Решение № 6085 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2016 г.

Решение № 6085 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. П. срещу Решение № 93 от 14.01.2016 г., постановено по адм. д. № 741/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменен РА № Р-16-1402036-091-01 от 03.12.2014 г., издаден от М. И. Л., на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и М. Б. Р. - ръководител ревизията, при Териториална дирекция на НАП гр. П., в частта за допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. за сумата над 567,19 лева, както и за размера на лихвата за сумата над 150,06 лева и размерите на осигурителните вноски за 2011 г. за ДОО за сумата над 279,50 лева и лихва за сумата над 92,82 лева, за 30 за сумата над 174,69 лева ведно с лихва за сумата над 46,22 лева и ДЗПО за сумата над 109,18 лева ведно с лихва за сумата над 36,26 лева.; както и в частта за допълнително установени задължения за ЗОВ за 2007 г. и 2008 г. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Р. Л. Ж. с ЕТ "Р. Ж.", не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АС Ревизионен акт /РА/ № Р-16-1402036-091 - 01/03.12.2014 г., издаден от М. Й. Л. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията и М. Б. Р. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., ръководител на ревизията в потвърдената му с Решение № 138 от 20.02.2015 г. от Директора на Д"ОДОП" гр. П. част за допълнително установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1074,31 лева с прилежащата лихва в размер на 284,24 лева и за 2012 г. - 1173,36 лева с прилежаща лихва в размер на 190,13 лева, както и за направените констатации по КСО и ЗЗО и допълнително установените задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице по размери и суми, посочени изрично в РА. Във връзка със задълженията по ЗДДФЛ е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, и данъчната основа за облагане по чл. 48 е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като с РА са установени задължения за ДОД. Относно ЗОВ приходните органи са приели, че доходите с неустановен произход са придобити от РЛ в резултат на трудова дейност, поради което за него е възникнало задължение за ЗОВ като самоосигуряващо се лице. Първоинстанционният съд е кредитирал представените писмени доказателства за получени средства от чужбина, свидетелските показания на В. Ж. и варианта на заключение на вещото лице, в който са включени доходи на майката на жалбоподателя, която живее в неговото домакинство, като е отменил частично дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. Отменил е и РА в частта му относно начислените осигурителни вноски за 2007 г. и 2008 г., предвид вече наложилата се и уеднаквена съдебна практика касателно характера на нормата на чл. 124а от ДОПК, която се явява неприложима за задължения, възникнали в периоди преди влизането й в сила, каквито са посочените. Така постановеното решение е допустимо, валидно и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. Правилно е прието от първоинстанционния съд с оглед писмените доказателства и свидетелските показания, че ревизираното лице живее в едно домакинство с майка си - В. Ж. Правилно са кредитирани и писмените доказателства за направени преводи от другия син както в полза на ревизираното лице, така и в полза на майка му. По аргумент от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, вр. § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК установяването на недекларирани доходи и печалби допуска съпоставка между направените от лицето и от свързаните с него лица разходи и декларираните приходи. Този подход и разделянето по равно на установения паричен недостиг може да бъде възприет, ако е по-благоприятен за ревизираното лице съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК. Решението е правилно относно начислените осигурителни вноски като постановено в съгласие с разрешението на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3 от 2015 г. Съгласно това решение, разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,