Решение № 12543 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2015 г.

Решение № 12543 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадена касационна жалба от Й. К. П. от гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. А., против решение № 871/15.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1937/2014 г. на Административен съд - Б.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора. Представя доказателства и претендира присъждане на направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован касационният жалбоподател не се явява и не се представлява лично. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Б., не представя отговор на касационната жалба. За съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна - Ю. Р. П., не изразява становище по касационната жалба. Редовно призована за съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Й. К. П. от гр. Б., срещу заповед № 2205/4.09.2014 г. на кмета на община Б., с която на основание чл. 46, ал., предл. 2, във вр. ал. 1, т. 6, във вр. с § 8, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища от 2009 г., във вр. с чл. 46, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС), е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, представляващо апартамент с площ 95,75 кв. м., находящ се в гр. Б., ж. к. "Меден рудник", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ляв. Съображенията на съда са били, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, при спазване на съответната предписана от закона форма, като при издаването на акта не са допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Приел е също, че административният акт е мотивиран, като в мотивите си административният орган е изложил, както фактическите, така и правни основания за издаването му. Установил е също, че в хода на административното производство, релевантните за спора факти се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Въз основа на това е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като по отношение на заповедта не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Правилно съдът е приел, че в случая касационният жалбоподател е бил настанен в общинско жилище с безсрочен договор за наем. В решението си административният съд е установил, че на 18.12.2009 г. е приета Наредба за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, като § 8 от ПЗР на Наредбата в редакцията приета с протокол № 14/30.10.2012 г. и 1.11.2012 г. е предвидено, че наемните правоотношения за общински жилища, възникнали до влизане в сила на Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища, приета от Общински съвет - Б. на 31.05.2005 г., изм. на 27.03.2008 г., попр. 18.09.2008 г. запазват действието си до 31.01.2013 г. за наемателите, неподали декларации по § 8, ал. 2 от същата наредба. Наемното правоотношение с наемателите, неподали декларация в посочения срок, се счита за прекратено от 1.02.2013 г. Решаващият съд по делото безспорно е установил, че такава декларация не е подадена от касатора Петков. Правилно, с оглед на установеното по делото, административният съд е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и оспорената заповед е законосъобразна. Изводът на първоинстанционния съд, че второто фактическо основание в заповедта - неплащането на консумативните разноски за електроенергия за повече от три месеца, в случая се явява безпредметно относно законосъобразността на заповедта е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. На основание казаното дотук, решението с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № 2205/4.09.2014 г., издадена от кмета на община Б., е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,