Решение № 5485 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1839/2019 г.

Решение № 5485 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1839/2019 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез председателя доц. И. И., срещу Решение № 91 от 7.01.2019 г., постановено по адм. дело № 4825/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено Решение № Ж-181 от 22.03.2018 г. на КЕВР и преписката е изпратена за ново произнасяне от КЕВР. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно приема, че жалбата на Кооперация "Изгрев М" е на потребител срещу ВиК оператор и попада в предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, като в тази насока в съдебното решение липсват каквито и да било мотиви. Твърди се още, че съдът не е съобразил, че откриването, промяната и закриването на партида е уредено в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператора /Общите условия/, както и че съгласно чл. 66 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Плевен, всички спорове между оператора и потребителя се решават по взаимно съгласие чрез преговори между страните, а при непостигане на съгласие – по реда на Глава седма от Общите условия по съдебен ред. Според касатора първоинстанционният съд не е отчел факта, че с жалбата се оспорва собствеността на съоръжения и терени, за който спор компетентни са общите съдилища, а КЕВР не може да излезе извън тази компетентност и да разглежда жалби извън предмета на ЗРВКУ или по актове, чието изпълнение е възложено на други органи. Претендира се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на Решение № Ж-181/22.03.2018 г. на КЕВР, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се прави и възражение за прекомерност на претендираните от ответника Кооперация "Изгрев М" разноски. Ответникът - Кооперация "Изгрев М", гр. Червен бряг, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, в който излага доводи по същество на спора. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител адв. С., моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Плевен, в писмен отговор излага становище за основателност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде отменено, като неправилно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника Кооперация "Изгрев М". Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Кооперация "Изгрев М", против решение № Ж-181/22.03.2018 г. на КЕВР, с което на основание чл. 41, ал. 4, т. 1 от Правилника за дейността на КЕВР е прекратено производството, образувано за разглеждане на подадена от Кооперация "Изгрев М", гр. Червен бряг, жалба срещу "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Плевен, по повод заявление вх. № 1658/16.07.2015 г. и постъпили последващи заявления от г-н Н. Н. – председател на Кооперация "Изгрев М", с вх. № В-08-00-2 от 18.01.2018 г., 31.01.2018 г., 16.02.2018 г. и 21.02.2018 г. В мотивите на решението е прието, че от представената в КЕВР информация не може да се установи съществуването на идентичност между "ЗК Изгрев – М" /посочено от ВиК оператора като титуляр на партида с абонатен № 52884 преди 29.02.2008 г. / и Кооперация "Изгрев М", поради което не може да се твърди, че кооперацията отговаря на изискването на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за наличие на качеството "потребител" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ. Според административният орган последният не разполага с компетентност да разгледа искането на кооперацията във връзка с извършена промяна в титуляра на партида при съобразяване на законово определения предмет на регулиране в ЗРВКУ – регулиране на цени, достъпност и качество на ВиК услугите, осъществявани от ВиК операторите, като спор по повод на партида по действащите към 2008 г. Общи условия е следвало да се реши по взаимно съгласие чрез преговори между страните, а ако такова не бъде постигнато – по съдебен ред. Оспореното пред административния съд решение на КЕВР е постановеното и в изпълнение на влязло в сила Решение № 295 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9585/2016 г., с което е обезсилено решение № 337/11.07.2016 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 687/2015 г., и делото като преписка е изпратено на КЕВР за разглеждане на подадената от Кооперация "Изгрев М" жалба по повод нейно заявление вх. № 1658/16.07.2015 г. за възстановяване на партидата на кооперацията във връзка с водоснабдяване на имоти с идентификатори 80501.807.120 и 80501.807.121. За да изпрати преписката за произнасяне на КЕВР за разглеждане на подадената от Кооперация "Изгрев М" жалба е прието от ВАС, че тази жалба попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба № 3/2013 г. /, тъй като е жалба на потребител срещу ВиК оператор, свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ. В мотивите на съдебното решение е посочено още, че по жалбата на Кооперация "Изгрев М" оператора дължи извършване на цялостна проверка със събиране на всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата съобразно изискванията на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. За да отмени решение № Ж-181/22.03.2018 г. на КЕВР и изпрати преписката за ново произнасяне, Административен съд – София град е приел, че преписката попада в предметния обхвата на хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2013 г., тъй като е жалба на потребител срещу ВиК оператор, свързана с предмета на регулиране по ЗРВКУ, поради и което административният орган дължи произнасяне по същество. Според съда по преписката регулаторът дължи извършване на цялостна проверка със събиране на всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата съобразно изискванията на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г., като в този смисъл са и мотивите на Решение № 295 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9585/2016 г. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ регулаторният орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Редът за разглеждане на жалбите е този предвиден в Наредба № 3/2013 г., като в чл. 142, ал. 1, т. 1 е посочено, че комисията разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Предметът на регулиране по ЗРВКУ е очертан в чл. 1, ал. 1 от закона, а именно: цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги. В съответствие с чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Заявеното от ответника Кооперация "Изгрев М" искане за възстановяване на партида на дружеството към "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Плевен, във връзка с водоснабдяване на собствените му имоти с идентификатори 80501.807.120 и 80501.807.121, безспорно е свързано с достъпността на водоснабдителните и канализационните услуги и като такова попада в предмета на регулиране по ЗРВКУ, визиран в нормата на чл. 1, ал. 1 от закона. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че в конкретния случай се касае за спор, който е извън предмета на регулиране по ЗРВКУ и следва да се реши в съответствие с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператора чрез преговори или по обшия исков ред, поради което е правилен и извода на първоинстанционния съд, че преписката, с която е сезиран КЕВР попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2013 г. Правомощието на административния орган, разписано в закон не означава само право да се произнесе по даден въпрос, защото на него е предоставена компетентността да го реши, но и задължение за изпълнение на това право. Поради това и КЕВР е дължала не прекратяване на производството, поради липса на компетентност да разгледа жалбата на Кооперация "Изгрев М", а извършване на обстойна проверка за изясняване на обстоятелствата по жалбата при изпълнение на процедурите по чл. 144 - чл. 146 от Наредба № 3/2013 г., каквито и задължителни указания са били дадени с Решение № 295/9.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9585/2016 г. на административния орган при изпращане на делото като преписка. Едва след това, на основание чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/2013 г., КЕВР има правомощия да прекрати преписката, но само ако приеме, че жалбата е неоснователна, или в случай, че жалбата е основателна да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им. Правилно първоинстанционният съд е приел, че КЕВР е дължала произнасяне по същество, както и че в този смисъл са и мотивите в Решение № 295/9.01.2018 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 9585/2016 г. Следва да се има предвид също така, че в мотивите на цитираното съдебно решение е било прието от съда, че жалбата на Кооперация "Изгрев М" попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2013 г., доколкото е жалба именно на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ срещу ВиК оператор. С оглед на това настоящата инстанция намира, че решение № Ж-181/22.03.2018 г. на КЕВР, с което е прекратено производството поради липса на компетентност, е постановено и при неизпълнение на задължителните указания, дадени в мотивите на влязлото в сила решение № 295/9.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9585/2016 г., по тълкуването и прилагането на закона. Задължителните указания, дадени в мотивите на влязъл в сила съдебен акт, не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което тяхната задължителност за административния орган произтича от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, а неспазването им, какъвто безспорно е процесният случай, води до материална незаконосъобразност на административния акт, постановен в несъответствие с тях. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода от спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация Кооперация "Изгрев М" за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие от страна на процесуалния представител на КЕВР, с правно основание в чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е основателно. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на спора намира, че то следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на тази ответна страна разноски в размер 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,