Решение № 6856 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2014 г.

Решение № 6856 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, против Решение № 887 от 31.03.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1307 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Първа шоколадова борса" ООД гр. Пловдив, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 161104739/12.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с Решение № 334 от 02.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", понастоящем "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, съответно в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 20374,00 лв., по фактури № 866 от 23.11.2007 г., № 898 от 06.12.2007 г., № 902 от 07.12.2007 г., № 1310 от 21.03.2008 г., № 1347 от 01.04.2008 г. и № 1376 от 16.04.2008 г., издадени от "Арт 3000" ЕООД; отказано е право на данъчен кредит в общ размер на 31593,85 лв. по фактури № 91 от 29.08.2007 г., № 95 от 12.09.2007 г., № 97 от 20.09.2007 г., № 147 от 29.01.2008 г., № 158 от 26.02.2008 г., № 161 от 27.02.2008 г., № 165 от 07.03.2008 г., № 168 от 28.03.2008 г., № 169 от 31.03.2008 г., № 172 от 10.04.2008 г., № 174 от 18.04.2008 г., № 188 от 01.07.2008 г., издадени от "Груп дабъл ю" ЕООД; отказано е право на данъчен кредит в общ размер на 2221,52 лв., по фактури № 161 от 29.08.2007 г. и № 178 от 18.09.2007 г., издадени от "Моника 2003" ЕООД и са начислени лихви за просрочие, съобразно преобразуваните резултати за съответните периоди. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на съда относно доказана реалност на доставките на родово-определени стоки по фактурите на горецитираните доставчици, не били представени доказателства за транспорт и реалното предаване на стоката. С приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено единствено счетоводното отразяване на процесните фактури, при доставчиците и получателя и материална и техническа обезпеченост на ревизираното лице да извършва регистрирания си предмет на икономическа дейност. Не е доказано преките доставчици да са разполагали със стоков, персонален и технически капацитет за изпълнение на доставките. Иска се отмяна на решенето и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Първа шоколадова борса" ООД гр. Пловдив, чрез адв. Хаджиева, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отмени РА в посочената част, първоинстанционият съд, след като е възпроизвел съдържанието на всички, представени в административната преписка и в съдебното производство доказателства и това на основните, относими за правото на данъчен кредит, законови норми, е приел, че относно фактурите с предмет на доставки - родовоопределени стоки / сладка суроватка, пилешки бутчета, олио, маслини и захар/, същите са съставени съгласно изискванията на ЗДДС; подлежащият на приспадане данък е изискуем; фактурите са отразени в счетоводството на жалбоподателя, съответно са включени в дневниците му за покупки и дневниците им за продажби и СД за съответните данъчни периоди; стоките, предмет на процесните фактури са използвани за целите на облагаеми доставки на данъчнозадълженото лице - реализирани чрез последващи продажби; че ревизираното лице е водил счетоводните си книги в съответствие с правилата на ЗСч; стоките, предмет на фактурите са заприходени по материалните сметки на дружеството - жалбоподател и същият е отчел разходи за придобиване на стоката по процесните фактури, както и приходи от извършените продажби. Според съда, от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че процесните стоки са били фактически налични, правото на разпореждане с тях е било прехвърлено на "Първа шоколадова борса" ООД от неговите преки доставчици, като съответно това търговско дружество е им е заплатило договорената цена и дължимият размер на данъка върху добавената стойност. Несъмнено е също така, че "Първа шоколадова борса" ООД е осъществило последващи доставки със същите тези стоки, по отношение на които е установено, че са спазени в пълнота, всички изисквания на закона. Няма съмнение и спор, че, както преките доставчици, така и жалбоподателят, към момента на извършване на доставките са били регистрирани по реда на ЗДДС, данъчни субекти. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правилни са изложените от съда мотиви по принцип, че реалността на доставките е условие, без което не възниква правото на приспадане на данъчен кредит; че тежест на ревизираното лице е да докаже посочения факт с правно значение, от осъществяването на който то черпи изгодни за себе си правни последици, както и че предмет на доказване е реалността на преките доставки, като на добросъвестния получател по тях не може да се възлага в тежест да доказва капацитета на прекия доставчик за извършването на доставките и проследяване на поведението на предходни доставчици, назад по стоковата верига. Въз основа на тези общи и принципни мотиви, обосновано на събраните по делото доказателства, съдът е приел за незаконосъобразен РА в частта му, с която по процесните фактури е отказано право на кредит. Още в хода на ревизионното производство са представени двустранно подписани договори за доставка, фактури и приемо-предавателни протоколи към тях, както и подписани от представител на ревизираното лице складови разписки, в които подробно са описани стоките, предмет на доставката, по вид, количество, мярка и единична цена. Категорично е било приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че стопанските операции са надлежно документирани и точно отразени в счетоводните и данъчни регистри, отразени са приходи от продажбите, начислени са дължимите косвени данъци, което е индиция за редовно водено през процесните периоди счетоводство от "Първа шоколадова борса" ООД. Правилен е извода на първоинстанционният съд относно непротиворечивостта на данните, изложени в писмените обяснения, както на жалбоподателя, така и на другите участници по доставките, относно начина, по който процесните стоки са придобити, предадени, натоварени, заплатени, транспортирани и предоставени на "Първа шоколадова борса" ООД. В подкрепа на извода за реалност на тези доставки са и представените и приети без оспорване пред първоинстанционния съд по отношение на първите два доставчика пътни листи, международни товарителници, складови разписки с подписи на приел и предал, договори за доставка, търговска кореспонденция, платежни нареждания, сертификати за анализ на стоките и списък с опаковки. По отношение доставчика "Моника 2003" ООД са представени: складови разписки за приемане и заприхождаване на захарта в склада на дружеството. Посочени са трите имена и ЕГН на лицата, които извършват разтоварването на стоките в склада, лицата, които подписват складовите разписки. Посочено е, че стоките са товарени от Захарен комбинат Пловдив. Истинноста на представените от ревизираното лице и доставчиците им придружаващи фактурите документи не е оспорена по съответния ред, а и съдържанието на същите кореспондира с установяването от вещото лице счетоводното отразяване на фактическото движение на стоките от доставчика към РЛ и последващата им реализация. Тези обстоятелства, съпоставени в тяхната съвкупност, водят до извод, че не се касае за фиктивна стопанска операция, целяща неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит. Предмет на доставките са родово определени вещи и по аргумент, изведен от разпоредбите на чл. 327, ал. 1 от Търговския закон и чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността върху такива вещи се прехвърля с предаването им, тъй като в договора не е предвидено друго. Предвид естеството на стоките, отделянето им и индивидуализирането им се доказва от описаните по-горе документи. В тази насока, констатациите на вещото лице са, че стоките по процесните фактури са заприходени по дебита на с/ка 304, ДДС по фактурите е отразен по дебита на с/ка 4531 "Начислен ДДС за покупките", като за заприхождаването на стоките по процесните фактури са налични складови разписки към всяка една от тях. Складовите разписки са подписани и съставени от доставчика и получателя, като стоките посочени в тях са подробно индивидуализирани и в процесните фактури, които са подпечатани и подписани от доставчика. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, съобразена с решения на СЕС по дело С-80 и С-142, С-324/11, т. 2 от диспозитива и С-18/13, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките и кадрова обезпеченост не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката, още повече че съгласно представените договори транспортирането на стоките до склада на купувача е задължение на доставчика, като са представени и доказателства в тази връзка . Следва да се отчете фактът, че след като транспорта е за сметка на доставчика, по което не се спори, тежестта за доказване транспортирането на стоките не е за жалбоподателя, който в качеството си на получател не би могъл да разполага с други доказателства, освен ангажираните. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. Действително ВЛ изготвило ССЕ не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, поради което е работило само въз основа на представените и приложени по делото доказателства, но последните са представени още в хода на ревизията, заедно с писмени обяснения на представляващите дружествата - доставчици и подписани от тях. Като приети по преписката, следва да се приеме, че същите следва да бъдат кредитирани след обсъждането им с останалите доказателства по делото. При наличие на доказване на фактите от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, решението в посочената част следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение