Решение № 239 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 696/2009 г.

Решение № 239 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 696/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Ташева Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на адвокат Я като процесуален представител на А. Г. М. от София с искане да бъде отменено влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд, постановено на 22.ХII.2008 г. по гр. д. № 37/2008 г. Като основания за това молителят сочи, че с атакуваното решение /постановено от САС при условията на § 1, ал. 5 от ПЗР на ГПК/ е разгледана нередовна касационна жалба - СГС не изпълнил даденото му от САС разпореждане за провеждане на процедура по отстраняване нередовностите на жалбата, указания за това са дадени на касатора от САС, не е изпратен на молителя препис от молба-уточнение. Сочи се и че в списъка за призоваване за с. з. на 03.ХII.2008 г. молителят - тогава ответник по касация - е посочен като ФЛ и с домашния си адрес, въпреки че от данните по делото в СГС е било явно, че той има адвокат - процесуален представител, който е посочил два адреса в София и на който не е изпратен препис от молбата-уточнение на касационната жалба, нито призовка за съдебното заседание на 03.ХII.2008 г. По този начин молителят бил лишен от правото да се защити пред касационната инстанция и да бъде надлежно представляван пред нея от упълномощения си адвокат. Претендират се разноски. Ответникът по молбата за отмяна "Р" - Технологичен район "Д" СТТС при "БТК" АД София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното по реда на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК решение от 22.ХII.2008 г. по гр. д. № 37/2008 г. САС при условията на § 1, ал. 5 от ПЗР на ГПК е отменил решението на СГС от 28.VI.2006 г. по гр. д. № 287/2006 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. М. срещу РУД - ТУ "Д" СТТС при БТК искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 и чл. 221, ал. 2 от КТ и за присъждане на удържана от ответника на основание чл. 208, ал. 1 от КТ сума в размер на 68.58 лв. от трудовото възнаграждение на молителя. САС е разгледал касационната жалба на ответника /и по молбата за отмяна/ в едно съдебно заседание - на 03.ХII.2008 г., в което страните не са се явили и не са изпратили представители. За това съдебно заседание молителят е призован на посочения от него адрес София, жк "И" ул. "С" бл. 146 вх. Г ет. 4 ап. 80, по реда на чл. 218д от ГПК (отм.) - чрез публикация в ДВ бр. № 94/31.Х.2008 г., съобразно изричната разпоредба на § 1, ал. 5 от ПЗР на ГПК. Препис от молбата на ответника от 12. ХI. 2007 г. с уточнения на основанията за касационно обжалване в изпълнение на даденото му от САС указание е връчен на М. лично на 30.01.2008 г. По делото няма данни той да е посочил друго лице в седалището на съда /съдебен адрес/, на което да се връчват призовките и съобщенията до него. При тези обстоятелства се налага извод, че не са налице предвидените в чл. 303, ал. I т. 5 от ГПК условия за допускане на исканата отмяна. Отмяната на посоченото основание се предпоставя от установено лишаване на страната от възможност да участва в делото или тя да не е била надлежно представлявана, което е следствие на нарушаване от съда на съответните правила, включително по призоваването, в какъвто смисъл са твърденията на молителя. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. САС в качеството си на касационна инстанция е провел касационното производство съобразно изискванията на чл. 218д от ГПК (отм.), като е призовал молителя за единственото проведено на 03.ХII.2008 г. съдебно заседание чрез публикация в "Д" на посочения още в исковата молба адрес. Поради липсата на изявление по делото от страна на М. за определяне на процесуалния му представител и като съдебен адрес /чл. 42, ал. 1 от ГПК (отм.) съобщение за съдебното заседание съдът не е следвало да връчва и на него. По силата на чл. 46, ал. 1 от ГПК (отм.) призовката се връчва лично на призованото лице или на неговия пълномощник. С оглед на това не е имало процесуална пречка молителят и/или пълномощникът му да вземат участие в заседанието, което не е задължително. Изложените съображения налагат извод, че молителят не е бил лишен от възможност да участва в производството по делото пред касационната инстанция вследствие на допуснато от съда нарушение на правилата по призоваването и надлежното му представляване. Ето защо молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не следва да се разглеждат по същество останалите релевирани в молбата за отмяна доводи за нарушения при отстраняване нередовността на касационната жалба. Дори такива да са допуснати, те биха били предмет само на инстанционен контрол, но не и на този по реда на отмяната. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на молителя не се следват разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски не се присъждат и на ответника по молбата, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящото производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV ГО,