Решение № 1639 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2016 г.

Решение № 1639 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3106/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 66/13.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1542/2014 г. на Административен съд - гр. П., с което е отменен РА № 161306073/04.03.2014 г., потвърден с решение № 452/10.05.2014 г. на посочения по-горе директор в частта в която са определени допълнителни вноски ДОО за периода 2006 - 2009 г. в размер на 12894,73 лв. и лихви за забава - 13408,05 лв., допълнителни вноски за ЗО за 2006 - 2009 г. в размер на 5076.35 лв. и лихви за забава - 2892,02 лв., допълнителни вноски ЗДПО - УПФ за 2006 - 2009 г. в размер на 3770,27 лв. и лихви за забава - 3714,47 лв. Релевират се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради неправилно прилагане и тълкуване на процесуалния закон, което сочи на основанието по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и на необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че неправилно съдът е приел, че чл. 124а ДОПК има материалноправен, а не процесуалноправен характер. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат както в касационната жалба, така и в допълнителните бележки, депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде оставен в сила процесният ревизионен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Р. К., чрез процесуалния си представител адв. П. К., в депозираната по делото писмена молба-становище моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да бъде съобразено тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по по тълк. дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отменил изцяло процесният ревизионен акт, с който са установени задължителните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО за периода 2006 - 2009 г. Според съда чл. 124а ДОПК е материалноправна разпоредба, като обратното й действие следва да е изрично предвидено в закона, а в ДОПК не е придадено такова действие на чл. 124а. Съдът за да направи този извод, се е позовал на съдебна практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и като такава няма обратно действие. За характера на тази разпоредба е налице и произнасяне от Общото събрание на съдиите от ВАС с решение № 1/18.05.2016 г. по тълк. дело № 3/2015 г. Първоинстанционният съд правилно е установил, че процесният ревизионен акт е съставен въз основа на ревизия, която е втора по ред и е във връзка с решение № 792/05.08.2013 г. на директор на дирекция "ОДОП" - гр. П., с което са потвърдени установените задължения с РА № 161300863/07.05.2013 г. за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., а поради направени грешки при определяне на задълженията за ЗОВ за периода 2006 г. - 2009 г., преписката е върната за издаване на нов ревизионен акт. Поради това процесната ревизия на жалбоподателя е само за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ и обхваща периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г., като на основание чл. 37 във вр. с чл. 49 и чл. 50 ДОПК, е присъединен РА № 161300863/07.05.2013 г. на Р. К., ведно с приложенията, които са използвани в хода на ревизията. Административният съд вярно е установил също така, че с решение № 2876/30.12.2014 г. по адм. дело № 2603/2013 г. съдът е отхвърлил жалбата на Р. К. срещу РА № 161300863/07.05.2013 г. за данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2006 г. - 2009 г. в размер 135 330,65 лв., като решението е оставено в сила с решение по адм. дело № 4490/2015 г. на ВАС, второ отделение. Правилно съдът е приел, че с оглед на гореизложеното следва да установи законосъобразността на установените задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за УПФ за същия период, т. е. за 2006 г. - 2009 г. С процесния ревизионен акт органите по приходите са определили ЗОВ по особения ред на чл. 122 - 124а ДОПК. Правилно този акт е отменен от съда, тъй като същият е незаконосъобразен. Правилно съдът е преценил, че чл. 124а ДОПК е материалноправна разпоредба, като в този смисъл е и цитираното тълкувателно решение на Върховния административен съд. Следователно, след като по отношение на посочената норма няма изрично предвидено обратно действие, тя ще действа само занапред. Цитираната разпоредба е влязла в сила от 15.02.2011 г. Поради това чл. 124а ДОПК не може да послужи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за периода на ревизията, т. е. за 2006 г. - 2009 г., както са направили органите по приходите. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд, с което е отменен ревизионния акт за определените задължителни осигурителни вноски за периода 2006 г. - 2009 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото в частта за разноските решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,