Решение № 6454 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2017 г.

Решение № 6454 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Карлово, чрез ст. юрк. М. С. С. - Г., против решение № 441 от 21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 31/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена заповед № 2987 от 19.08.2015 г. на директора на ДСП - Карлово, преписката е изпратена за ново произнасяне по същество в съответствие с мотивите на решението и ДСП - Карлово е осъдено да заплати на Е. Н. Ч. разноски в размер на 10 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - Е. Н. Ч. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. С обжалваното решение, Административен съд - П. е отменил заповед № 2987 от 19.08.2015 г. на директора на ДСП - Карлово, с която на Е. Н. Ч. е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД); преписката е изпратена за ново произнасяне по същество в съответствие с мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократна помощ по съображения, че новата редакция на чл. 8в от ЗСПД, предвижда като условие за получаване на паричната помощ, майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В тази връзка съдът е изложил, че приложимата в случая редакция на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е тази приета с ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г. Според решаващия състав, правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в от ЗСПД, поради което именно нея е следвало да съобрази административният орган. Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е следвало да бъде уважено и да й бъде отпусната исканата социална помощ. Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Е. Н. Ч. е родила дете - С. М. Ч. на 07.06.2015 г.; същата е записана студентка в редовна форма на обучение в първи курс през учебната 2014/2015 г. в Нов български университет - С.; на 21.07.2015 г. е подала молба-декларация, заведена с вх. № 2987 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД, относима към момента на подаване на молба-декларацията (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД, ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.) - чрез подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД (ДВ, бр. 24 от 2010 г.) е предвидено, че вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение се погасява в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г.) правото за получаване на еднократна помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД) възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Е. Н. Ч. правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е възникнало от датата на раждане на детето й - 07.06.2015 г. и е упражнено преди да е изтекъл погасителният срок по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД в относимата редакция (ДВ, бр. 24 от 26.03.2010 г.) - 21.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на молбата-декларация от Ч. хипотезата, при която това право отрича осигуряването и получаването на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване, не е нормативно предвиден, и не следва да ограничава правата на заявителката. В случая административният орган е трябвало да прецени наличието на правопораждащите за Е. Ч. факти, към момента на подаване на молбата-декларация, които няма спор по делото, че са били налице. Предвид това в случая, за да откаже отпускането на парична помощ на основание чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, молбата- декларация следва да бъде подадена след 28.07.2015 г., когато това изискване за получаване на помощта на майка- студентка, учаща в редовна форма на обучение е да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Към 21.07.2015 г. ЗСПД не предвижда тази отрицателна за правото на социално подпомагане по чл. 8в от ЗСПД предпоставка, поради което неправилно административният орган е отказал на посочените правни и фактически основания исканата социална помощ. Както правилно е посочил съдът, в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, която е приета с ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015, тъй като не й е придадено обратно действие. Посочената разпоредба няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно се явява искането на ответницата по касация за присъждане на разноски по делото с оглед изхода на спора, поради липса на данни за извършени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,