Решение № 1730 от 16.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Чемерник ООД, чрез процесуален представител срещу Решение 2769 от 26.04.2022г., постановено по адм. д. 11779 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2021г., с което е отхвърлена жалбата срещу Решение Ж-594 от 04.08.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията). Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По същество се изтъква, че съдът неправилно приел решението на Комисията за законосъобразно, без да констатира пропуска на последната да издаде мотивирано решение на база всички доказателства. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова по същество на спора, с което решението на КЕВР да бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи запад ЕАД / променено наименование на ЧЕЗ Разпределение България АД/, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалбата на Чемерник ООД против Решение Ж- 594/04.08.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. С последното е прекратено производството по подадената от същото дружество жалба относно прекалено високи дължими суми за електрическа енергия за периода 22.12.2020г. до 24.03.2021г. за обекта на дружеството - ферма в м. Издримец, с. Бов, община Своге. В становището на ЧЕЗ Разпределение Българи АД по повод подадената жалба е посочено, че електрическата енергия се измерва със средство за търговско измерване /СТИ/, чиято последваща проверка изтича през м. юни 2024г. Поради лоши метеорологични условия сняг, непочистени пътища и преспи, до СТИ не е бил осигурен достъп за извършване на реалeн отчет на odjrje 22.01.2021г. и на 24.03.2021г. Потвърдени са показанията на СТИ за посочения период. Посочено е, че на 23.04.2021г. служители на електроразпределителното дружество са посетили адреса и са извършили проверка, като са установили правилна схема на свързване и липса на самоход; отчетени са нарастващи показания спрямо предходния регулярен отчет. Жалбоподателят е бил уведомен, че има право да поиска извършване на метрологична експертиза на уреда. С оспореното решение административното производство е било прекратено. В съдебното производство е прието експертно заключение на база представените от жалбоподателя фактури за електроенергия, съгласно което средномесечното количество на изразходваната електрическа енергия от ферма Чемерник за периода 08.12.2020г. 18.05.2021г. след смяната на електромера на 08.12.2020г. е 7 079 Квч. Реално отчетените показания 35 397 Квч обхващат период от 5 календарни месеца. Преди смяната на електромера за периода м.12.2019г. до м. 05.2020г. средномесечното потребление е било 4 790квч. След 18.05.2021г. монтиран нов електромер, като средномесечното потребление за периода 18.05.2021г. 21.02.2022г., след поставянето на нов (втори нов) електромер е от 3 658квч. Видно от фактурата, издадена на 31.03.2022г. потреблението е 3 364квч. При така установените факти, съдът е счел жалбата за неоснователна. Приел е, че КЕВР е действала в рамките на правомощията си и не са били налице основания по чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗЕ за прилагане на мерките по ал.2 не е установено контролираното лице да е извършило нарушения на издадената му лицензия. Съдът е съобразил и посоченото в жалбата, че съгласно чл. 38ж ЗЕ е извършена метрологична експертиза, която не е констатирала, че електромерът не съответства на метрологичните и технически характеристики, макар същата експертиза да не е приложена по делото. Формиран е извод, че разликата в потреблението преди 07.12.2020г. и след поставяне на електромер 4042473 не представлява доказателство, че същият е бил неизправен, а електроразпределителното дружество е нарушило лицензията си. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е преценил представените доказателства и въз основа на тях е формирал изводи, съответстващи на закона. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ (чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 Наредба 3 от 21.03.2013 г. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ КЕВР провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия, като видовете такъв и функции по осъществяването му са разписани в чл. 76 от същия закон. По предписанието на чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия. Елемент от тези условия е фактурирането на дължимите от клиента суми въз основа на данните от измерването. От посочената правна регламентация произтича както правото, така и задължението на регулаторния орган да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител за неправилно изчислена електрическа енергия. В съответствие с чл. 22, ал.7 ЗЕ вр. чл.7, ал.1 и ал. 3 от Наредба 3/2013г. КЕВР е провела административно производство и след като е съобразила твърденията на страните и представените доказателства, правилно е счела жалбата на Чемерник ООД за неоснователна и е прекратила производството. Правилна е и преценката на съда, че не са налице допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да са се отразили на правилността на крайния извод в оспореното решение. За доказването на неизправност на СТИ е налице предвидения в чл.38ж ЗЕ ред. Съгласно признанието в жалбата до първоинстанционния съд, извършената метрологична експертиза е приела, че електромерът съответства на метрологичните и технически характеристики. При тези обстоятелства, само разликите в потреблението, измерени със средството за търговско измерване в различни периоди от време, при това в различни сезони на годината, не са основание да се счете, че е налице нарушение при отчитане на потребената електрическа енергия, съответно нарушение на произтичащите от лицензията и закона задължения на електроразпределителното дружество. Ето защо съдебното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. Основателно се явява искането на ответника по касация - КЕВР за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение