, че в помещение "Парна централа" се съхраняват 47 палета с противопехотни мини М-16 или общо 11280бр. мини, които не се съхраняват в складово помещение. Установените мини не са заприходени и не са вписани в книга за приход, разход и наличност /регистър/, водени в обекта- завод "Миджур", установени са и 22 бр. палета пред склад 9 като 7 бр. от тях се намирали в паркиран пред склада автомобил, установени са и 2 бр. палета пред участък "Лят бустер на цех С, или общо извън складовите помещения са установени 71 бр палета мини М-16, представляващи 17040 бр. мини. Установена е и липса на въоръжена охрана, както и допуснати груби технически грешки във водената отчетност, подредбата в складовете е по начин, който възпрепятства извършване на проверка, но е констатирана наличността в складовете. За резултатите от проверката е издаден КП № 23307/11.09.2014 г. На 10.09.2014 г. на директора на завода В. Ц. и мениджър "Утилизация" М. Ч. са издадени протоколи за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР. Н. Ч. е издадено и полицейско разпореждане от същата дата. На управителя на дружеството със Заповед № з-877/11.09.2014 г. са дадени задължителни предписания да се преместят съхраняваните в нарушение на изискванията мини в складовите помещения, ВВ и ППМ да се съхраняват само в складовите помещения като при съхраняването да се осигурят изискваните минимални отстояния, като се пренаредят и съхраняваните в складовете палета, да се води строга отчетност, да се осигури въоръжена охрана, да се извърши доставка само в случаите, когато в складовите помещения има капацитет за поемане на доставените количества. На 24.09.2014 г. от ПИ КОС, РИОСВ-М., РСПБЗН, ДИТ-В. е извършена съвместна проверка, при която е установено, че в помещението "парна централа" не се съхраняват мини, съхраняваните там са пренесeни на 11.09.2014 г. в склад № 1, водената отчетност съответства на наличностите, в участък Утилизация, цех С се утилизирали мини М-16, въведена е указаната книга, в която отговорникът на смяна вписва доставените за утилизация мини, установени са по линия на ПБЗН и РИОСОВ пред цех С опаковки-дървени сандъци от мини М16, които е следвало да се складират на определените за това места. Също така е установено от представителите на РИОСВ, че съхраняваните изделия в склад № 3 са в количество, което не превишава допустимото съобразно първоначално издаденото разрешение № 67/2007 г. В заключението на назначената взривотехническа експертиза е подробно обяснено общото устройство на мините и начинът им на действие. Относно мина DM 31 е посочено, че обезвреждане не се разрешава, поради високата чувствителност на взривателя. При неспазване на безопасни разстояния между складовете и при увеличение на тротиловия еквивалент в тях е възможен "ефектът на доминото" или верижни взривове с бойни припаси. Въз основа на заключението съдът е счел, че допустимият тротилов еквивалент на складовете следва да се приеме за 100000 кг, съобразно одобрените паспорти на складовете, при която вместимост на складовете са издадени съответните разрешения. Утилизираните противопехотни мини съобразно конструкцията си са неразглобяем вид, капсуловани тип "консервена кутия", поради което не подлежат на утилизация, а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Вещото лице е дало заключение че "утилизацията" на бойни припаси е последната фаза от жизнения им цикъл, която включва използване по предназначение в учебнобойни стрелби, търговска реализация, разснарядяване, а унищожаването на ППМ, включително процесните, се извършва единствено чрез взривяване, при спазване на мерките за безопасност и екологични норми. Установено е от заключението на вещото лице, че в утвърдените Технологични инструкции за отделните видове мини няма определен брой на необходимите мини за едносменен режим на работа, но въз основа на утвърдената от изпълнителния директор на дружеството Инструкция за безопасност при работа с бойни припаси, взривни вещества и барути, вещото лице е установило, че допустимото количество дневно в участък "Утилизация" е следвало да бъде до 10 мини на работно място, което означава най-много до 100-110 бр. мини по време на работния процес. П. е от вещото лице, че технологичните инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес по разснарядяване. Установява се от заключението на вещото лице, че в участък "С" е имало концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид ВВ, целенасочено е съкращавано времето за извършване на някои дейности, които са извън технологичните инструкции. Като причина за взрива е посочено - достатъчно мощен детонационен импулс и предаване на детонация между концентрираните взривни вещества, експлозиви и изделия, които са били в повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха. При всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива, като не може да се уточни конкретното работно място, но вероятна причина за инициирането на взрива е на някой от струговете при срязването на мините и разделянето им с чук. Най-опасните операции като част от технологичния процес е следвало да се извършват в бронекабина, каквато е имало в участъка, но е заобикаляна и не се е използвала. Системно е допускано в участъка да се съхраняват без технологична необходимост значителни количества ППМ и ВВ, както и да се съхраняват съвместно несъвместими ВВ, ППМ и елементи от тях, с което са създадени условия за репродуциране на взривове чрез предявяване на детонацията по влияние; използвани са неадаптирани за съответните модификации технологични процеси; на работните места и между тях не е имало предпазни щитове, липсват разработени и утвърдени правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при утилизация на мините; липсва технология за най-рисковата част от утилизацията - разснарядяването на мините. В цех С, към момента на взрива, са се съхранявали освен ППМ, също и хексогенови пресовки, пентол, тротил, капсул възпламенители и капсул детонатори и др. ВВ. Самопроизволно взривяване, без външни нерегламентирани действия, е малко вероятно, тъй като температурата за избухване е над 290 градуса. Капсул детонаторите представляват най-рисковия фактор за предизвикване на първоначална детонация. При невнимание - изпускане на опаковка с по-голям брой от тях, удряне или притискане на машина биха довели до детонация. Не са открити данни за умишлено използване на взривно устройство. Вещото лице сочи, че инструкциите за утилизация на мините, утвърдени във "Видекс" АД са формални и че някои от използваните в работния процес методи са абсолютно недопустими и противоречат на изискванията за безопасност. По-конкретно недопустимо е използването на чук за разбиването на мина М 14; недопустимо е извършване на механични операция за рязане на метал на универсални машини, както и рязане на външната обвивка от стоманена ламарина, при което се отделят искри и др. Изводите на вещото лице най-общо са за неадекватни условия и методи на работа в завода, както и за неквалифициран персонал, извършващ разснарядяването на мините. От допълнителната задача на вещото лице се установява, че наличността на ППМ в складовете на "Видекс"АД е 197600 бр. към 01.10.2014 г. съгласно писмени материали от досъдебното производство № 51/2014 г. по описа на НСлС-протокол за оглед, снимков материал и скица на взривната авария. Съгласно транспортни и счетоводни документи в цех С в момента на взрива е имало 6986 бр. мини М 16. По делото е назначена и изслушана съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение за отражението на смъртта на наследодателя върху всеки един от наследниците. Изслушани са и свидетелски показания в тази насока. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са допустими, но неоснователни. Изложил е съображения, че безспорно възникналият взрив в завод "Миджур" на 01.10.2014 г., при който е загинал наследодателят на ищците е дал изключително негативно отражение върху психическото и здравословно състояние на всеки един от тях. Съдът обаче е счел, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците, а именно противоправно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни действия и бездействия и причинна връзка. АС В. е приел, че не се установява незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет - неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат. Според съда не е налице бездействие за законодателна инициатива, тъй като такава не се налага от разпоредбите на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. Приел е, че нормативната уредба е фрагментарна, но съдържа правила за утилизация на боеприпаси, която не е забранена от законодателството. Съдът е изложил подробни съображения, че не е налице незаконосъобразно бездействие на Междуведомствения съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, изразяващо се в неосъществен контрол, както по издадените лицензи, сертификати и удостоверения, така и в липса на отнемане на същите, тъй като производството по издаване на лиценз, удостоверение за регистрация и др. завършва с издаване на съответен административен акт-властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/или задължения, като издаването на административния акт представлява правна дейност на административния орган. Съдът е съобразил, че исковите претенции се основават на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, каквито издадените лицензи и разрешения не са. По същите съображения са счетени за неоснователни исковете срещу Министерство на икономиката, тъй като издаденото разрешение от 04.09.2018 г. за трансфер на 1568159 бр. противопехотни мини е индивидуален административен акт, а не правно действие на ответника. Освен това разрешението е с изтекъл срок на валидност до 04.09.2009 г., като впоследствие е издадено ново разрешение за трансфер № 000229 от 15.10.2013 г., със срок на валидност 15.10.2014 г., впоследствие продължен до 15.10.2015 г. Съдът е счел, че министерството е изпълнило задълженията си по чл. 67 ЗЕКПСОИТДУ, като е изискало становище от началника на сектор "КОС" при ГДНП, във връзка с което е извършена проверка и едва след проверката на полицейските органи и полученото положително становище на дружеството е издадено Удостоверение за трансфер № 000229 от 15.10.2013 г. със срок на валидност 