Решение № 4074 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2017 г.

Решение № 4074 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Одрин 8" ЕООД гр. П. срещу решение № 1310 от 20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2272/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ДК-10-ЮЦР-46/19.08.2016 г. на началника на РДНСК - Южен централен район. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се прогласи за нищожна оспорената заповед, а евентуално - да се отмени като незаконосъобразна. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - главният архитект на община П. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П., в производство по реда на чл. 215 ЗУТ, е отхвърлил жалбата на "Одрин 8" ЕООД срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-46/19.08.2016 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която по протест на Окръжна прокуратура - П. и на основание чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК е прогласена нищожността на разрешение за строеж № 378/15.12.2010 г. на главния архитект на община П. заедно с одобрените инвестиционни проекти и извършената със заповед № 3/06.01.2014 г. негова презаверка за строеж "Общежития", находящ се в УПИ II-522.3590 - обществено обслужващи дейности, кв. 165 - нов (279-стар) по плана на Централна градска част, гр. П.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложил е съображения, че с разрешение за строеж № 378/15.12.2010 г. и одобрения комплексен инвестиционен проект се предвижда изцяло ново строителство, което ще се изпълни на мястото на съществуваща в УПИ II - 522.3590 сграда, която не се запазва. Сградата е със застроена площ от 303 кв. м., 4 етажа, с предназначение: складова база, склад и е с установен статут на недвижима културна ценност, тъй като е идентична с тютюнев склад, намиращ се на ъгъла между ул. "Одрин" и ул. "Г. М. Димитров" (бивша ул. "Н. Гълъбов"), деклариран под № 32 с писмо № 6600/25.11.1975 г., с посочени индивидуализиращи белези кв. 284/620. Този извод е обосновал както с посоченото писмо, така и с представените по делото писмо № 395 от 13.02.1985 г. на Комитета за култура при НИПК до Общински народен съвет П., протокол № 5 от 22.05.2010 г., писмо № 0800-481/16.08.2013 г. на НИНКН и протокол № 10 от заседание на ЕС на НИНКН от 07.10.2014 г. Посочил е, че имотът на жалбоподателя по нотариален акт № ..., том 3, рег. № 6261, нот. дело 558/10.07.2009 г, в който се намира този склад, попада в очертанията на групов паметник на културата - археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж "Историческа зона "Ф.-Т.-П.", който е част от система от улични ансамбли по ул. "И. В." и ул. "Ц. Дюстабанов". Според съда премахването на тютюневия склад е несъвместимо със статута му на недвижима културна ценност. Достигнал е до извод, че това прави издаденото разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти в непоправимо несъответствие със закона, неподлежащо на саниране поради липсата на съгласуване с Министерство на културата, с което са нарушени императивните разпоредби на чл. 141, ал. 7, чл. 142, ал. 2, чл. 143, ал. 1, т. 5, чл. 148, ал. 4 ЗУТ във вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН). Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са изяснени факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора. Настоящият състав споделя извода на съда за валидност на оспорената пред него заповед. Правилно подаденият от Окръжна прокуратура - П. протест е приет за допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Действително разрешението за строеж се ползва със стабилитет след изтичане на сроковете за оспорването му съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ и не подлежи на отмяна по реда на извънредните способи. В случая то не е отменено служебно от началника на РДНСК - Южен централен район или по искане за заинтересовано лице по реда на чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Принципът за стабилност на разрешенията за строеж не изключва общите правила на АПК. Правилно съдът е приел, че в правомощието на контролния орган за отмяна на акта, предоставено му съгласно чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 156 ЗУТ, се обхваща и преценката за нищожност на същия при наличие на основанията за това. В случая е прието, че разрешението за строеж е издадено при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимите материално-правни норми, лишено е от законово основание, поради което не може да породи предвидените правни последици. Заключението, че компетентността на органа не е ограничена със срок на основание чл. 149, ал. 5 АПК в хипотезата на нищожност, е правилно. Нищожният административен акт не влиза в сила и не поражда правни последици. Изискване за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1, т. 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ. По делото не е установено кой е действащият подробен устройствен план - ПЗ за УПИ, собственост на жалбоподателя и какви са предвижданията за него. В зависимост от предвиденото строителство - изцяло ново с премахване на съществуващите сгради или със запазването им, следва да се извърши преценка за тежестта на пороците, констатирани в оспорената заповед. Засиленият стабилитет на строителното разрешение съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. П. принцип несъответствието с предвижданията на ПУП може да съставлява основание за унищожаемост на административния акт, но не и за неговата нищожност. Според § 5, т. 82 ДР ЗУТ "защитени територии за опазване на културното наследство" са единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони, съобразно режимите за опазване, определени с акта за тяхното деклариране или за предоставяне на статут. Между страните няма спор, че не е налице съгласуване на одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж с Министерство на културата. Спори се относно статута на съществуващите в УПИ сгради, които при реализирането на разрешеното строителство ще бъдат премахнати. По делото не е установено по безспорен начин наличието на идентичност между някоя от находящите се в имота на жалбоподателя сгради с описаната в представените по делото декларационни актове и писма с оглед твърденията в жалбата, че липсва такова съответствие с посочения в тях "тютюнев склад с местонахождение кв. 284/620". В представения нотариален акт имотът на дружеството е с пл. № 610, кв. 165. За да приеме наличието на идентичност, съдът се е позовал на предприети след издаване на разрешението за строеж действия, касаещи отстраняване на грешки в кадастралните данни за имота, в който се намира декларирания като недвижима културна ценност още през 1975 г. тютюнев склад на ъгъла между ул. "Одрин" и ул. "Г. М. Димитров", без да обсъди представените доказателства за обжалване от касатора по съдебен ред на заповедта, с която тази грешка е коригирана. Според приложеното по делото удостоверение № 5578/09.08.2010 г. сградата на ул. "О." ..№..., кв. 165, пл. № 610 в гр. П. не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 ЗКН, намира се извън охранителната зона на архитектурно-строителна недвижима ценност "Тютюнев склад" на ул. "Одрин"/ ул. "Н. Гълъбов", кв. 284, пл. 620 и извън обхвата на територията със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж - Историческа зона "Филипопол - Тримонциум - П.", обявен с протокол № 5 от 22.05.2000 г. При така установеното противоречие относно данните за местонахождението на сградата, декларирана като недвижима културна ценност, респ. попада ли в границите или в охранителна зона на групова недвижима културна ценност, съдът е следвало да укаже на страните, че не сочат доказателства за изясняване на този факт, което има съществено значение за извеждане на правните изводи относно нейния статут и необходимостта от съгласуване на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект с Министерство на културата съобразно изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 5 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Тези факти могат да се установят със съдебно-техническа експертиза, която съдът е следвало да назначи и служебно съгласно чл. 171, ал. 2, пр. 2 АПК. Предвид изложеното решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, довели до неизясняване на факти, имащи съществено значение за правилното решаване на спора, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Следва решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се назначи съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото, вкл. представените в касационното производство и направи оглед на място, да отговори на посочените по-горе въпроси. След изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства следва да се извърши преценка налице ли са приетите в оспорената заповед пороци на издаденото разрешение за строеж ведно с одобрените инвестиционни проекти и неговата презаверка, които да обуславят нищожност на същите. По исканията за присъждане на разноски за настоящата инстанция дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,