Решение № 5845 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2627/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение14.05.2024 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 6160/19.10.2023 г. по адм. д. 4027/2023 по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА "Алси 8" ЕООД с [ЕИК] да заплати на Министерство на туризма сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
Мотиви
Производството развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Алси 8" ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. Козаров от Адвокатска колегия Бургас против Решение 6160/19.10.2023 г. по адм. д. 4027/2023г. по описа на Административен съд - София град. Касационната жалба е бланкетна. В нея не са посочени точно и мотивирано конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на обжалваната заповед. Претендират се и разноски. Ответникът Министър на туризма дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за оставянето й без уважение, както и за присъждане на разноски. Ответникът "Би Ай Пропърти Инвестмънтс" ООД не взима становище по касационната жалба. Представителят на прокуратурата дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Алси 8" ЕООД срещу Заповед Т-РД-16-164/05.04.2023 г. на министъра на туризма, с която е определил "Би Ай Пропърти Инвестмънтс" ООД за спечелил проведения на 31.03.2023 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж "Царево - Попски", находящ се в община Царево, област Бургас. Със същия акт до участие в търга са допуснати "Елко ООД и "Алси 8" ЕООД. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе съдът е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед Т-РД-16-50/09.02.202 г. на министъра на туризма, на основание чл. 7, ал. 5 чл. 8, ал. 1, т. 5 от ЗУЧК и чл. 13, ал. 2 и ал. 5 и чл. 43 от ППЗДС и с цел обезпечаване на морски плаж с дейности по осигуряване на безопасни условия за използването му по предназначение е наредил провеждането на търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години на обособени част от имот публична държавна собственост - обособена част от държавна ивица, представляващ морски плаж " Царево - Попски", находящ се в община Царево, област Бургас, с обща площ в размер на 14 405 кв. м., съставляващ част от поземлен имот с идентификатор 48619.69.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Царево, одобрени със Заповед РД-18-56/24.08.2006 г. на началника на СГКК-Бургас. Определена била площта на морския плаж съгласно координатна система Българска координатна система 2005, като изрично е посочено, че част от морския плаж са преместваемите обекти и съоръжения, които ще бъдат поставени върху обекта, както и съществуващите елементи на техническата инфраструктура, необходими за използването на преместваемите обекти и съоръжения, както и тези, които предстои да бъдат изградени. Със заповедта била определена датата, часа, мястото на провеждане на търга, условията за неговото провеждане, изискванията към кандидатите за участие в търга с тайно наддаване, както и била утвърдена тръжната документация и определената комисия за провеждане на търга. Съдът констатирал, че в т. III от нея, съдържа условия за участие в търга и изисквания към кандидатите; заповед за обявяване на търга; образец на заявление за участие в търг с тайно наддаване; образец на предложение за цена; образец на предложение за цена на 1 бр. чадър и 1 бр. шезлонг; образец на декларация за приемане на клаузите на проекта на договор за наем; списък на документите, съдържащи се в заявлението; проект на договор за наем. Обявата за провеждане на търга е била публикувана на 23.02.2023 г. в два национални ежедневника, както и на интернет страницата на Министерството на туризма. Заявление за участие в търга са подадени от три дружества, в това число и жалбоподателя. При проведеното на 31.03.2023 г. заседание на комисията е установено, че представител на "Алси 8" ЕООД не е присъствал и предложенията са отворени по реда на тяхното постъпване, съответно предложението на оспорващото дружество е отворено последно /пореден 16 последен, по регистъра на подалите заявления за участие/. Комисията приела решение, с което до участие в търга са допуснати "Елко ООД , "Алси 8" ЕООД и "Би Ай Пропърти Инвестмънтс" ООД. На министъра на туризма е предложено да сключи Договор за наем на обект с "Би Ай Пропърти Инвестмънтс" ООД. Издадена е Заповед Т-РД-16-164/05.04.2023 г., с която "Елко ООД , "Алси 8" ЕООД и "Би Ай Пропърти Инвестмънтс" ООД са допуснати до участие в търга, а за спечелил търга е определен "Би Ай Пропърти Инвестмънтс" ООД. При така установеното, съдът е