Решение № 6249 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба на С. Х. срещу решение № 1697/11.02.2026 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2549 по описа за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против решение № 2153-03-190/02.10.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна (ТП на НОИ – Варна). Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за невъзникнало у осигуреното лице право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО при достигнат осигурителен стаж по чл. 69, ал. 2 КСО като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), но не е на възрастта за пенсиониране по тази разпоредба. Изразява убеждение, че не може да съществува конкуренция между правото на пенсия по чл. 69 или чл. 69б, ал. 1 КСО. Настоява, че отричането на осигуреното лице на възможността да избира между двата режима на пенсиониране е в противоречие с принципа на равенството. С разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се въвеждало ограничение при упражняването на правото на пенсия в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Иска отмяна на съдебния акт и на решението на директора на ТП на НОИ и изпращане на преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред Адм. съд Варна решение № 2153-03-190/02.10.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна е потвърдено разпореждане [номер]/04.08.2025г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на С. Х. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ. По установяванията на съда към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ С. Х. има навършена възраст [възраст] и зачетен към тази дата осигурителен стаж от длъжностното лице по пенсионно осигуряване 23 г., 02м. и 00 дни от първа категория труд и 06г., 09м. и 21 дни от трета категория или превърнат към трета категория общ осигурителен стаж 45г., 04м. и 01 дни.. Съдът е приел, че оспореното решение и разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване са издадени от компетентни административни органи, в писмената форма за действителност, с дължимото съдържание и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По решаващите изводи на съда, като военнослужещ по ЗОВСРБ Х. е в персоналните предели на действието на чл. 69, ал. 2 КСО и не е навършила към момента на подаването на заявлението възрастта от [възраст] по чл. 69, ал. 9 КСО, приложима за 2025 г., за да придобие право на пенсия по чл. 69, ал. 1 КСО. Съдът е обусловил разрешаването на правния спор от отговора на правния въпрос за приложимостта към него на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО. Обсъдил е материалните предпоставки за правото на пенсия по чл.69б, ал. 1 КСО и е приел, че те не са осъществени за С. Х.. Разграничил е понятията „отработен труд при условията на първа категория“ по чл. 69б КСО от „зачетен като първа категория“ труд по чл. 222 ЗОВСРБ. Приел е, че към претендираното от Х. право на ЛПОСВ е приложим режимът на чл. 69 КСО за служители по специални закони и не са осъществени предпоставките на чл. 18, ал. 4 НПОС за възникване на право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО, тъй като те са обвързани с недостатъчен осигурителен стаж. Зачитането на стажа по чл. 69 КСО за такъв от първа категория не било равнозначно на полагането на труд при условията на първа категория. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Възникването на правото на ЛПОСВ е обусловено от достигането на определена сума от възрастта и осигурителния стаж на осигуреното лице към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Общата възраст за правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2025 г. за жените е 62 години и 4 месеца, а осигурителният стаж 36 години и 8 месеца (вж. чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Придобиването на право на пенсия на по-ниска възраст за работа при по-неблагоприятни условия на труд по чл. 69б, ал. 1 КСО е за работа при условията на първа категория труд. Изискването е осигуреното лице да е работило десет години при условията на тази категория труд и сборът на осигурителният стаж и възрастта му да е 100 за мъжете, като за 2025 г. възрастта за жените е 51 години (вж. чл. 18б, ал. 1, т. 10 НПОС). По-ниската възраст за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО не е обвързано с по-неблагоприятни условия на труд. Трудът на военнослужещите по ЗОВСРБ, които са измежду тези с възрастово предимство за правото на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО, не е класиран като такъв от първа категория по чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, а критериите за категоризиране според чл. 104, ал. 1 КСО са характера и особеностите на условията на труд. Зачитането по правилото на чл. 17, ал. 2 НПОС на осигурителния стаж по чл. 69 КСО като такъв от първа категория е при определянето на осигурителния стаж при пенсиониране, когато не е придобито право на пенсия по чл. 69 КСО и без да преобразува трудът по чл. 69 КСО в такъв от първа категория. Такава уредба би била несъвместима и с предмета на регулиране на НПОС и посочените в § 9 от ПЗР на Наредбата разпоредби на КСО, които са източник на правомощието на Министерския съвет да приеме наредбата. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 23.06.2025 г. С. Х. не е достигнала възрастта по чл. 68, ал. 1-2 КСО, поради което не е възникнало правото на ЛПОСВ за достигната обща възраст за пенсиониране без да е дължимо изследване на сбора от възрастта и осигурителния стаж. Трудът на Х. като военнослужещ по ЗОВСРБ не е положен при условията на първа категория труд. При действието на чл. 18, ал. 4 НПОС зачитането му при пенсиониране за осигурителен стаж от първа категория е когато стажът по чл. 69 КСО не достига за придобиването на правото на пенсия по реда на тази разпоредба. Различни изводи не следват от правилото на чл. 222 ЗОВСРБ за зачитане на труда на военнослужещите като такъв от първа категория, тъй като не определя трудът според условията на полагането му. Обратно на убеждението на касаторката първостепенният съд не е търсил отношение на конкуренция между правото на пенсия по чл. 69 КСО и чл. 69б, ал. 1 КСО, а е изследвал материалните предпоставки за възникването им. За нея не съществува правото да избере измежду двата вида право на ЛПОСВ без да са осъществени предпоставките за възникването на никое от правата. Отричането на правото ѝ на пенсия не нарушава принципа на равнопоставеност на осигурените лица по чл. 3, т. 3 КСО. До нарушаване би се стигнало с признаването на труда на осигуреното лице като такъв от първа категория без да е положен при такива условия. Без за С. Х. да е възникнало към датата на подаване на заявлението на отпускане на пенсия правото на ЛПОСВ отричането на това право с разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване и на директора на ТП на НОИ е законосъобразно, а отхвърлянето на оспорването срещу акта на директора с обжалваното решение е правилно. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на ТП на НОИ – Варна се дължат деловодни разноски в размер 102.76 евро за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция (като равностойност на 200 лева) на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение