Решение № 2379 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 218/2021 г.

Решение № 2379 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 218/2021 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Екселор Холдинг Груп" ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат Соколов. Жалбата е срещу решение № 1026 от 17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-823/2020 г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора "Екселор Холдинг Груп" ЕООД против решение по партида 1170, с ИН на регистрационната форма от ССИ № 20201012-01170-0008 на началника на Национална служба за охрана (НСО) за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на десет броя фабрично нови леки автомобила". С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението на КЗК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и присъждане на разноски. Ответникът – началникът на Национална служба за охрана, с писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез упълномощения представител юрисконсулт Танев, оспорва жалбата като неоснователна. Моли за оставяне на обжалваното решение в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на КЗК като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Екселор Холдинг Груп" ЕООД срещу решение по партида 1170, с ИН на регистрационната форма от ССИ № 20201012-01170-0008 на началника на Национална служба за охрана за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на десет броя фабрично нови леки автомобила". Доводите в жалбата са били насочени срещу едно от поставените от възложителя изисквания в документацията за участие в процедурата, а именно това по т. 6 от буква В "Обща техническа спецификация на обществената поръчка. Изисквания на Възложителя към изпълнението на обществената поръчка" на Раздел II "Изисквания към участниците в процедурата". Изискването гласи следното: "Участникът, в случай, че не е производител, да е официален представител или оторизиран дилър, или оторизиран представител, или официален вносител на марката леки автомобили, който действа в рамките на дистрибуторската система, установена от производителя на марката на съответните леки автомобили, включваща територията на Република България." Твърдението в жалбата е било, че така поставеното изискване създавало ограничения спрямо потенциалните участници в процедурата, които имали капацитета да изпълнят предмета на поръчката, но не притежавали посоченото качество. С обжалваното решение КЗК е оставила жалбата без уважение. За да постанови този резултат КЗК е приела, че е в оперативната самостоятелност на възложителя да определи по целесъобразност и съобразявайки се със законовите изисквания и предпоставки, свързани с предмета на обществената поръчка, съобразно неговите потребности, техническите изисквания и спецификациите на поръчката. Преценката за това, дали и какви технически и/или технологични изисквания и критерии за подбор да постави била ограничена от изискването за спазване на установените от чл. 2 от ЗОП принципи, вкл. и от забраната за формулиране на условия, които необосновано ограничават достъпа на стопански субекти при възлагането на обществени поръчки. На тази плоскост КЗК е разгледала оспореното изискване във връзка със спецификите на поръчката и от гледна точка обществения интерес, който тя трябвало да задоволи. С оглед на това КЗК е приела, че е допустимо поставянето на условия и изисквания, които имат за цел да гарантират на възложителя качество и надеждност на извършваната доставка на фабрично нови леки автомобили. Според КЗК, с оспореното изискване не се поставяло ограничение по отношение на определена търговска марка и/или модел, поради което в процедурата можело да участва всяко заинтересовано лице, което произвежда или търгува със съответната търговска марка автомобили на съответния пазар, включващ и територията на Република България, при условие, че предложението му отговаря на техническата спецификация на възложителя. Поради това, че специализираният транспорт, който е планирано да се осъществява чрез автомобилите, чиято доставка е предмет на поръчката, представлявал дейност по охрана, организирана и осъществявана по специфичен начин, за безопасен, безпрепятствен и навременен превоз на определените със ЗНСО лица, КЗК е приела, че възложителят е имал право да си гарантира качеството, срочността и сигурността на доставката - предмет на поръчката, включително и по отношение на последващото гаранционно и извънгаранционно обслужване, ремонти и обезпечаването на резервни части. Обжалваното решение е правилно. В рамките на оперативна си самостоятелност, възложителят, с оглед спецификата на предмета на поръчката и неговите нужди, предопределящи необходимостта, която налага възлагането й, може да поставя изисквания към лицата – потенциални участници в процедурата. Чрез предварително зададените условия се цели да се гарантира изпълнение на поръчката в оптимално съотношение с изискванията на възложителя, както и да се даде възможност на кандидатите да направят предварителна преценка доколко зададените параметри ги устройват. Както правилно е отбелязано и от КЗК, в чл. 2, ал. 2 от ЗОП е въведена забрана за възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Правилна е преценката на КЗК, че цитираната забрана не е нарушена, предвид следното: Изискването по спорната т. 6 от буква В, раздел II от документацията е "Участникът, в случай, че не е производител, да е официален представител или оторизиран дилър, или оторизиран представител, или официален вносител на марката леки автомобили, който действа в рамките на дистрибуторската система, установена от производителя на марката на съответните леки автомобили, включваща територията на Република България." Видно е, че не се поставя ограничение, отнасящо се до определена търговска марка и модел на автомобилите или до конкретни характеристики, на които същите трябва да отговарят, като по този начин се стесни кръгът от автомобили, които могат да бъдат предложени в изпълнение на изискванията, което пък би ограничило кръга от лица, които да могат да доставят точно тези автомобили. Това означава, че в процедурата може да участва всяко лице, което произвежда или търгува като официален представител на съответната марка автомобили в различно качество (официален представител или оторизиран дилър, оторизиран представител, или официален вносител на марката). Всъщност с поставеното изискване се цели получаване на гаранция, че предложените в обществената поръчка автомобили ще бъдат нови, качествени и с осигурена сервизна и извънсервизна гаранция. Последното пък е тясно свързано със специфичната дейност на възложителя по охрана на определените със ЗНСО лица, в обхвата на която се включва и осъществяване на безопасния, безпрепятствения и навременния им превоз. Именно с тази цел е планирано и закупуването на автомобилите, чиято доставка е предмет на поръчката. Поради това поставеното от възложителя спорно условие се обосновава със завишените изисквания за сигурност и безопасност, предопределени от същността на дейността на службата. С оглед на изложеното законосъобразен се явява изводът на КЗК, че възложителят е имал право да заложи спорното изискване към кандидатите за участие в обществената поръчка с цел да си гарантира качество, срочност и сигурност на доставката - предмет на поръчката, включително и по отношение на последващото гаранционно обслужване, ремонти и обезпечаване на резервни части, като това изискване не се явява ограничително. По тези съображения и по изложените в мотивите на решението на КЗК доводи, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Затова на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална служба за охрана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение