Решение № 843 от 26.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Деколос, гражданин на Камерун, чрез процесуалния му представител адв. Т. Илиев, срещу решение 3403/20.05.2022 г., постановено по адм. дело 3326/2022 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1950/09.07.2021 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба са релевирани трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Заявено е искане за отмяната на обжалваното решение и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника адв. Д. Гитева и лично от касационния жалбоподател с доводи за неправилност на оспореното решение. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител С. Бараков, с юридическо образование, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. Деколос, гражданин на Камерун, срещу решение 1950/09.07.2021 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, при което въз основа на обстоен анализ на приобщените писмени доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел за установена следната, обобщена фактическа обстановка: Т. Деколос е роден на [дата]. в град Дуала в Камерун, където живее до 25.09.2019 г., когато заминава легално за Истанбул, Турция. След четири неуспешни опита да влезне в Гърция, преминава турско-българската граница на 31.12.2020 г. със закупена, по негови сведения, испанска лична карта, и след като е заловен от българските гранични власти, на 02.02.2021 г. подава молба за предоставяне на международна закрила рег. РД 09-143/02.02.2021 г. пред ДАБ. В тази връзка от интервюиращия орган към ДАБ е издадено решение УП-ОК-3/10.02.2021 г., с което молбата за закрила е отхвърлена като явно неоснователна, но с решение 2502/14.04.2021 г., постановено по адм. дело 1924/2021 г. по описа на Административен съд-София град, решението на интервюиращия орган е отменено и преписката е върната на ДАБ за ново произнасяне, при което от заместник-председателя на ДАБ е издадено атакуваното пред първоинстанционния съд решение 1950/09.07.2021 г. По жалбата на чужденеца това решение първоначално е отменено с решение 6920/23.11.2021 г., постановено по адм. дело 7706/2021 г. по описа на Административен съд-София град, но в последствие с решение 3143/04.04.2022 г., постановено по адм. дело 122/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, горното съдебно решение е отменено и делото е върнато на административния съд за ново разглеждане, при което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение. От фактическа страна по делото е установено, че в хода на развилото се пред административния орган производство с чужденеца са проведени две интервюта. В тях последният е посочил, че от 2017 г. е работил като информатор на жандармерията и полицията в Дуала, но бил разкрит от различни хора /в това число и от баща му/ -служители на жандармерията и други по думите му престъпници от неговия квартал, които го издали, и започнал да получава заплахи от различни лица във връзка с [заличен текст]. Твърдял е, че в Камерун нямало кой да го защити, защото от [заличен текст] му обещали да му издадат карта, удостоверяваща, че работи за нея, която карта единствена би го защитила, но първоначално не му издали такава карта, а му я издали впоследствие, включително представя копие на картата пред административния съд. По- нататък в мотивите си съдът е съобразил, че в изявленията си пред интервюиращия орган Т. Деколос е заявил, че е имал проблеми и с представителите на [заличен текст], тъй като последните не били доволни от работата му с [заличен текст]; отрекъл е в родината си да е бил член на политическа партия или организация, да е членувал във военно формирование, да е бил задържан или арестуван, върху него да е водено дело, както и да е оказвано насилие; посочил е, че в България би искал да работи, за да може да изхранва четирите си деца, които са в Камерун, и да може да пътува и да има документи. Представени са две справки за ситуацията в Камерун, едната от които отнасяща се по-специално до ситуацията в гр. Дуала и околностите му по отношение на сигурността и евентуални осъществени нападения от групировката Боко Харам в този град. За да постанови обжалвания резултат, административния съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Счел е, че заместник-председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените в бежанската история обстоятелства, обосновано ги е възприел като противоречиви, при което законосъобразно е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Приел е, че приобщените по делото доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване породени от расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, предвид което липсват законовите основания за това на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място в мотивите на решението са обсъдени доказателствата, относими за предоставянето на хуманитарен статут, като обосновано е счетено, че не е налице никое от основанията по чл. 9 от ЗУБ. При отчитане на решение от 17.02.2009 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-465/2007 г., е преценено, че в случая не е налице заплаха спрямо чужденеца, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви, към които последният препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебното решение е постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, при което въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на оспореното решение на заместник-председателя на ДАБ. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, обусловена от извършения от съда съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с бежанската история на чужденеца, по отношение на която правилно е преценено, че съдържа противоречиви и нелогични, заявени от лицето, обстоятелства, действително попадащи извън приложното поле на ЗУБ. Противно на оплакванията на касационния жалбоподател, изводите на административния съд за законосъобразност на издадения отказ са съответни на изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, преценени в контекста на условията по чл. 4, § 5 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при проведените с него две интервюта, административният орган и първостепенният съд са приели, че за лицето не се установява да е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 от цитираната разпоредба. Правилно предвид фактическата установеност по делото, в административния акт и в съдебното решение е отчетено, че твърденията на чужденеца относно работата му като информатор на жандармерията и полицията в Камерун, получаваните в тази връзка от различни лица заплахи и различните данни относно загубения му паспорт в Истанбул, са противоречиви и нелогични, при което същите са наведени само и единствено за целите на търсената от чужденеца международна закрила. Само за пълнота следва да се отбележи, че направеното и пред състава в откритото съдебно заседание по делото изявление на касатора, че назад в родината си той вече няма никого, също противоречи на предоставените от него пред административния орган сведения, според които има четири деца, които са в Камерун, където са и родителите му, брат му и голямата му сестра. Наред с горното, правилно е прието, че изтъкнатите от чужденеца причини за напускане на родината му са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ, при което обосновано и законосъобразно е преценено, че в случая не са налице законовите основания за предоставяне на лцитето на статут на бежанец. Законосъобразно е преценено също, че чужденецът е мигрант по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, приет от ВКБООН, според което мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец . Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства чужденецът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган, а впоследствие и съдът, правилно са установили, че в разглеждания случай е неприложим чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, тъй като визираните в тази разпоредба стандарти не могат да бъдат приложени поради липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на чужденеца. В тази връзка следва да се посочи, че към настоящия момент няма основание да се приеме, че в Камерун е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, постановено по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО. В съответствие с информацията, съдържаща се в двете справки от административната преписка /а и в представената пред касационната инстанция справка от 18.01.2023 г. относно общото положение в страната и ситуацията в гр. Дуала/, категорично не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в Камерун, който да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. Обосновано административния съд е приел и, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото, за да се приложи тази разпоредба причините трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, както и невъзможност за достъп до закрила на държавата по произход, каквито видно от данните по делото, в случая не са налице. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което съставът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,