Решение № 12800 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1297/2014 г.

Решение № 12800 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1297/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) чрез процесуален представител срещу решение № 7836 от 12.12.2013 г., по административно дело № 2859/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 34/1.03.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Димитров бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Венелин Стефанов Димитров лично в съдебно заседание и в представено писмено становище от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на заповед № 34 от 1.03.2013 г., издадена от и. д. директора на ЦППКОП Елеонора Николова, с която на основание чл. 6, ал. 4, т. 4 от Устройствения правилник на ЦППКОП към Министерски съвет и чл. 12 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с Венелин Димитров, за длъжността "Директор на дирекция "Документиране и прилагане на мерки", считано от 1.03.2013 г. Димитров е назначен на посочената длъжност със заповед № ЧР-ДС 03/17.01.2012 г., считано от 23.01.2012 г. по реда на чл. 10, ал. 4 ЗДСл, като със заповедта е прието, че същият има трудов стаж 20 години, 9 месеца и 21 дни. По делото е приложена декларация на Димитров от 23.01.2012 г., с която същият е декларирал на основание чл. 111, ал. 2 ЗДСл, че постъпва за първи път на държавна служба, както и удостоверение изх. № ФС-5857/22.12.2011 г., издадено то Държавна агенция "Национална сигурност" - правоприемник на НСС - МВР, от което се установява, че Димитров има общо 17 години, 2 месеца и 18 дни осигурителен стаж, всички като държавен служител по ЗМВР и по ЗДАНС. Със заповед ЧР-ДС-55/11.07.2012 г. на основание чл. 82, ал. 1 и във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДСл и протокол № 4/26.06.2012 г. от проведен конкурс и докладна записка вх. № 471/5.07.2012 г. Димитров е преназначен на същата длъжност, считано от 11.07.2012 г. В тази заповед органът по назначението е определил и допълнително месечно възнаграждение в размер на 1% за всяка прослужена година, като е посочено, че трудовият стаж на Димитров е 21 години, 2 месеца и 7 дни. При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 12 ЗДСл. Посочената разпоредба предвижда изпитателен срок в полза на органа по назначение в случаите, когато държавният служител постъпва за първи път на държавна служба, като преди изтичане на едногодишния срок служебното правоотношение със служителя може да бъде прекратено едностранно от органа без предизвестие. В случаите, когато преди изтичане на този срок служебното правоотношение бъде изменено, то този срок продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Следователно дори при тезата на издателят на заповедта, че Димитров за първи път заема държавна служба при касатора, отново заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като същият до издаване на процесната заповед за прекратяване на правоотношението е заемал реално длъжността 1 г., 1 месеца и 25 дни, изчислени при съобразяване на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗДСл- при ползвани от служителя 27 дни платен отпуск през този срок. В конкретния случай, въпреки подадената декларация от страна служителя, че постъпва за първи път на държавна служба на органа по назначението е бил известен факта, че същият не постъпва за първи път на държавна служба, тъй като още при назначаването на същия е признат осигурителен стаж от 20 години, 9 месеца и 21 дни (неправилно посочен като трудов), в който очевидно се включва и стажът му отразен в удостоверение изх. № ФС-5857/2.12.2011 г. Този факт сам по себе си изключва приложението на чл. 12 ЗДСл, доколкото същият е приложим само в случаите, когато държавният служител постъпва за първи път на държавна служба или постъпва не за пръв път, но само в случаите, когато първото служебно правоотношение е било прекратено преди изтичане на този срок - арг. ал. 2 на чл. 12 ЗДСл. Последната хипотеза не е налице в случая, доколкото при постъпването на държавна служба в ЦППКОП Димитров вече е имал повече от 17 години стаж на държавна служба. От така установеното следва, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел - в случая не е налице нито една от хипотезите по чл. 12 ЗДСл. Развитите пространно доводи от страна на касатора, че службата на Димитров в МВР и ДАНС не може да бъде приравнена на държавна служба е неоснователен. С приемането на Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.) - ДВ бр. 17/24.02.2006 г. - чл. 169, непроменен до отмяната на закона с ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., службата в МВР се изпълнява от държавни служители в МВР и лица, работещи по трудово правоотношение. Обстоятелството, че статутът на държавните служители в МВР е уреден в ЗМВР не променя характера на този статут - държавен служител. Предвид уредбата, дадена в ЗМВР относно този статут безспорно по отношение на служители в МВР са налице предпоставките по чл. 2 ЗДСл - същите са лица, които пи силата на административен акт за назначаване заемат платена длъжност в държавната администрация и подпомагат орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Обстоятелството, че с промяната на цитирания текст ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. е добавено, че държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител, при спазване изискванията на този закон, очевидно е наложено именно от затрудненията на определени органи да тълкуват и прилагат закона с оглед неговия разум и цел и не води до обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение