Решение № 3088 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13/2017 г.

Решение № 3088 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П. М. срещу Решение № 98 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 52/2015 г. на Административен съд- гр. Т. (АС Т.). С жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано и немотивирано. Счита правноорганизационната форма на целодневната детска градина за ирелевантен факт. Намира, че определянето на таксата и неоснователното й начисляване за административна дейност. Счита, че е налице липса на действие от страна на общината за служебно уреждане на правните последици за възстановяване на сумите в производството по чл. 195, ал. 2 АПК. Посочено е, че след като общината определя размера на таксите, те се събират и внасят в общинския бюджет, и искът правилно е насочен срещу О. Т.. Намира изводите на съда, че ответник следва да е ЦДГ за незаконосъобразен. Моли за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което се уважи иска изцяло. В молба, подадена на 30.01.2018 г. от Н. П. М., се поддържа жалбата и се иска да се уважи изцяло исковата претенция. О. О. Т. не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт Решение № 98 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 52/2015 г. на Административен съд - гр. Т. е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от Н. П. М. от гр. Т. иск срещу О. Т. за обезщетение на претърпени за времето от 20.12.2013 г. до 13.04.2014 г. имуществени вреди от незаконосъобразни действия на органи на общината при осъществяване на административна дейност- прилагане на отменената разпоредба на чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т. за определяне на такси за предучилищна подготовка - в размер на 495.65 лв., ведно със законната лихва, и разноските по делото. На следващо място е ОСЪДЕН Н. П. М. да заплати сумата 300 (триста) лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат адм. съд приема за безспорно, че за периода от 20.12.2013 г. до 13.04.2014 г. - предмет на настоящото дело, нормата чл. 25, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Т. не е действала, като въпреки това е събирана такса, което се доказва и от приложената служебна бележка (лист 7 от делото). Намира за установено, че таксите за целия период на предучилищната подготовка на детето са събирани от ЦДГ № 5 "Ч. шапчица" гр. Т.. Решаващият съд достига извода, че таксите са събирани от ЦДГ - самостоятелно юридическо лице по силата на чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (отм.), което не е административен орган от състава на общинската администрация на О. Т.. Счита, че липсва наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- незаконосъобразно действие, извършено от административен орган или длъжностно лице от състава на общинската администрация на О. Т., при или по повод извършване на административна дейност. Посочено е, че искът е насочен срещу ненадлежен ответник, при което, претенцията се явява неоснователна и недоказана. Първостепенният съд намира, че отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи кумулативно изискуемите предпоставки за възникването й, което не е сторено в проведеното съдебно производство, при което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. По отношение на разноските адм. съд намира за основателно искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, поради което в полза на О. Т. е присъдено юрисконсултско възнаграждение, от 300 лв. по приетото в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебното решение е неправилно в частта за разноските и правилно в останалата му част. По отношение на тази останала част са неоснователни направените в касационната жалба оплаквания за неговата необоснованост и за постановяването му при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 ЗОДОВ. В тази връзка по делото основния спорен въпрос е претендираните имуществени вреди последица ли са от отменения подзаконов административен акт. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. В конкретния случай тези предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ не са на лице. Доводите на касационния жалбоподател относно незаконосъобразността на действията на О. Т. не обосновават основателност на исковата претенция. В случая същите са опосредени от дейността на ЦДГ № 5. Съответно ЦДГ е юридическото лице, извършило процесните действия по събиране на дължимата такса и съответно носи отговорност за последиците от извършването на тази дейност. Затова и обоснован е изводът на съда за липсата на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неотносими са твърденията в касационната жалба, относно незаконосъобразно бездействие, поради липсата на действие от страна на общината за служебно уреждане на правните последици за възстановяване на сумите в производството по чл. 195, ал. 2 АПК. Тази фактическа обстановка е заявена за първи път пред настоящата инстанция и сочи различен деликт, поради което същата е ирелевантна за настоящия правен спор, рамкиран с подадената искова молба. Необосновани са доводите на касационния жалбоподател, че незаконосъобразно и необосновано адм. съд намира за надлежен ответник ЦДГ, поради това, че след като общината определя размера на таксите, и те се внасят в общинския бюджет, то и иска правилно е насочен срещу О. Т.. Обосновано адм. съд приема, че в случая искът за неимуществени вреди срещу О. Т. е предявен срещу ненадлежен ответник. Административната дейност е тази, при която се осъществяват властнически правомощия, с които съответния орган е натоварен от закона. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП) /отм., ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г./ държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица. Същият текст е възпроизведен в чл. 29, ал. 1 от Закон за предучилищното и училищното образование (в сила от 1.08.2016 г.), където е посочено, че институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗНП (отм.) директорите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена съставят бюджет. Този бюджет е делегиран, но е самостоятелен, а и въпросът как се формират приходите в него е ирелевантен за определяне на процесуалната правосубектност на ответника. В процесния случай искът неправилно е бил насочен срещу Община - Т., която на основание чл. 14 от ЗМСМА е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Същата община не е пасивно легитимиран ответник, тъй като органа от чието незаконосъобразно действие /начисляване и събиране на такси/ са причинени вредите е ЦДГ № 5- гр. Т.. С аргумент от чл. 44, ал. 2, т. 7 от ЗНП (отм.) приходите от такси са собствени приходи в бюджета на общинската детска градина. Субективно право на ищеца е да предяви исковете за обезщетение спрямо лицето, от което се претендират вредите и от чиито органи или длъжностни лица счита, че са причинени. За исковите производства е приложим принципа на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК. Съдът не е длъжен да указва на страната срещу кой ответник да насочи иска си. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, тази претенция се явява неоснователна. В случая ответникът по настоящето дело- О. Т.- е ненадлежна страна по спора и спрямо нея искът е неоснователен. Достигайки до този извод по отношение на иска за имуществени вреди първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение. Решението следва да бъде отменено в частта за присъдените в полза на О. Т. разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като постановено в нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение