Решение № 4459 от 7.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 983/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Д., гражданка на Иран, чрез адвокат В. И., против решение 6525/19.11.2020 г. постановено по адм. дело 8960/2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата срещу решение 1859/19.08.2020 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, и по конкретно на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Изложени са подробни доводи за липса на преценка от страна на административния съд на дискриминиращото отношение към жените в Иран и обективните действия по преследване от страна на полицейските органи в страната. Посочено е, че не са установени и обсъдени фактите, касаещи личното положение на кандидата за закрила. Ответникът - заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение 6525/19.11.2020 г. постановено по адм. дело 8960/2020 г., АССГ е отхвърлил жалбата на Х. Д., [дата на раждане] в гр. Техеран, Иран, срещу решение 1859/19.08.2020 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Съдът е установил от фактическа страна, че с молба рег. УП 6203/23.03.2020 г. до ДАБ при МС Х. Д., гражданска на Иран, е поискала предоставяне на международна закрила, като производството е било образувано с регистрирането й с регистрационен лист рег. УП 6203/23.03.2020 г. На чужденката е връчено копие на Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, като същото е преведено на персийски език, съобразно отбелязването в регистрационния лист. Указанията съдържат изрично посочване на възможността да бъде заявено желание за интервюиране от интервюиращ орган или преводач, съответно тълковник от същия пол /Раздел I Производство по общия ред/. Връчени са и Списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС, както и Указания относно компетентния орган за предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България. В проведеното на 24.06.2020 г. интервю Х. Д. заявява, че напуснала легално Иран на 19.09.2019 г., заедно с майка си, като е пристигнала в България като турист пътувала е до гр. Варна. До заминаването си от Иран е живеела първоначално в Техеран, а впоследствие в Мехрабат, заради високите наеми и дадените от лекари препоръки майка й да живее на място с чист въздух. Чуждата гражданка е посочила, че в страната си по произход не се е занимавала с политика и не имала проблеми заради религиозната си принадлежност - [вероизповедание], въпреки че при регистрацията си се е представила за християнка поради страх от неизвестността. Не е имала взаимоотношения с армията в Иран. Пред интервюиращия орган като причина за напускането на страната си е посочила здравословния проблем на майка си, като подробно е разказала за опита на двете жени да получат визи за Нидерландия, с цел да отидат при брат й в Германия. От влизането им в България през септември 2019 г. до март 2020 г. човекът, който им е обещал да им помогне да преминат нелегално в Германия ги е местел на различни места в България, но финансовите средства, с които разполагали започнали да привършват, поради което братът на Х. Д. изпратил адрес на ДАБ при МС, в която двете с майка й да подадат молба за закрила. В хода на интервюто е съобщила, че към нея заплахи не са отправяни, нито й е оказвано физическо насилие, като е разказала за две случки на полицейско задържане заради носен хиджаб по начин, по който не е било прието и заради организирано празненство за рождения й ден, като по време на празненството полицаите влезли и задържали всички гости. По думите на чужденката е прекарала една нощ в полицията, била бита, а на следващия ден е била отведена в съда, където подписала нещо и била освободена. Чуждата гражданка мотивира молбата си за закрила с обстоятелството, че в Република България може да работи и в страната се чувства спокойна, като същевременно от пристигането им здравословното състояние на майка й се е подобрило. Заявила е желанието си двете да останат да живеят в страната. В хода на административното производство са били взети предвид изготвените справки МД-388/16.07.2020 г. и МД-47/24.01.2020 г. относно Ислямска Република Иран, въз основа на които са установени правото на свободно движение, паспортен режим, актуална политическа и икономическа обстановка и спазване на човешките права, достъп до образование и здравеопазване. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, заместник - председателят на ДАБ при МС е намерил, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което е издал оспореното решение. От правна страна съдът е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ - заместник-председателя на ДАБ при МС, на когото със заповед РД 05-392/30.06.2020 г. на основание чл. 52 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е делегирал правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Приел е, че заповедта е издадена в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон, включително и при спазване на особените процесуални изисквания за приобщаване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". Изложил е мотиви по отношение на възражението за нарушение на чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ. По отношение на приложението на материалния закон, съдът е споделил изводите на административния орган за отсъствие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, доколкото разказаните от чуждата гражданка два случая на полицейско задържане не сочат на преследване по смисъла на чл. 4 и ал. 5 от цитираната разпоредба. Съдът е изложил мотиви, че в страната на произход не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността на кандидата за закрила, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като причина за напускане на държавата по произход не е посочена нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Постановеното решение е правилно Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на Х. Д. не съществуват реални заплахи - тя не е имала проблеми с властите, включително с полицейските органи, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и други, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът точно е констатирал, че разказаните от чуждата гражданка ситуации, при които е била задържана от полицията в Иран не могат да бъдат ценени като акт на преследване, дори и при отчитане на шериатските традиции в Иран. Верни са направените изводи, че действителните причини за напускане на страната по произход са лични и икономически, които са отчетени и от административния орган нарастващата безработица и бедност, както и желанието на чуждата гражданска заедно с майка й да достигне до пределите на Германия, където живее брат й. Тези изводи се подкрепят и от изложеното в хода на интервюто, че Х. Д. не е заплашвана от никого и не й е било оказвано насилие. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото, е приел, че липсват доказателства касационният жалбоподател да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход, включително и във връзка с твърдените дискриминационни правила по отношение на жените. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Иран към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от всички приложени по делото справки, включително и от представената пред настоящата касационна инстанция справка вх. МД-30/15.01.2021 г. от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в Иран степента на безогледно насилие в страната е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. В последната цитирана справка е посочено, че Иранското правителство е приело на 03.01.2021 г. законопроект, който криминализира насилието над жени, включително действия или поведение, които причиняват физическото или психическото им увреждане. Същевременно, въпреки че съществуват проблеми със сигурността и спазването на човешките права, в Иран не е налице въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право. От първостепенният съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето, която не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Молителката не е имала проблеми с официалните власти в Иран до степента на изискуемите от закона тежки посегателства. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденката, обосновават извод, че не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в съдебната практика. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че интервюто не е било проведено от лице от пола на интервюираната. Въз основа на представените и приети по делото доказателства, се установява, че не е налице соченото от нарушение на чл.63a, ал. 6 от ЗУБ. Указанията с рег. УП-6203/23.03.2020 г., преведени на разбираем за чуждата гражданка персийски език, са й надлежно връчени, поради което тя е била запозната с възможността интервюиращият орган и преводача да са лица от същия пол. Изрично изявление в този смисъл Х. Д. не е направила, като същевременно в хода на проведеното интервю заявила, че няма пречка то да се проведе, както и че всичко от Указанията за правата и задълженията й е ясно. В тази връзка съдът е обсъдил липсата на притеснения на лицето открито да заяви религиозната си принадлежност, която първоначално поради страх е посочила като християнска. Поради тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на четвърто отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,