Решение № 58 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 48/2009 г.

Решение № 58 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 48/2009 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 13 ГПК. Образувано е по молба на Е. А. И. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1* от 29.12.2006 г. по гр. д. № 1074/2005 г. на Върховния касационен съд, II г. о. В молбата за отмяна и уточнението към нея се поддържа, че при решаване на делото е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело нарушаване на принципа за триинстанционност на гражданския процес, заложен в отменения ГПК, тъй като според молителя втората инстанция не се е произнесла по същество по предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а касационната инстанция вместо да отмени нейното решение и да върне делото на въззивния съд за ново разглеждане, се е произнесла по съществото на спора. Наред с това се поддържа, че касационният съд не се е произнесъл по същество и по предявения ревандикационен иск. Иска се петчленният състав да отмени влязлото в сила решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Ответниците по молбата за отмяна М. Ц. Г., А. Г. М. и В. Г. М. вземат становище за неоснователност на същата, а останалите ответници не са взели становище по нея. Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение ВКС е отменил решението от 21.03.2005 г., постановено по гр. д. № 2177/2001 г. на Софийския градски съд, IVб г. о. и е отхвърлил като неоснователни предявените от Е. А. И., Б. Г. Г., М. И. Г., Ю. И. К. и М. Г. В. против М. Ц. Г., А. Г. М. и В. Г. М. искове за разваляне на договор, сключен на 9.06.1987 г. с нот. акт № 65/1987 г., с който М. В. е прехвърлила на М. Г. правото на собственост върху вилна сграда, построена в държавен урегулиран поземлен имот IV-1244 в кв. 14 по плана на с. П. срещу задължение за гледане и издръжка и за предаване владението на втория етаж от вилната сграда. Прието е, че приобретателката е изпълнявала поетите с алеаторния договор задължения и че искът за неговото разваляне поради неизпълнение е неоснователен. За неоснователен е приет и ревандикационният иск по съображения, че ищците не са собственици на имота, а такива са ответниците (с отмененото въззивно решение и двата иска също са били отхвърлени, но по други съображения, които ВКС е прел за неправилни). Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Тази норма съдържа три основания за отмяна и първото от тях би било налице, когато поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва в разглеждането на делото. При тази хипотеза се имат предвид случаите на разглеждане на делото при нередовно призоваване на страните. Второто основание за отмяна би съществувало, когато страната не е била надлежно представлявана, т. е когато по делото не е взел участие законният представител на недееспособна страна, когато е била представлявана от представител без представителна власт или когато не й е бил назначен представител при призоваване по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.). Последното основание за отмяна би било налице, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай молителят не твърди да е бил нередовно призован по делото, да не е бил надлежно представляван или да не е могъл да се яви в съдебно заседание поради непреодолимо препятствие (по делото такава данни липсват), а се позовава на неправилност на атакуваното решение поради други причини, посочени по-горе, поради което следва да се приеме, че от гледна точка на цитираната разпоредба правото му на защита не е било нарушено и релевираното основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) не е налице. Основанията за отмяна на влезлите в сила решения по чл. 231 ГПК (отм.) са изброени изчерпателно и не могат да се прилагат разширително, каквото в действителност е искането на молителя. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) молителят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата М. Г., А. М. и В. М. направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданската колегия