Решение № 7196 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2013 г.

Решение № 7196 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13823/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията против решение № 5171 от 24.07.2013 г., постановено по адм. дело № 376/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответницата - Красимира Костадинова Тагарева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЧР-02-04/10.12.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с която на Красимира Костадинова Тагарева е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и конкретно в нарушение на императивните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения от Тагарева върху подчинените й служители за периода от 05.12.2008 г. - 01.01.2010 г., от 01.04.2011 г. до 11.06.2012 г. и от 17.08.2012 г. до 10.10.2012 г. като е посочено, че държавната служителка не е упражнявала контрол върху подчинените й служители, което е довело до нарушаване съдържанието на имотния регистър. Констатирано е, че Красимира Тагарева при административното ръководене на персонала в службата по вписванията - Благоевград е обсъждала и тълкувала разпорежданията на съдията по вписванията, което е довело до неизпълнение на поставените на служителите задачи. Посочено е, че дадените устни разпореждания на служителите по вписванията в рамките на охранителното производство е недопустимо вмешателство в същото от страна на Тагарева. В заповедта е прието, че служителката не е изпълнила възложените й от изпълнителния директор задачи със заповед от 02.05.2012 г. изразяващи се в изпълнение на процедурата за нанасяне на корекции и отстраняване на очевидни грешки в електронната система на имотния регистър, като допуснатите от служителите й фактически грешки не са поправени по установения ред. Така описаните нарушения са квалифицирани по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗДСл. - неизпълнение на служебните задължения и неспазване кръга на служебните правомощия. В заповедта са цитирани и задълженията на служителката, установени в длъжностната й характеристика. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват, като нарушенията са посочени общо и не са конкретизирани. Не е конкретизирано и кое нарушение през кой от цитираните в заповедта периоди е извършено, поради което не може да се прецени по отношение на кои от нарушенията дисциплинарната отговорност е погасена. Нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. императивно регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Следователно в случая дисциплинарната отговорност на Тагарева може да се ангажира само за периода 10.12.2011 г. - 10.12.2012 г., но в заповедта не е посочено кое нарушение кога е извършено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога са извършени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и за кои от тях може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителката. Липсата на законовите реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. препятства както правото на защита на служителката, така и възможността на съда да прецени кое от дисциплинарните нарушения е погасено по давност и за кое може да се ангажира дисциплинарната отговорност на Тагарева. Посоченото нарушение води и до невъзможност да се прецени спазване на изискването на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл., а именно дали вида на наложено наказание е в съответствие с тежестта на нарушението. Следователно в нарушение чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. заповедта не съдържа описание на извършените от Красимира Тагарева нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В заповедта е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. В случая решението на дисциплинарния съвет също не съдържа мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение, при какви обстоятелства и кога е извършено. Непосочването на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. за отмяна на обжалваната заповед. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Агенцията по вписванията да заплати на адв. Атанаска Богоева от Адвокатска колегия Благоевград сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,