Решение № 245 от 16.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г.

Решение № 245 от 16.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба, подадена от касатора Ю. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Николаева Николова, с която се иска допълване на решение № 140/1.08.20.0018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о. като ответникът бъде осъден да заплати присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 22.07.2014 г. Ответникът по молбата ЗК "Уника" АД оспорва допустимостта и основателността на молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, намира, че молбата за допълване е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи решение, с което съдът не се е произнесъл по всички искания на страните. В случая се твърди, че с исковата молба е поискано присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаване на същата. Видно от диспозитива на касационното решение, а и както сам молителят излага в молбата, решаващият състав е присъдил законната лихва върху главницата от 36 463, 60 лв. от датата на представяне на доказателства за дерегистрация на автомобила до окончателното изплащане на главницата. В мотивите подборно са обективирани съображенията на ВКС с оглед изричното правило на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.); и съществуващата практика на касационната инстанция, че за изпадането в забава по отношение изплащане на обезщетението за имуществени вреди по застраховка "Каско на МПС" е от значение факта на представяне на доказателства за дерегистрация на автомобила, които не са ангажирани по делото. Следователно по претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е налице произнасяне от съда. Възраженията на касатора относно това кой носи доказателствена тежест за доказване на факта, че е налице дерегистрация на МПС, са по съществото на вече разрешен с касационното решение спор и не могат да бъдат въвеждани по реда на чл. 250 ГПК като последният се използва за ревизиране на влезлия в сила акт на ВКС. С оглед на посоченото съдът преценява, че молбата за допълване на постановеното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение