Решение № 6402 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2013 г.

Решение № 6402 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13187/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Асен Спасов Каридов, чрез процесуален представител, срещу решение № 56 от 2.08.2013 г., постановено по адм. дело № 61/2013 г. по описа на Административния съд - Габрово. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Димитър Петков Петков - полицейски инспектор при сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при ОД на МВР - Габрово, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Каридов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 28.03.2013 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от инспектор Петков, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че срещу Каридов са събрани оперативни данни за възможно участие в извършено престъпление, а именно касаторът е управлявал лек автомобил с подправен идентификационен номер, макар и не негова собственост, за подправката на който е използван номер на изгорял автомобил от същата марка, за което полицейският орган е предположил, че Каридов има отношение към извършеното престъпление. По случая е образувано досъдебно производство на 28.03.2013 г. срещу неизвестен извършител и са предприети необходимите процесуално-следствени действия. По делото е представена и справка от Окръжна прокуратура - Габрово, от която е видно, че срещу Каридов се водят и други досъдебни производства, за някои от които има внесени обвинителни актове. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на касатора е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление, а именно чл. 345а от Наказателния кодекс (НК). За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл данните може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни, за да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Неоснователен е и доводът на касатора за липса на мотиви в оспорената заповед. В същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с получени данни за извършено престъпление по чл. 345а от НК. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Неоснователно е твърдението на касатора, че полицейският орган не е имал право да издаде заповедта за задържане на Каридов, тъй като по случая е образувано досъдебно производство. В Наказателно-процесуалния кодекс е посочено, че мярката за неотклонение "задържане под стража" може да се вземе само по отношение на обвиняем. Тази разпоредба обаче не изключва приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като тя се прилага за лица, за които има данни, че са извършили престъпление или са съпричастни към такова. Мярката е приложена с оглед да се осуети възможността за укриване на вещи, които са предмет на престъплението, както и за съдействие за разкриването му. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По делото е направено искане от процесуалния представител на Каридов за присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора такива не следва да бъдат присъждани. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,