Решение № 2076 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2017 г.

Решение № 2076 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна от Р. И. С. от гр. С. на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила определение № 5663/14.10.2016 г. по адм. дело № 7522/2016 г. на Административен съд - гр. С., оставено в сила с определение № 902/23.01.2017 г., постановено по адм. дело № 754/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение. В искането (макар неозаглавено конкретно се излагат неясни доводи и посочване на няколко дела, заведени пред Софийски районен съд с искане съдът да даде разрешение и по тях. Твърди, че Общите условия имат силата на договор между топлопреносното предприятие и неговите клиенти и то без изричното им приемане от тях и затова счита, че той има правен интерес да ги обжалва и в тази връзка изразява несъгласие с определенията на съдилищата, посочени по- горе. Счита, че е налице неизпълнение на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи за правото на справедлив процес и прякото му действие според Конституцията на Р. Б.. Позовава се на протоколи от заседания на КЕВР от 13.06.2017 г. и 27.06.2017 г. във връзка с одобрение на нови цени на топлинна енергия, считано от 01.07.2017 г., които като публични счита, че не следва да ги прилага по делото. Посочено е, че прилага и заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК, издадена в рамките на заповедно производство пред Софийски районен съд по ч. гр. дело № 74661/2016 г., както и поотделно на различни първите две страници от дела пред Софийски районен съд. Иска съдът да отправи преюдициално запитване до съда на Европейския съюз, както и за образуване на тълкувателно дело пред ВАС и ВКС или пред ВАС самостоятелно по въпросите, поставени от него по преюдициалното запитване. В искането се съдържа и претенция за присъждане на всички направени по делото разноски в тежест на отсрещната страна по направения от него списък, вкл. за изразходваната от нето умствена, физическа и топлинна енергия, получена от закупена електрическа енергия и изразходвани здраве, време и други лични човешки ресурси, които е определил на парична сума от 1 300 лв., както и разноски в размер за принтиране с приложен фискален бон в размер на 20,48 лв. или общо претенцията за разноски е в размер на 1 320,48 лв. О. К. за енергийно и водно регулиране - гр. С. чрез процесуалните си представител юрисконсултите Б. и В. го оспорват с искане да се остави без уважение. О. Д. Ц. С. и С. С. Г. и двамата от гр. С., редовно призовани не са се явили и не са изразили становище по искането за отмяна. О. И. А. П. от гр. С. се явява лично, но изрично заявява пред настоящия петчленен състав, че не желае да бъде ответник по делото и да бъде заличен от списъка на лицата за призоваване по делото, както и иска защита на личните му данни по Закона за защита на личните данни и приложимото европейско право. Поради нежеланието на тази страна за участие по делото, същата напусна зала № 2 на Върховния административен съд, в която се проведе съдебното заседание. О. Г. Т. Х. от гр. С. поддържа искането за отмяна с подробни доводи по чл. 38 от Наредбата за топлоснабдяването и нежеланието на топлофикационните дружества да подписват договори за продажба на топлинна енергия. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна като участник в съдебните производства пред Административен съд, С.- град и ВАС, Четвърто отделение и в срока по чл. 240, ал. 1 и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: По исканията на И. А. П.: Относно искането на ответника И. А. П. от гр. С., то е неоснователно. Същият е бил жалбоподател пред Административен съд, С.- град, който е постановил прекратителното определение и частен жалбоподател пред ВАС, Четвърто отделение. След като не е подал искане за отмяна в настоящето извънинстанционното производство, той е ответник, независимо от претенцията му за заличаване от списъка на призованите лице. Относно другото искане за защита на личните му данни, такива са защитени със Закона за защита на личните данни, което означава, че след постановяване на настоящето решение и обявяването му на интернет - страницата на ВАС, личните данни ще бъдат заличени. По съществото на спора: Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК регламентира отмяната на влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Въз основа на нея следва да се приеме, че е допустимо да се иска отмяна на определението на Административен съд, С.- град, с което жалбата на Р. С. срещу решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, с което е одобрено изменение на "Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С." ЕАД на клиенти в гр. С.", е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес и това определение е оставено в сила с посоченото по-горе определение на ВАС, Четвърто отделение. Основният въпрос е дали това искане по същество е основателно и отговорът е категорично отрицателен. В случая се касае не за инстанционен контрол, касационната инстанция по който да извършва проверка за правилното приложение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и дали съдебният акт е обоснован с оглед предвидените от чл. 209 АПК отменителни основания. Настоящето производство е за извънинстанционен контрол, за който законодателят е предвидил лимитативни основания, при наличието на едно или повече от тях, искането е основателно, но при този контрол не се преразглежда делото относно наличието или не на твърденията на молителя по приложимия материален закон, нито се проверява правилността на решението с оглед другите отменителни основания - нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Спорът между страните пред първоинстанционния съд и пред ВАС, Четвърто отделение е относно това дали Р. С. има правен интерес да оспорва посоченото решение на КЕВР, поради което и жалбата му не е разгледана по същество. Правният интерес е необходима абсолютна предпоставка за оспорване на индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове, което означава, че съответният административен акт трябва да засяга правната сфера на субекта, както са приели и двете съдебни инстанции. В настоящето производство, за да се проведе успешно, е необходимо молителят да представи доказателства или да се позове на ново обстоятелство, което да не му е било известно при разглеждане на делото и вследствие на него да обуслови наличието на правен интерес да обжалва решението на КЕВР. Такова доказателство не се представя от молителя, както и той не се позовава и на ново обстоятелство, въз основа на което да установи, че посоченото решение на КЕВР засяга правната му сфера. След като законодателят е приел в чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, поради което да се приема, че страни по Общите условия са съответното топлопреносно предприятие и КЕВР, но не и клиентите на тези предприятия. За тях законодателят е предвидил в чл. 151 ЗЕ да сключат договор с топлопреносното предприятие със специални условия. Следователно, не може да се приеме, че по отношение на правния интерес на молителя са налице ново доказателство и ново обстоятелство. Като ново доказателство молителят сочи заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но такава не е представена нито в оригинал, нито в копие, нито има подпис на районен съдия или печат на съда. Вместо това молителят е представил преписана от него заповед за изпълнение, за която няма никакви данни дали такава му е издадена. Дори да се приеме, че е налице такава заповед, тя е издадена след постановените определения на съдилищата, чиято отмяна се иска в настоящето извънинстанционно производство. Освен това тази заповед касае отношения между молителя и топлофикационното предприятие и няма пряко отношения към Общите условия. Макар молителят да се позовава на нови обстоятелства по чл. 239, т. 1 АПК, не сочи конкретни такива, при наличието на които да се приеме, че има непосредствен и пряк правен интерес от оспорване на Общите условия, което да доведе до отмяна на влязлото в сила определение на АССГ (оставено в сила с определението на ВАС, Четвърто отделение) и за продължаване на делото по същество пред първоинстанционния съд. Искането за преюдициално запитване е неоснователно, тъй като то не е конкретизирано, не се сочи противоречие на разпоредба от позитивното национално законодателство и такова на правото на ЕС. Не може да се уважи и искането за тълкувателно решение, тъй като съдебен състав на ВАС не е сред субектите по чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който може да прави искане за тълкувателна дейност. Не е приложима и разпоредбата на чл. 292 ГПК, тъй като тя е приложима само за състав на Върховния касационен съд, но не и за такъв от Върховния административен съд. Неотносимо към искането за отмяна е заведеното дело пред Софийски районен съд, по което е отправено искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с определение № 285549/05.12.2017 г. по гр. дело № 29505/2017 г. по спор между физическо лице и топлопреносно предприятие за наличие или не на облигационно правоотношение между тях за доставка на топлоенергия, която не е заплатена за период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. С оглед гореизложеното искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователна и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото, на молителя не се присъждат разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия