Решение № 545 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6282/2007 г.

Решение № 545 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6282/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Ц. С. П. ЕГН ********** от гр. С. чрез адвокат Р против въззивно решение на Софийски градски съд, ГК, II "д" състав от 22.10.2007 г. по гр. д. № 2902/2006 г. С обжалваното решение е отменено решение на СРС, 41 с-в от 6.07.2006 г. по гр. д. № 11005/05 г., вместо което е постановено друго решение, с което ответникът Ц. С. П. е осъден да прекрати неоснователни действия, изразяващи се в изграждане и държане на временна постройка в съсобствено с ищците Т. М. И. ЕГН ********** и Д. Т. К. ЕГН ********** дворно място, като премахне за своя сметка постройката и заплати на ищците разноски по делото в размер на 445 лв. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на съда, че временната постройка е изградена от ответника Ц без да е налице писмено съгласие от всички съсобственици на дворното място съгласно изискването на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Неоснователно въззивният съд е отхвърлил довода, че липсата на съгласие е санирано по силата на чл. 303, ал. 7 ППЗТСУ (отм., обн., ДВ, бр. 48/2985 г., в сила до 27.11.1998 г., в сила към момента на издаване на разрешението за изграждане на процесния обект), в който смисъл е Р. № 190/5.04.1993 г. по гр. д. № 1699/1992 г., ВС, IV г. о. Неправилно съдът е приел, че процесната постройка подлежи на премахване като изградена в нарушение на строителното разрешение, тъй като отклонението от нормативите не е съществено. За ответниците по касация Т. И. и Д. К. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено становище от адвокат С. Претендирано е присъждане на разноски по делото. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Редът за изграждане на временна постройка в съсобствен имот е уреден нормативно с разпоредбата на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и е императивно изискването временни постройки да се изграждат в чужд или в съсобствен имот само с писмено съгласие на останалите съсобственици. В случая съгласие от страна на родителите на ищеца съпрузите Т. М. И. и М. Б. И. за изграждане от страна на ответника процесната временна постройка с търговски функции не е било дадено и на това основание изградената от ответника постройка е незаконна. Представената по делото декларация он ищеца Д. К. по правния си характер не е съгласие за изграждане на постройката, тъй като към датата на декларацията (13.095.1991 г.) Д. К. не е притежавал право на собственост върху дворното място, а е притежавал само 1/3 идеална част от апартамента на първи надпартерен етаж от жилищната сграда, построена в дворното място. Съсобственик и на дворното място Д. К. става чак след смъртта на своята майка М, която е починала на 27.07.1995 г. Съгласие за изграждане на постройката не е давано изобщо от страна на ищеца Т. М. И., който и към 1991 г. и към настоящия момент е съсобственик на общото дворно място. Даването на строително разрешение за изграждане на временна постройка е индивидуален административен акт и част от строителните книжа с оглед изискванията на строителните правила от техническа гледна точка и по правното си естество не може да замести липсващото съгласие на собствениците на дворното място. Независимо от това в случая временната постройка е изградена и в отклонение на параметрите по даденото разрешение за строеж, поради което строежът е незаконен и на това основание. Липсва правна възможност за отстраняване на допуснатото отклонение от съответните технически изисквания чрез бъдещо преустройство. Неоснователно е разбирането на касатора, че съгласието на съсобствениците на имота не съставлява правопораждащ факт и че за законното изграждане на постройката е необходимо и достатъчно само наличието на разрешение за строеж при положение, че се касае за неизпълнение на нормативно установено с императивната правна норма на 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) изискване. Доводът на касатора, основан на разпоредбата на чл. 303, ал. 7 ППЗТСУ (отм.) е поддържан и пред въззивната инстанция, обсъден е в решението на въззивния съд и правилно е отхвърлен, като изразеното разбиране се възприема от настоящия състав. Позоваването на посоченото с жалбата решение на ВС, IV г. о. Предвид изложеното въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила. Искането на процесуалния представител на ответниците по касация относно разноските е неоснователно при липса на данни за направени от тях разноски за касационната инстанция. На основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.