Решение № 9755 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 640/2017 г.

Решение № 9755 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 640/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветана Добринова Илиева, от с. Пиперков чифлик, община Кюстендил, чрез пълномощника й - адв. Десислава Златкова, против решение № 240 от 28 ноември 2016 г. постановено по адм. дело № 134/2016 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - началника на РДНСК - ЮЗР, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на Цветана Добринова Илиева, против заповед № ДК-02-ЮЗР-438 от 30 септември 2011 г. на началника на РДНСК-ЮЗР като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, по отношение съпруга на Цветана Добринова Илиева - Стойне Крумов Илиев и с нея е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ: "Масивна едноетажна пристройка и предверие към съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ III-37, кв. 12 по плана на с. Пиперков чифлик, община Кюстендил. Установено е от съда, че с влязло в сила решение по адм. дело № 9120/2012 г. на Върховен административен съд, второ отделение, жалбата на Стойне Крумов Илиев, против същата заповед, е отхвърлена като неоснователна. Прието е, че оспорената заповед не е нищожна, поради непосочването на съпругата Цветана Добринова Илиева като неин адресат и извършител. Според съда, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Изведени са изводи за нетърпимост и неузаконимост на строежа, съответно на които жалбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че процесният строеж е реализиран от съпруга на касатора - Стойне Крумов Илиев през 2000 г., без строителни книжа - одобрени проекти и РС. Като съпруга на извършителя, Цветана Добринова Илиева е съсобственик на строежа, в режим на СИО. Установено е още, че строежа отговаря на всички изисквания за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и че описанието му в заповедта съответства на това по съставените констативни актове - 2 бр. от 15 юни 2011 г. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че заповедта не е нищожен административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, при упражняване на дискреационната му власт, спрямо един от възможните му адресати, а именно - извършителя на строежа. Това, че касаторът Цветана Добринова Илиева не е включена като неин адресат, въпреки, че е един от собствениците му, не води до нищожност на акта. Право на органа е да определи спрямо кой от няколкото възможни по § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК, адресати да издаде заповедта. Собственика или съсобственика на строежа не е сред тях. Законосъобразни са и другите изводи на съда за неоснователност на жалбата. По делото не са представени доказателства - издадени строителни книжа за строежа, или издаден впоследствие акт за узаконяване, на основание § 184, ал. 1 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ ( Д. В. бр. 65/2003 г.) или § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ ( Д. В. бр. 82/2012 г.), поради което същия правилно е определен като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Премахването му би могло да бъде преодоляно ако строежа е търпим, в хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, предвид годината на извършване - 2000 г. За целта строежът следва да е бил допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали за този период или съгласно ЗУТ, както и ако е бил деклариран от собственика му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ - до 02.07.2001 г. Посочените условия следва да са налице кумулативно. В случая не е установено условието - строежът да е деклариран за узаконяване пред главния архитект на община Кюстендил до 02.07.2001 г. Строежът представлява пристройка към масивна жилищна сграда с предверие, в нарушение на отстоянията до страничната регулационна линия с УПИ XII-36, кв. 12 на с. Пиперков чифлик, констатирано изрично в КА, (стр. 27 от делото), в заповедта и в заключението на СТЕ на в. л. Емил Кирилов. Това отстояние е намалено и възлиза на 2.50 метра и на 2.20 метро от страна на предверието до посочената регулационна линия, вместо изискуемото по закон отстояние от 3.00 метра. Предвид изложеното изводите на съда, че строежа не е търпим, са правилни. Неоснователно е оплакването, че строежа не съответства на съществуващите в имота строежи, поради наличието на трети строеж. Наличието и на други строежи, в случая е ирелевантно, след като същите са извън предметния обхват на оспорената заповед. Неоснователно се поддържа, че доказателствената сила на двата КА е оборена, чрез заключението на СТЕ. Последното не съдържа такива констатации, а само, че в имота има и друг строеж-навес, който не е отразен в тези актове. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение