Решение № 2827 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16643/2011 г.

Решение № 2827 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16643/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Спиридонов Гулев от гр. Пловдив чрез адв. Хаджийска срещу решение № 1729 от 27.10.2011 г. по адм. дело № 1980/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на приложената спрямо касатора принудителна административна мярка или алтернативно същата да се отмени като незаконосъобразна. Ответникът - не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения за неправилност на решението, предвид на това, че необосновано съдът е приел, че в оспорената заповед се съдържат фактическите и правни основания за издаването й. Мотиви за издаването на заповедта не се съдържат и в другите документи, които са част от административната преписка, като нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), нито в издаденото наказателно постановление (НП) е цитирана разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Този пропуск води до извода, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. Налице е съществено процесуално нарушение, тъй като е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което обуславя незаконосъобразност на приложената ПАМ. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон при постановяване на решението си, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, взе предвид следното: С оспореното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването на Васил Гулев от гр. Пловдив против заповед № 35700/2008 от 27.11.2008 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив, с която на същия на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е приложена принудителна административна мярка "изземване свидетелството за управление на МПС", тъй като същият е загубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е изложил съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - началник група в сектор "Пътна полиция" в съответната областна дирекция на полицията, на когото са били делегирани правомощия от министъра на вътрешните работи по силата на нарочно индивидуализирани в хода на съдебното производство заповеди. Приел е, че е спазена предвидената в закона форма, като процесната ПАМ съдържа всички съществени реквизити по чл. 59 от АПК. Приел е също така, че към датата на издаване на оспорената заповед на касатора са били отнети общо 53 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, същият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление, поради което правилно и в съответствие с целта на закона му е приложена горната принудителна административна мярка. Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал, след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки (чл. 171, т. 4 от ЗДвП), е принудителна административна мярка, пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движение по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение съгласно чл. 1, ал. 2 от с. з. По своя характер същата е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. За да бъде законосъобразно приложена горната ПАМ, компетентният орган следва да установи във всеки конкретен случай, че водачът е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39 контролни точки и че същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС. В случая, както се установява от съдържанието на процесната ПАМ, на приложения по делото Акт за установяване на административно нарушение, и останалите съпътстващи издаването на ПАМ документи, фактически констатации в този смисъл напълно липсват. С оглед изложеното, основателен е доводът, изтъкнат в касационната жалба, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. Непосочването на фактическите основания за издаването на акта представлява абсолютно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен белег на това право. Липсата им не просто не позволява неговото индивидуализиране, а сочи пряко на отсъствието му. Тази липса не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като въобще липсва предмет на доказване. В този смисъл необоснован е изводът на съда по същество, че процесната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по шест броя, индивидуализирани едва в съдебното решение на Административен съд Пловдив, наказателни постановления. Констатации в този смисъл въобще липсват както в процесната заповед, така и в останалите документи, които са част от административната преписка. Единствените обстоятелства, отразени както в заповедта, така и в АУАН е, че на 27.11.2008 г. касационният жалбоподател не е носил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2, предл. 1 от ЗДвП. Видно от оспорената заповед в нея не е посочено нито едно фактическо основание, което да обоснове приложението на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Ако органът бе посочил наказателните постановления, въз основа които е достигнал до извода за отнемане на 39 контролни точки, би дал възможност на касатора да упражни ефективно правото си на защита. В хода на съдебното производство съдът е упражнил задължението си по чл. 9, ал. 3 от АПК, в резултат на което по делото е представена справка за нарушител за визираните в хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП юридически факти и това му дало възможност да извърши проверка за законосъобразност на акта. Но това не означава, че органът няма задължение да изложи фактическите основания в самия акт. Принудителната мярка се налага при осъществени юридически факти, за които би могло да се предположи, че адресатът на мярката има определена информация - най-малкото знае за акта за установяване на административното нарушение по Закона за движение по пътищата, тъй като същият му е бил връчен. Но не актът за установяване на административното нарушение е релевантният юридически факт, а влязлото в сила наказателно постановление. А в конкретния случай касационният жалбоподател е оспорил влизането в сила на част от наказателните постановления. Съображенията на съда, че върху жалбоподателя е тежестта за доказване, че е оспорил издадените наказателни постановления са верни. Същевременно, основателен е доводът в касационната жалба, че преди същите да бъдат оспорени, административният орган следва да докаже връчването им по надлежния ред. В случая по делото въобще липсват процесните НП, както и не са представени доказателства (напр. обратни разписки) за връчването им на жалбоподателя. Представената в хода на съдебното производство справка за нарушителя, на която съдът се позовал, за да обоснове влизането в сила на наказателните постановления, е само индиция за наличието на фактически основания за налагането на мярката. Справката не може да замести визирания в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН факт. Тя не установява по надлежен начин влизането в сила на наказателните постановления, с които са отнети контролните точки. Именно за да се установят ясно фактите, на които органът основава налагането на мярката, е необходимо същите да бъдат посочени в оспорваната заповед или поне в нея да бъдат инкорпорирани други актове, които съдържат достатъчно информация за релевантните факти. В случая това не е направено от административния орган. Като се има предвид изложеното, изтъкнатите от касационния жалбоподател касационни основания за нарушение на материалния закон относно наличието на материално правните предпоставки за прилагане на процесната принудителна мярка и спазването на изискуемата от закона форма са основателни. При така установената неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, съдът следва да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество. Оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизлагането на фактически основания (мотиви) в процесния административен акт, както и фактът, че същите не могат да бъдат изведени от други документи, които са част от административната преписка, представлява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е накърнено правото на защита на касационния жалбоподател и е самостоятелно основание за отмяна на приложената ПАМ. Наред с това, по делото не се установиха материално правните предпоставки административният орган да упражни правомощието си по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Това прави оспорената заповед № 35700/2008 от 27.11.2008 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,