Решение № 10232 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2011 г.

Решение № 10232 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Маргарита Григорова Иванова от гр. Варна, против решение № 283/10.02.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 2273/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010 г. на Общински съвет-Варна, за одобряване ПУП-ПУР на СО "Боровец-юг", в частта му за имот № 131. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, като се сочи, че същото е постановено в нарушение на предвижданията на действащия КП за района и засяга съществуващото в имот № 131 допълващо застрояване - стопански постройки и две чарпателни ями, обслужващи основната жилищна сграда в имота. Съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства, установени в производството с допуснатата експертиза, не са съобразени и обясненията на вещото лице в с. з. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява. Ответната страна - Иван Симеонов Иванов, не се явява, не се представлява. Председателят на Общински съвет - Варна и Кметът на Община Варна, не изпращат представители, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба - предвидената улица обслужва имот 131 и имот 132 и правилно, с оглед принципа за съразмерност, се отнемат по 3 м. и от двата имота за прокарването й. Правно ирелевантно е обстоятелството, че се засягат незаконно построени второстепенни сгради на жалбоподателката. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на касиране съдебен акт - процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна. От данните по делото се установява, че процесното решение, прието на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, ОС-Варна е одобрил ПУП-ПУР на СО "Боровец-юг", с което е предвидено прокарването на улица от о. т. 35 до о. т. 38, част от затворена улица - тупик, (която да обслужва не малко на брой имоти на юг), а се затваря участъка от о. т. 18 до о. т. 38, - за да не се получи кръстовище към главния път под ъгъл 30 градуса, което е недопустимо по Наредба № 2/2004 г., в който смисъл са поясненията, съобразно заключението на вещото лице по делото. За отсечката от о. т. 35 до о. т. 38, предвидена да се прокара между имоти 131 и 132, административният орган, при повторно разглеждане на обявения проект, (след възражение № 62 от собствениците на имот № 132 - протокол № 55/09 г., л. 47 по делото), е приел УР с отнемане съразмерно от двата имота - по 3 м., при първоначален вариант за реализирането й само за сметка на имот № 132 и съобразено с това, влязъл в сила ЗП за този имот, който следва да бъде преработван. Съдът, с мотивите за съответствие на приетото решение в оспорената му част, с изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и при прилагане в него на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ, е счел жалбата неоснователна. Посочил е още, че с отнемането на площ от северната страна на имот 131 се засягат незаконно изградени постройки и обекти (ями) на допълващото застрояване, запазването на които планът не предвижда, с оглед което предложеният от жалбоподателите вариант е счетен за несъстоятелен - това би означавало те да черпят права от собственото си неправомерно поведение. След като се обсъждат и са възможни два икономични начина за реализиране на мероприятието, в частта му досежно прокарването на въпросната пътна отсечка, за собствениците на имот № 132 е възникнал правен интерес за участие в процеса. За оспорването на Маргарита Григорова Иванова и съпруга й е публикувано обявление по чл. 218, ал. 2 ЗУТ, (в ДВ бр. 96/07.12.2010 г.), но въпреки предоставената възможност, същите не са заявили желанието си за участие в процеса съгласно ал. 4 от същия. Решението е неправилно и необосновано, с оглед неизяснената изцяло фактическа обстановка по делото. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съдът е възприел прилагане на принципа за съразмерност, при указани в обяснителната записка на проекта - п. I. 3 и I. 4, (л. 85) като залегнали в него принципи на икономичност, целесъобразност, законосъобразност и минимално нарушаване на собствеността, а от друга страна този принцип е разгледан едностранчиво - само с оглед отнеманите по равно площи от двата имота за пътя, а не и досежно общото състояние на имот 131, който с приетото решение се оказва с лице към три улици и с отнета площ от 99 кв. м. от наличните по действащия КП 562 кв. м., макар и в границите до допустимите 25 %. Неточно са интерпретирани и направените от жалбоподателите оплаквания - същите не се отнасят само и единствено до засяганите незаконни постройки, на който въпрос е акцентирано в мотивите на решението. Вярно е, че няма задължение за съобразяване с тях, без значение е и дали са в условията на търпимост, но на л. 4 и л. 14 по делото са депозирани възражения от Иванови, че предвижданият път ще минава само на метър от запазващата се и законно построена жилищна сграда, че се отнема от две страни, а шумът от улиците ще наруши спокойствието на двама пенсионери. Въпросът за отстоянието на предвидената улична регулационна линия от жилищната сграда в имот № 131 е зададен в п. 4 на основното заключение, но отговор не е даден в хода на съдебното следствие, въпреки че въпросът е относим за законосъобразността на процесното решение на ОбС. При новото разглеждане на делото следва да се назначи допълнителна експертиза, която до установи какво е то и какво е обективното положение по отношение на сграда № 2, за която са представени по делото строителни книжа, след което да се направи преценката съобразено ли е с нормативните изисквания за отстояния на прокарваната улична регулация спрямо заварени законно изградени сгради. На вещото лице следва да се постави и конкретния въпрос досежно предвидената ширина на пътя-тупик, в частност в отнеманите в случая по 3 м. от двата парцела, включени ли са и тротоарни площи, каква площ от затварящата се част от съществуващата улица обхваща визираната като възможна "площна компенсация" за имот № 132 на изток, спрямо отнеманата по първия вариант, възможна ли е промяна на действащия частичен ПЗ за този имот, одобрен по искане на собствениците, отговаря ли приетия ПУП на изискванията на Наредба № 2/2004 г. и пр. С оглед така изложените съображения, на основание чл. 222, ал. 2, вр. чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,