Решение № 10537 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2010 г.

Решение № 10537 от 9.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Румен Рангелов Попов, срещу Решение № 1405/03.11.2009 г, постановено по адм. д. № 892/2008 г, на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на материалния и процесуален закони и необоснованост, като се иска неговата отмяна, със законните последици. Постъпило е възражение от Ангел Калоферов и Мила Вълчанова, в което се застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на касатора - Румен Попов, против Заповед № ДК-10-14/03.04.2008 г, на началника на РДНСК - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му, срещу Разрешение за строеж № 274/15.09.2006 г, за обект: "Преустройство на сутеренно помещение № 8, във фризьорски салон", в УПИ I-809, кв. 156 -стар, по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, издадено от гл. архитект на Район "Централен", Община - Пловдив. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че РС за преустройство на сутерен във фризьорски салон, касае нежилищно помещение, което остава с нежилищна площ и функция /чл. 38, ал. 5 ЗУТ/. Приел е, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 7, вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ, като по делото е установено, че не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. С оглед на представените по делото доказателства, анализирани от съда, се установява, че няма приложение разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7, вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ, като РС и одобрените инвестиционни проекти не засягат общи части на сградата, преустройството не отнема общи помещения и площи или части от тях, не е установено инсталациите да преминават през помещения на отделни собственици, проекта съдържа конструктивна експертиза, от която се установява, че това преустройство не засяга конструкцията на сградата, тъй като с него не се предвиждат конструктивни промени, поради което не се изисква съгласието на останалите съсобственици при извършеното преустройство. Доводите, изтъкнати в жалбата на касатора за претендирано право на собственост върху преустроеното помещение не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Споровете за собственост се решават по общия исков ред и не са преюдициални по отношение на оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,