приел, че жалбата, станала повод за образуване на съдебното производство е неоснователна. Като неоснователни са определени твърденията, че оспореният административен акт е издаден при липса на компетентност. Прието е, че Заповед КМ 83/30.03.2023г. на министър - председателя за командироване на министъра на туризма, както и Заповед Т-РД-32-32/30.03.2023г. на министъра на туризма, с която на зам. министъра на туризма е възложено да изпълнява функциите на министъра по чл. 13, ал.3 ППЗДС. При издаването на заповедта министърът на туризма правилно се позовал на изводите на комисията, направени с протокола от 31.03.2023 г. Налице били изискуемите от закона мотиви на акта от фактическо и правно естество. Заповед Т-РД-16-50/09.02.2023 г. на министъра на туризма представлявала индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, за които няма данни да е бил оспорван от жалбоподателя, и следователно обстоятелствата дали са спазени изискванията на чл.43, ал.4 ППЗДС не е предмет на разглеждане. Така съдът приел, че не било налице нарушение на правото на участие на дружеството в процедурата. Обжалваното решение е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК. Изложени са подробни правни съображения за законосъобразните правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция и в тях се съдържат отговори на всички доводи, изложени в жалбата срещу административната заповед. Както се посочи касационната жалба е бланкетна и не съдържан конкретни съображения за допуснати нарушения при постановяване на съдебното решение. Правилно е взето предвид обстоятелството, че заповедта за откриване на търга по своята същност е индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. След влизането й в сила, въведените с нея правила и изисквания придобиват стабилитет и са задължителни за съобразяване от участниците в тръжната процедура. Част от тези условия е вида и начина на представяне на офертите и в частност начина за предлагане на цената, при съобразяване с необходимостта от конфиденциалност на предложенията на всеки участник до определен етап на производството, както и квалификацията и образователния статус на членовете на комисията. Правилно съдът е установил, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати нарушения при провеждане на процедурата. Видно от доказателствата по делото се установява, че в деня на провеждането на търга комисията е разпечатала подадените пликове по реда на постъпването им и се запознала с редовността на подадените документи, съгласно чл.52, ал.1 ППЗДС. В протокола е отбелязано за разглеждане, оценяване и класиране на ценовите предложения входящите номера на заявленията за участие на кандидатите, имената или наименованията им, платежните документи за внесения депозит, другите обстоятелства по редовността на подадените документи и предложените цени, съобразно чл.53, ал.1 ППЗДС. Изпълнена е и разпоредбата на чл.54, ал.1 ППЗДС, като подадените ценови предложения са класирани в низходящ ред според размера на предложената цена. От представения по делото протокол по чл.53 ППЗДС от 31.03.2023г, по отношение на всеки от кандидатите е извършена подробна проверка и изчитане на глас на съдържанието на подадените документа от кандидата, като не са установени липси и несъответствия с изискванията въведени със заповед Т-РД-16-50/09.02.2023г. на министъра на туризма. Правилен е и извода на съда, че съгласно т.11 от Условията за провеждане на търга, предложената цена на 1бр. чадър и 1бр. шезлонг не се оценява и не участва в класирането на кандидатите, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя, че комисията не е обявила резултатите от малките пликове. Правилно са определени като несъстоятелни твърденията за липса на мотиви на оспорената пред съда заповед. Първоинстанционният съд е взел предвид тълкувателното становище на Върховен административен съд, имащо задължителен характер и обосновано е преценил, че в случая мотиви в подкрепа на взетото решение са изложени в друг акт от административната преписка, поради което административния акт е мотивиран. При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на АССГ не страда от пороци, вписващи се в хипотезата на чл. 209, т. 3 от АПК, а депозираната срещу него касационна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Предвид изхода на настоящото производство, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение. Следва да се уважат претенциите за присъждане на разноски в полза на ответниците Министерство на туризма в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид гореописаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение