Решение № 8549 от 11.9.2023 г. на ВАС, III о.

Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е подала касационна жалба срещу решение 396/21.10.2022 г. по адм. дело 13/2022 г. по описа на Административния съд-Стара Загора в частта, в която е осъдена да заплати на Я. Анастасов обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действие по оповестяването на 17.10.2018г. на наказателно постановление 19/28.09.2018г., издадено от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, което не е било влязло в сила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2022г. до датата на окончателното й изплащане, в частта, в която е осъдена да заплати на Я. Анастасов сумата 913, 32 лева, представляваща изтеклата върху главницата за периода 8.01.2019 г. 7.01.2022 г. лихва за забава, и разноски в размер на 98,61 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се отхвърлят в съответната част и се присъдят направените разноски. Решението се обжалва и от Я. Анастасов освен в обжалваната от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори част, и в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори иск за заплащане на сумата 117 349, 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действие, свързано с оповестяването на 17.10.2018 г. на наказателно постановление 19/28.09.2018г., издадено от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, което не е било влязло в сила, в частта, в която е отхвърлен иск за сумата 4 205, 03 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за забава, в частта, в която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 3 000 лева до претендирания размер от 60 135, 74 лева, в частта, в която е отхвърлен иск за заплащане на изтеклата върху главницата за периода 08.01.2019г . - 07.01.2022г. лихва за забава за разликата над присъдения размер от 913,32 лева до предявения размер от 18 309, 43 лева, както и в частта за присъдените разноски в размер на 7 082, 45 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове и се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на касационните жалби и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е допустима, тъй като е подадена в срок, от страна, участвала в първоинстанционното производство, за което решението в обжалваните части е неблагоприятно. Касационната жалба на Я. Анастасов е подадена в срок, но е допустима в частта срещу решението в онези части, в които исковете му са отхвърлени и е осъден да плати разноските на другата страна. В останалата част решението е благоприятно за подателя и съобразно чл.210, ал.2 АПК обжалването му не се допуска. В тази част касационната жалба на Я. Анастасов следва да се остави без разглеждане и да се прекрати касационното производство. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Я. Анастасов, с внесени в нея уточнения с молба от 16.02.2022 г. С исковата молба срещу Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори са предявени искове за обезщетяване на вреди, причинени от неправомерно действие на администрацията на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, която публикувала на интернет страницата си в рубриката Наложени наказания от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с влезли в сила наказателни постановления наказателно постановление, издадено срещу ищеца, макар то да не било влязло в сила. Исковете са: за сумата 117 349, 80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, ведно с лихва за забава в размер на 4 205.03 лева, считано от 01.09.2021г . до 07.01.2022г.; за сумата 60 135, 74 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 18 309.43 лева, считано от 08.01.2019г до 07.01.2022г., както и законната лихва върху главниците на обезщетенията за вреди от датата на предявяване на исковата молба до датата на тяхното окончателното изплащане Административният съд установил, че председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори издал наказателно постановление 19/28.09.2018 г., с което наложил на Я. Анастасов административно наказание глоба в размер на 3000 лева, за това, че не е спазил приложимите одиторски стандарти, което повлияло отрицателно на издаденото одиторско становище при извършването на одит на годишния финансов отчет за 2017 година на Импрегнация 2000 АД. Наказателното постановление било изпратено по пощата на адреса на Я. Анастасов, но пратката била върната обратно на подателя на 9.10.2018 г. с отбелязване, че получаването й е отказано. С решение от 13.12.2018 г. на Дисциплинарния съвет на Института на дипломираните счетоводители на Я. Анастасов било наложена дисциплинарна мярка предупреждения за изключване от Института на дипломираните експерт-счетоводители за това, че е дал съгласие да стане член на Съвета на директорите на одитираното от него дружество Импрегнация 2000АД, докато е извършвал задължителен финансов одит на годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г. С констативен протокол от 25.02.2021 г. нотариус с район на действие Районен съд-Казанлък констатирал, че на интернет страницата на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, в рубриката Наложени наказания на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с влезли в сила наказателни постановления" през 2018 година е обявено наказателно постановление 19/28.09.2018 г. с което на Я. Анастасов е била наложена глоба в размер на 3000 лева. С решение 371/15.10.2021 г. по КАНД302/2021 г. по описа на Административния съд-Стара Загора наказателно постановление 19/28.09.2018 г. било отменено. Административният съд приел, че предявените искови претенции са с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Съдът преценил, че уведомяването на Института на дипломираните експерт-счетоводители от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за издаденото срещу Я. Анастасов наказателно постановление не съставлява нарушение, което има връзка с исковите претенции. Дисциплинарният съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители наказал Я. Анастасов за друго нарушение, изразяващо се в това, че по време на изпълнение на одиторския си ангажимент регистрирания одитор в нарушение на етичните правила е предприел действия за избирането му в Съвета на директорите на Импрегнация 2000 АД. Наказателното постановление било издадено за това, че не са спазени изискванията на приложимите одиторски стандарти, което е повлияло отрицателно върху резултати от работата му и върху издадено одиторско мнение. Процесуалните действия на ответника в хода на образуваното административно дело по обжалването на наказателното постановление също не можели да се преценят като незаконни административни действия по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В производството комисията имала положението на страна и упражнявала своите процесуални правомощия. Като основание за търсената имуществена отговорност можели да се преценяват само действията на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, свързани с публикуването на наказателното постановление на 17.10.2018г. , преди то да е влязло в сила. Съдът достигнал до извод, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи в пропуснати ползи в размер на левовата равностойност на 60 000 евро / по 10 000 евро за период от 6 месеца/ и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от 4 205, 03 лева, считано от 01.09.2021г. до 07.01.2022г., причинени от незаконосъобразно действие на ответника по публикуване на наказателно постановление 19/28.09.2018г. като влязло в сила, са неоснователни. Публикуването на 17.10.2018г . на наказателно постановление 19/28.09.2018г., издадено от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на сайта на институцията www.cposa.bg в рубриката Наложени наказания от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с влезли в сила наказателни постановления не можело да се счита като причина, която със сигурност възпрепятствала възможността да се реализира предложението на Евро- Бизон АД от 16.02.2021г. за сключване на срочен трудов договор с ищеца, с месечно възнаграждение от 10 000 евро, за срок шест месеца. Съгласно чл.111 ал.1 ЗНФО комисията публикувала на интернет страницата си всички наложени и влезли в сила административни наказания и надзорни мерки, като посочвала информация за вида и естеството на нарушението и за самоличността на физическото или юридическото лице, по отношение на което същите са наложени. Институтът на регистрираните експерт счетоводители поддържал Регистър на регистрираните одитори, който е публичен. В него се вписвала информация за наложените на регистрираните одитори наказания. Затова, независимо от липсата на субективен елемент, с публикуването на наказателното постановление на 17.10.2018г. преди същото да е влязло в сила, действието следвало да се определи като незаконосъобразно. По искане на ищеца, с писмо 01-05-62/23.08.2019г. комисията дала съгласие на Института на дипломираните експерт счетоводители за заличаване в регистъра по чл.21 ЗНФО на информацията за наказателното постановление, което било направено на 02.09.2019г. Информацията обаче не била заличена от интернет страницата на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Затова не било житейски логично, към 23.02.2021г. прокуристът на Евро-Бизон АД, който отправил предложение до Я. да го назначи на работа, да е извършил проверка на интернет страницата на комисията, вместо в регистъра по чл.21 ЗНФО. След 07.11.2018г., на която дата комисията узнала за жалбата на Я. Анастасов, подадена срещу наказателното постановление, по аргумент от чл.111, ал.1 ЗНФО, тя е следвало да заличи информацията за него. Най-късно това е следвало да бъде сторено на 14.03.2019г., когато е постановено определение 14/14.03.2019 г. по частно КАНД 107/19г. по описа на Административния съд-Стара Загора, с което жалбата на Я. Анастасов е приета за допустима. Административният съд посочил, че представените от ищеца частни документи, съдържащи предложение за работа в Евро Бизон АД, приемането му и оттеглянето на предложението, не носят достоверна дата и биха могли да бъдат съставени най-късно на датата на депозирането им по делото 07.01.2022г. Те не съдържали съществените елементи на трудовото правоотношение, чието възникване било осуетено от публикуването на наказателното постановление. Дружеството, в което ищецът щял да постъпи на работа, не извършвало търговска дейност през 2021 година, а и през предходните години. Не се публикували финансови отчети, а прокуристът му формално бил вписан в търговския регистър без да получава възнаграждение. Нямало сигурни доказателства, че ищецът би получил възнаграждение от 10 000 евро на месец. Постъпването на приходи от по 10 000 евро за срок от 6 месеца, считано от 01.03.2021г., не би било възможно с оглед липсата на дейност на Евро бизон АД. Административният съд приел, че предявеният от Я. Анастасов иск за обезщетяване на неимуществени вреди е частично основателен, като се е мотивирал с факта на публикуването на невлязлото в сила наказателно постановление на сайта на комисията и в регистъра по чл.21 ЗНФО, както и с продължителността на периода. С оповестяването на наказателното постановление, което последващо било отменено, била нарушена презумпцията за невиновност. Ищецът понесъл морални вреди, тъй като не бил извършил нарушението, а наказанието му било обявено публично в периода 28.10.2018г. - 02.09.2019г. , което имало значение за третите лица, които ползват одиторски услуги. . При преценката на вида на вредите и степента на засягане на личната сфера на ищеца съдът взел предвид обстоятелството, че търговското дружество, собственост на ищеца, което предоставяло одиторски услуги, отчело нарастващи приходи в периода 2018г. - 2021г. Я. Анастасов поискал заличаване на информацията по чл.21, ал.5 ЗНФО от регистъра през август 2019г. , което означавало, че обидните думи, отправени от колеги на ищеца на общите събрания на Института на дипломираните експерт счетоводители, имат връзка с наложеното му дисциплинарно наказание за нарушение на Устава на Института на дипломираните експерт счетоводители. Последното общо събрание било проведено през месец май 2019г. , три месеца след това Я. Анастасов поискал от Института на дипломираните експерт счетоводители да се свали информацията за наказателното постановление. Ищецът не ангажирал показания на лица, присъствали на посочените дати на общите събрания, на които твърди, че е чул обидни за него реплики. Вреда върху неговата репутация нанесло главно решението на дисциплинарния съвет на Института на дипломираните експерт счетоводители, а не наложеното административно наказание от външен за института контролен орган, спрямо който одиторите са равнопоставени. Изключването от Института на дипломираните експерт счетоводители би било равнозначно на загуба на правоспособност и загуба на възможността за извършване на одиторска дейност, така че наказанието, наложено на ищеца от дисциплинарния съвет на организацията, имало по-голяма тежест. Независимо от тези обстоятелства, обявяването на наказателното постановление като влязло в сила засегнало личното достойнство на ищеца. Отчитайки продължителния период на обявата, както и това, че ответникът не предприел действия за заличаване на информацията и за публичното й опровергаване към момента, в който е узнал, че постановлението не се счита за влязло в сила, съдът приел, че ищецът следва да бъде компенсиран с обезщетение в размер на 3000 лева. За разликата над присъдения размер от 3000 лева, искът за обезщетяване на неимуществени вреди бил отхвърлен. Върху обезщетението се дължала мораторна лихва, считано от датата на извършване на действието - 17.10.2018г., но тъй като присъждането й било поискано от 8.01.2019 г., административният съд присъдил изтеклата за периода 08.01.2019 г.- 07.01.2022 г. лихва в размер на 913, 32 лева. За разликата до 18 309,43 лева претенцията за заплащане на лихва за забава била отхвърлена. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати твърдените и от двамата касационни жалбоподатели съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите констатации на съда почиват на събраните писмени и гласни доказателства, интерпретирани точно, в съответствие със съдържанието, което действително имат. Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател Анастасов, че съдът не взел предвид представените от него частни документи, съдържащи кореспонденцията му с дружеството Евро- Бизон, въпреки че те не били оспорени от ответника. Процесуалните правила задължават съда да оцени доказателствената сила на писмените доказателства, и за това не е необходимо да има оспорване от страната, на която доказателствата се противопоставят (чл.171, ал.1 ГПК). Съгласно чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. От това следва, че оспорването на частен документ е оспорване на авторството на документа. В случая оценката, направена от първоинстанционния съд се отнася до съдържанието на документите, а не до тяхното авторство. Съдът е достигнал до законосъобразен извод, че документите, някои от които съставени от ищеца, нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК, поради което не го обвързват да приеме, че направените от кореспондентите изявления доказват твърденията в исковата молба. Административният съд направил верен извод за отсъствието на убедителни доказателства в подкрепа на твърденията, че Я. Анастасов имал предложение от "Евро-Бизон " АД за сключване на срочен трудов договор с месечно възнаграждение от 10 000 евро, което било оттеглено поради оповестяването на информацията за издаденото наказателно постановление. В допълнение следва да се отбележи, че според Устава на Евро-Бизон АД, обявен в търговския регистър, трудовите договори със служителите на дружеството се сключват от определен от Съвета на директорите изпълнителен директор, който именно, а не прокуристът, може да отправи предложение за назначаване на работа на определено лице. Другите, установени по делото факти, че Евро-Бизон АД от години не извършва активна стопанска дейност и не е подало годишен финансов годишен финансов отчет за 2019 година, както и изявленията на прокуриста на дружеството, направени във внесени от него жалби по друго административно дело, подкрепят преценката на съда, че предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди, както и иска за изтеклата върху главницата мораторна лихва, са неоснователни. Прокуристът на дружеството не е участвал като свидетел в производството пред Районния съд-Хасково и Административния съд-Хасково и не е давал показания, както се сочи в касационната жалба, поради което няма процесуална пречка документите, съдържащи негови изявления, да бъдат съобразени заедно с останалите събрани доказателства. Както вярно е посочил първоинстанционният съд, към февруари 2021 г., когато ищецът твърди, че получил предложение за работа в Евро-Бизон АД, информацията относно наказателното постановление вече е била заличена от регистъра по чл.20 ЗНФО, поддържан от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, а именно този регистър съдържа сведения за регистрираните одитори. Не може да не се отбележи и обстоятелството, че предложението, отправено от Евро-Бизон АД, се отнася за длъжност, различна от тази на одитора, поради което информацията за наложено на ищеца административно наказание в друго качество едва ли би била от решаващо значение за неговия избор. Административният съд не е допуснал процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, както се поддържа в касационната жалба на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Законосъобразно, въз основа на събраните доказателства, в решението е обоснован извод, че длъжностно лице от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, която упражнява административен контрол върху дейността на регистрираните одитори, е извършило незаконно действие, като е оповестило на интернет страницата информация, отнасяща се до издадено по отношение на ищеца наказателно постановление, което не е било влязло в сила към момента на оповестяването му и впоследствие е било отменено от съда. Съгласно чл.20, ал.1 ЗФНО Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори организира и поддържа Регистър на регистрираните одитори. Регистърът по чл. 20 е публичен, като информацията в него се съхранява в електронна форма, на български език и е достъпна на официалните интернет страници на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и на Института на дипломираните експерт счетоводители. В пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с оповестяването на информацията на интернет страницата на комисията и на тази на Института на дипломираните експерт счетоводители ищецът е понесъл морални вреди, изразяващи се в тревоги поради засягането на професионалната му репутация. В регистъра се вписват само физически лица или одиторски дружества с добра репутация ( чл.20, ал.2 ЗНФО) Всяка негативна за одитора информация влияе пряко върху възможността да бъде избран за извършването на одитна дейност и засяга професионалната му самооценка, както и оценката, която се формира в професионална среда. Тъй като тези преживявания биха били характерни за всяко лице в подобна ситуация, независимо че показанията за негативните психо-емоционални състояния, в които ищецът изпадал, изхождат от лица, с които той има родствени или приятелски връзки, не може да се сподели тезата на касационния жалбоподател, че ищецът не е понесъл каквито и да е неимуществени вреди. Съдът ясно е разграничил преживяванията на ищеца по повод наложеното му дисциплинарно наказание от тези, свързани с издаденото наказателно постановление, което е причинило тревоги на лицето, макар и в по-ниска степен от породените от дисциплинарното наказание. Първоинстанционният съд е посочил е изрично, че освен имуществените вреди, не подлежат на обезщетяване и някои от твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Съдът е определил по справедливост дължимото обезщетение, основавайки преценката си на вида на нарушението, на продължителността на срока на обявяване на наказателното постановление като влязло в сила, както и на липсата на реакция от страна на комисията, която не заличила неотговарящата на истината информация от интернет страницата си, въпреки че узнала за подаването на допустима жалба срещу наказателното постановление. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е отхвърлил иска на Я. Анастасов за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 3000 лева ведно със законната лихва. Голямата част от твърдените от ищеца неимуществени вреди, включително и тези за влошаването на здравословното му състояние, не са били категорично доказани, поради което съдът не е намерил основание за компенсирането им. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила, включително в частта за разноските. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция разноските на двете страни следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд