Решение № 2050 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2016 г.
ВАСПетчленен състав17.02.2017 г.докладчик т Боян Магдалинчев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането по чл. 239, т. 1 от АПК на К. Т. Д. от гр. П. за отмяната на влязлото в сила Решение № 13594 от 14.12.2015 г., по адм. дело № 237/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2050 от 17.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Т. Д. от гр. П. за отмяната на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила Решение № 13594/14.12.2015 г. по адм. дело № 237/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено Решение № 2669/08.12.2014 г. по адм. дело № 2688/2014 г. на Административен съд П., като вместо него е постановено друго решение по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на К. Т. Д., срещу Заповед № 317з-2085/20.08.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР П.. С искането за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство - Присъда № 189/27.06.2016 г. на Пловдивския районен съд - ХХVI, н. с. по НЧХД № 7430/2014 г. Излага съображения, че представената по делото присъда представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, както и че този документ към момента на постановяване на съдебното решение не е бил още създаден в правния мир. По тези съображения прави искане петчленният състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд и върне делото на същия съд ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на ОД на МВР П., чрез процесуалния си представител в писмения си отговор от 05.10.2016 г. изразява становище за неоснователност на искането на соченото в него основание. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество на соченото в него основание е неоснователно по следните съображения: С Решение № 13594/14.12.2015 г. по адм. дело № 237/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, в касационно производство по чл. 208 и следващите от АПК е отменено Решение № 2669/08.12.2014 г. по адм. дело № 2688/2014 г. на Административен съд П., като вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на К. Д. против Заповед № 317з-2085/20.08.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР П., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че същото се налага за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 28.07.2014 г., в гр. П. около 11.00 часа в стая 309 на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - П., К. Д.-технически сътрудник в група "Административнонаказателна дейност и отчет на водачите" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-П., след възникнал конфликт ескалирал във физическа саморазправа, е нанесла леки телесни повреди на Н. Д. Т. - лице, работещо по трудово правоотношение на длъжност "системен администратор" в група "Административно-наказателна дейност и отчет на водачите" на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П.. С посоченото деяние К. Д. е нарушила т. 4 и т. 48а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗМВР представлява дисциплинарно нарушение. Посоченото от молителката в искането правно основание за отмяна е по чл. 239, т. 1 от АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, с представената в настоящото производство присъда Н. Д. Т. от гр. П. е призната за виновна в това, че на 28.07.2014 г. в гр. П., е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. Д., в нейно присъствие, което деяние е квалифицирано от наказателния съд като обида, престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева. Със същата присъда Н. Д. Т. е призната за невиновна в това същата да е казала други обидни думи, както и обидата да е причинена на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му и от длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата или функцията му, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК в тази му част. В случая, представената като ново доказателство присъда, няма значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по налагане на дисциплинарно наказание поради нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, с която Н. Т. е призната за виновна в престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, не засяга законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо К. Д. и то за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, с което се уронва престижът на службата. В разглежданата хипотеза такава връзка между двете производства не може да се установи, тъй като фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание и съответно за постановяване на съдебните решения са различни от тези, послужили като основание за привличане на Н. Т. като обвиняема за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Установените от дисциплинарно наказващия орган и от съда дисциплинарни нарушения са свързани с това, че К. Д. като служител на МВР, след възникнал конфликт ескалирал във физическа саморазправа е нанесла леки телесни повреди на Н. Т., които деяния са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган и от съда като нарушение на т. 4 и т. 48а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Описаното в заповедта деяние, не е свързано с елементите на престъплението обида по чл. 146, ал. 1 от НК и следователно признаването на Н. Т. за виновна за посоченото престъпление е без значение за разрешаването на делото по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "порицание" по отношение на К. Д., тъй като няма връзка с направените от съда изводи, които засягат различни действия и бездействия на молителката. При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице соченото в молбата за отмяна основание, поради което искането за отмяна на соченото правно основание е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд- петчленен състав, II колегия