15.10.2014 г. За неоснователни са счетени и исковете по отношение на а Министерството на вътрешните работи, тъй като, според Административен съд В., липсват конкретни контролни правомощия на министъра на вътрешните работи като контролен орган, както в ЗЕКПСОИТДУ, така и в ЗОБВВПИ. Съгласно ЗОБВВПИ разрешенията за производство, за транспортиране, предварителното съгласие, т. е всички оправомощаващи административни актове, се издават от директора на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице, а съобразно чл. 152, ал. 2 от ЗОВВПИ контролът върху производството на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява от полицейските органи и от комисията по чл. 19, ал. 2 от закона - Междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, която дава становище по исканията за издаване на разрешения за производство; полицейските органи са определени в чл. 57 от ЗМВР. Съдът е изложил мотиви, че отговорността на министъра на вътрешните работи е обща и произтича от неговата функционална компетентност на ръководство и контрол; той няма вменени конкретни контролни правомощия, а те са възложени на полицейските органи по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, поради което и в случай на неосъществен контрол, бездействието на министъра не може да бъде в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилата вреда. Съдът е отчел, че конкретни контролни правомощия са възложени на Междуведомствената комисия по чл. 19 от закона, за чийто незаконосъобразни действия /бездействия отговорност следва да се носи от министерството на вътрешните работи, но по делото не се установява, че по отношение на дружеството "Видекс"АД е предвидена планирана проверка от комисията по чл. 19 от ЗОБВВПИ /чл. 9, ал. 2 от наредбата/, която не е изпълнена от същата, поради което не се установява бездействие. АС В. е посочил, че конкретните контролни правомощия и осъществяване на постоянния и внезапен контрол основно са възложени на полицейските органи към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР (ОДМВР), включващи в структурата си и районните управления, като съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните дирекции и областните дирекции са юридически лица. Според съда, предвид разпоредбата на чл. 205 от АПК Министерството на вътрешните работи като ЮЛ не носи отговорност за неосъществен контрол на полицейски органи към ГДНП или към областна дирекция на територията на която е завод "Миджур"-ОДМВР В., които пряко следва да бъдат ангажирани при незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица. Освен изложените подробни мотиви за липсата на противоправно поведение, съдът се е позовал на взриво-техническата експертиза, обосновавайки изводите си за липса на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните действия и бездействия и настъпилия резултат - смъртта на наследодателя на ищците. Съдът е приел, че конкретната причина за взрива е нерегламентирано действие на лице и вероятното нарушаване на технологичните процеси и изисквания за безопасност в производствения процес, съхраняването на делаборираните, чувствителни на ВВ елементи от ППМ и капсул детонатори заедно с мините и значителните им количества, изиграли ролята на междинен детонатор. Изводът на съда е, че настъпилата смърт на наследодателя на ищците не е пряка последица от бездействие на длъжностни лица и органи на ответниците по делото, а от неустановено действие на трето лице, довело до взрива, чийто мащаби са резултат на извършените нарушения на изискванията за безопасност в производствения процес, отговорността за което е на прекия причинител на увреждането и на работодателя. Съдът изтъква в подкрепа на тези свои изводи обстоятелството, че взривът е настъпил по време на производствения процес в участъка за утилизация, а не в складовите помещения, където са били складирани огромното количество мини и приема, че концентрацията на мини в складовите помещения от 193000 бр. не е в причино-следствена връзка с настъпилия взрив и причинените на ищците вреди, тъй като складовите помещения не са засегнати от взрива. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, след задълбочено обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност, подробно е мотивирано и съответства на материалния закон, детайлно изследван в обстоятелствената част на решението. С определение от 29.10.2015 г. съдът е извършил подробен доклад на исковите претенции и отговорите по тях и е дал конкретни и подробни указания по тежестта на доказване. В това определение съдът е взел и становище по допустимостта на иска срещу Министерство на вътрешните работи, като е счел, че този ответник е процесуално правоспособен, тъй като е юридическо лице, както и че изложените от този ответник възражения касаят материално-правната му легитимация да отговаря по предявения иск, което е въпрос по съществото на спора. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При основателна искова претенция съдът следва да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие/бездействие на органи и/или длъжностни лица в структурата на ответниците, настъпила вреда и причинната връзка между противоправното поведение и вредата. В случая не е налице първият елемент от посочения фактически състав, а именно противоправно поведение. Неоснователни са доводите на касаторите, че Министерски съвет не е издал нормативен акт, уреждащ утилизацията на боеприпаси. Преди всичко, законодателната инициатива на Министерски съвет е конституционно правомощие по смисъла на чл. 87 от Конституцията на Р. Б., а не административно задължение. МС не носи административна отговорност за неизпълнение на това правомощие, а носи политическа отговорност за своята дейност. Евентуално неизпълнение на конституционно правомощие не представлява бездействие по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ и не може да бъде основание за ангажиране на отговорност по този законов текст. Освен това Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване е ратифицирана със закон /обн. ДВ. бр. 93 от 11 август 1998 г., а самата Конвенция обн. ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./ и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право на страната и се прилага пряко, т. е. за нейното приложение в българската правна действителност, което се осъществява с приоритет над националното право, не се изисква друг акт освен приетия закон за ратифициране. Противно на твърденията в исковата молба и в касационната жалба, Конвенцията е акт на международното право, а не на общностното право, тъй като тя не е нормотворчески акт на органите на Европейския съюз. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Конвенцията, всяка държава-страна се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Въпреки, че съгласно чл. 1, ал. 1, б. "б" от Конвенцията всяка държава страна се задължава да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях с когото и да било, пряко или косвено, трансферът на противопехотни мини с цел унищожаване е изрично разрешен от Конвенцията в чл. 3, ал. 2, а в чл. 4 е предвидено задължението на всяка държава-страна по Конвенцията да унищожи или да осигури унищожаването на всички складирани противопехотни мини, които притежава или владее или които са под нейна юрисдикция или контрол, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от четири години след влизане в сила на тази конвенция за съответната държава страна. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, в изпълнение на своите задължения по тази конвенция всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал. 5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Конвенцията не предвижда законодателни мерки, още повече, че тя самата има пряко приложение и се прилага с предимство пред националните норми, които и противоречат. Действително, Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея, но никъде в този акт не е посочено, че държавата има монопол над дейностите, описани в Конвенцията, както неправилно считат касаторите. Не е налице монопол на държавата по отношение трансфера на ППМ, поради което твърденията, че държавата е следвало да се намеси в договорните отношения между "Видекс" АД и гръцкото дружество и с административен акт да отмени договора, е неправилно. Принципно държавата не разполага с правомощия да се намесва в договорни отношения между равнопоставени страни. Както вече се посочи, трансферът на ППМ, включително трансграничният трансфер, когато е с цел унищожаване на мините, е изрично разрешен от Конвенцията и в този смисъл не е налице нарушение на същата от тримата ответници. В чл. 5, т. 1 от ЗЕКПСОИТДУ изрично е посочено, че износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да се извършват от физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон. Към момента на смъртта на наследодателя на ищците, е в сила разпоредбата на чл. 337 от НК , която предвижда наказателна отговорност за всеки, който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение. Наказателна отговорност е предвидена и за приготовлението към това престъпление. Съгласно чл. 4 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба /ЗЕКПСОИТДУ/, Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършването на дейности с продукти, свързани с отбраната, и с изделия с двойна употреба, в следните хипотези: 1. дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл. 1, ал. 2; 2. продуктите или изделията са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, управление, поддържане, съхранение и разпространение на оръжията за масово унищожение; 3. съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Р. Б. в международни организации; 4. тези дейности засягат съществени интереси на Р. Б. в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. Никоя от тези хипотези не премахва задълженията на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини и не забранява допускането на такива на територията на страната с цел тяхното унищожаване. Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета е транспонирана в българското законодателство със Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, както е изрично посочено в § 2а от неговите допълнителни разпоредби. В исковата молба и касационната жалба не се конкретизира кои точно разпоредби на директивата не са надлежно транспонирани. Освен това правилни са изводите на АС В., че отговорните за евентуално нарушение на ЗООС органи не са сред ответниците по делото. Освен цитираните нормативни разпоредби, в сила е и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, който урежда придобиването, използването, унищожаването и утилизацията на същите, включително издаването и отнемането на разрешение за същите дейности. При този преглед на законодателната уредба, твърдението, че е налице законодателна празнота по причина на незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет, довела до липса на компетентни административни органи за закрила живота и здравето на хората при внос и утилизация на противопехотни мини; липса на законова и подзаконова нормативна база с цел гарантиране извършването на действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората при внос и утилизация на ППМ, е неоснователно. Законодателният орган, в лицето на Народното събрание, е предвидил законова делегация за издаване на множество наредби във връзка с приложението на ЗОБВВПИ, които са приети и действащи. Сред тях е Наредба № Iз-1031 от 15.04.2011 г. за реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране, Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона, Наредба за съществените изискванията и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, Наредба № Iз-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и др. Неоснователни са твърденията, че Министерски съвет не е извършил действията и контрола, предвидени в чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ, тъй като тази разпоредба не предвижда пряко за него задължение за контрол. Действително, на Министерски съвет е възложено общото конституционно правомощие за осигуряване и опазване на националната сигурност и обществения ред, съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията, но то се осигурява чрез конкретните правомощия на органи и длъжностни лица в съответните държавни администрации. На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 246 от 08.01.2009 г. по адм. д. № 11061/2008 г., V отд. на ВАС са оставени без разглеждане жалбите на Екосдружение - Връбница, Надежда и Национално движение "Екогласност" против мълчалив отказ на министър-председателя на Р. Б. относно искане за намеса за спиране действията по унищожаване в България на 1.6 млн. противопехотни мини на Гърция, по повод спечеления от "Видекс" АД конкурс, проведен от Гръцката армия, в резултат на което е сключен договор за утилизация. ЗЕКПСОИТДУ урежда условията и реда за износ, внос, трансфер, транспортиране, преминаване, превоз и транзит на продукти, свързани с отбраната, брокерска дейност с тях и контролът върху тези дейности, като не забранява никоя от тях, както и мерките по прилагане на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (ОВ, L 134/1 от 29 май 2009 г.). Инцидентът в завод "Миджур" не е възникнал при някоя от тази дейности, а при пряката дейност по унищожаване на противопехотни мини, която е извън обхвата на посочения закон. Установено е, че вносът, трансферът и транспортирането на противопехотните мини от Гърция до завод "Миджур" е осъществено въз основа на влезли в сила индивидуални административни актове, които не са отменени. Поради това е неоснователно позоваването на чл. 67 от същия закон и въз основа на него не се установява противоправно бездействие на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, предвиден в чл. 6 от закона като орган, издаващ лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, нито на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, енергетиката и туризма, която съгласно чл. 6 издава разрешение за износ или внос. М. съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет е правоприемник на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет, създаден с Постановление № 193 на Министерския съвет от 1993 г., съгласно § 2 ЗР на Постановление № 120 от 25.06.2012 г. за създаване на междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС. По тези съображения няма основание за ангажиране отговорността нито на Министерски съвет, нито на Министерство на икономиката и енергетиката. Съответно при тези констатации, солидарна отговорност на ответниците не е налице. Съгласно чл. 151, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, утилизация на боеприпаси е процес на необратимо преобразуване чрез разснарядяване на отделни съставни елементи с последващо използване на отпадъчните барути, взривни вещества, празна опаковка, черни и цветни метали. Тя следва да се извършва от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси, каквото разрешение "Видекс" АД е притежавало. За това обстоятелство изрично са били поискани сведения при издаване на разрешенията за внос и трансфер, както е отбелязано в първоинстанционното решение. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд и относно неоснователността на исковете против Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Р. Б. се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал. 3 разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси.