Решение № 1339 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2017 г.

Решение № 1339 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 147 от 11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 93/2017 г., по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено решение № 3892 от 28 декември 2016 г. Заместника - главния прокурор при Върховна касационна прокуратура (ВКП) в частта, с която е отказан достъп до обществена информация, поискана с т. 6, т. 7, т. 9, т. 13 и т. 15 от заявление с вх. № ГП-3892/21.12.2016 г., подадено от С. Тодоров и делото е изпратено като административна преписка на заместника на главния прокурор при ВКП, да се произнесе с решение по т. 6, т. 7, т. 9, т. 13 и т. 15 от заявление с вх. № ГП-3892 от 21 декември 2016 г., подадено от С. Тодоров, при съобразяване мотивите на съда. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на оспорения съдебен акт, като се моли съдът обезсили обжалваното решение, а при условията на алтернативност - по чл. 209, т. 3 от АПК, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – да се отмени решението на инстанцията по същество и вместо него съдът отхвърли заявлението на С. Тодоров. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. Тодоров от гр. [населено място] в депозирания си отговор по касационната жалба я оспорва като недопустима и неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното, пред настоящата съдебна инстанция, решение е валидно и допустим като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с оспорване на индивидуален административен акт. Изложените оплаквания в касационната жалба за недопустимост на съдебния акт поради некомпетентност на Административен съд Плевен са неоснователни. Съображенията за това са следните: В касационната жалба са развити оплаквания с оглед неправилното приложение на чл. 133, ал. 2, т. 2 от АПК като е посочено, че с оглед чл. 1, ал. 2 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България (ПРБ), администрацията на ПРБ се състои от администрация на главния прокурор, администрацията на ВКП, на ВАП, на НСлС, администрация на прокуратурите, администрация на окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и администрация на учебните и почивните бази, администрацията на главния прокурор и на ВКП, подпомагащи дейността на главния прокурор и неговите заместници, които са в състава на администрацията на ПРБ и нямат свои териториални структури. Изложените доводи от страна на процесуалния представител на касатора не намират законова опора с оглед правилата на родова и местна подсъдност. Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК (изм. ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04 януари 2014 г.), във връзка с параграф 1, т. 1а от ДР на АПК, жалбата на Тодоров правилно е адресирана до Административен съд Плевен, който се е произнесъл по същество на спора относно законосъобразността на решение на заместника на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, в разгледаната му допустима част. Същият съд е местно компетентен да се произнесе по същество на спора, защото адресът на жалбоподателя е в гр. [населено място], който попада в обхвата на Административен съд Плевен, а в гр. [населено място] се намира Окръжна прокуратура гр. Плевен. С оглед нормата на чл. 136 от ЗСВ Прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата, поради което в гр. Плевен се намира седалището на териториалната прокуратура с обща компетентност на структурата на главния прокурор на РБ и подчинените й Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Национална следствена служба. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 3892 от 28 декември 2016 г. на Заместник - главния прокурор при ВКП, с което на същия фактически е отказано да се предостави исканата по т. т. 1-13 вкл. и т. 15 със заявление вх. № ГП- 3892/21.12.2016 г. на С. Тодоров обществена информация. С определение № 163 от 16 февруари 2017 г. Административен съд Плевен, влязло в сила като неоспорено от жалбодателя, оставя без разглеждане жалбата на Тодоров против посочения административен акт в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 10, т. 11 и т. 12. При това с обжалваното пред настоящата инстанция решение АС Плевен отменя оспорения пред него административен акт в частта му, с която не е предоставен достъп до исканата информация по т. т. 6, 7, 13 и 15 от заявлението на Тодоров и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. При това първоинстанционният съд приема, че исканата по тези точки информация е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), съобразявайки, че исканата по т. 6 информация - колко потвърдени, отменени, изменени и върнати за доразследване акта има всеки един от прокурорите във Върховна касационна прокуратура, от момента на назначаването им до досега, по т. 7 – каква е средната нетна заплата за изминалата година на всеки един от прокурорите във Върховна касационна прокуратура, по т. 9 – кои от тези прокурори са учили предмет психология по време или след следването си, по т. 13 – колко обвинения срещу държавни служители са потвърждавани от Върховна касационна прокуратура и колко са приключили с осъдителни присъди – от 10 ноември 1989 г. по години до сега и по т. 15 – колко заявления по ЗДОИ от граждани е имало до сега от влизането на закона в сила през 2000 г. Решението е неправилно. Исканата информация по посочените по – горе точки или не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ или не се създава и съхранява от органа. Не се създава и съхранява от органа исканата обществена информация по т. т. 6, 9, 13 и 15 от заявлението. Действително по отношение на прокурорите при приключване на отчетените периоди се създава и съхранява информация в отделните организационни звена на ПРБ информация за броя на потвърдените, отменени, изменени и върнати за доразследване актове, като същите се публикуват на интернет страницата на ПРБ (т. 6 от заявлението), при което лицата, които имат интерес да се запознаят със същата могат да сторят това свободно. Допълнително следва да бъде посочено, че конкретните данни за всеки един от прокурорите от назначаването му до датата на подаване на заявлението не се създава и съхранява за поотделно за всеки магистрат за пълния период на изпълнение на задълженията му в ПРБ, което предвид предвидените в ЗСВ изисквания за заемане на длъжност в отделните нива на ПРБ води до извод, че работещите понастоящем в ПРБ прокурори имат стаж като магистрати и в други нива на ПРБ, като е възможно да имат стаж в други звена на съдебната система или извън нея. Няма спор, че исканата информация по т. 13 от заявлението не се създава и съхранява от ПРБ, доколкото понятието държавен служител не фигурира в Наказателния кодекс. Обстоятелството, че задълженият субект в оспорения пред първоинстанционния съд акт не е посочил интернет адреса, на който се намира исканата от жалбодателя информация не води до извод за неговата незаконосъобразност, тъй като в решението изрично е посочено, че същата се намира на интернет страницата на прокуратурата. Останалата информация, искана заявлението не представлява обществена такава, тъй като не е свързана с дейността на ПРБ и съответно не може да даде възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължения субект. Дали прокурорите имат допълнителна квалификация, извън изискуемата такава по ЗСВ и броят на подадените заявления за достъп до обществена информация не представлява информация, свързана с основната дейност на ПРБ, при което с получаването ? гражданите не могат да си съставят мнение за дейността на задължения субект, а отделно от това същата не попада в категорията на служебната или официална такава по смисъла на чл. 11 и чл. 10 ЗДОИ. При това безпредметно е искането на съгласието на прокурорите за предоставянето на информация за придобитата от тях допълнителна квалификация, извън необходимата за заемане на длъжността. На последно място следва да бъде посочено, че доколкото тази част от исканата информация не е обществена такава безпредметно е връщането на делото като преписка на органа за излагане на мотиви. Действително постановеният акт е постановен в нарушение на изискванията на форма – липсва изрично разпореждане, с което органът отказва да предостави исканата информация по част от заявлението, но доколкото от изложените фактически правни съображения волята на органа за отказ да се предостави исканата информация, което обстоятелство правилно е разбрано от заявителя Тодоров настоящия състав намира, че това нарушение не може да обоснове извод за постановяване на акта при допуснати съществени нарушения обуславящи отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне. Предвид изложеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Тодоров бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение