Решение № 3053 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10433/2020 г.
ВАСIII отделение09.03.2021 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 866 от 07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 375/2020 г. по описа на Административен съд – Варна В ЧАСТТА, в която e отхвърлен като неоснователен искът на "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София, ЕИК[ЕИК] срещу Агенция "Митници" за сумата над 592 /петстотин деветдесет и два /лв главница до пълния му предявен размер от 720 / седемстотин и двадесет/ лв, като вместо това, ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София, ЕИК[ЕИК] сумата от още 128 (сто двадесет и осем) лв главница, ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 2771/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна над присъдената вече сума от общо 592 лв. до пълния претендиран размер от общо 720 лв. за двете съдебни инстанции в административно-наказателното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД с ЕИК[ЕИК] съдебни разноски в касационното производство в размер на 360 (триста и шестдесет) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3053 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10433/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София срещу Решение № 866 от 07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 375/2020 г. по описа на Административен съд – Варна в отхвърлителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив да бъде отменено като неправилно, а ВАС, тричленен състав на Трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от "Милки Груп Био" ЕАД – гр. София иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от Агенция "Митници"- София чрез гл. юрк. М. Роева с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Вторият касатор моли ВАС да отмени съдебното решение в осъдителния му диспозитив и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от първия касатор адвокатско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител адв. Желязкова по делото са постъпили писмени бележки по същество с подробно развити в тях съображения за основателност на касационната жалба на доверителя й, съответно – неоснователност на касационната жалба на Агенция "Митници". Вторият касатор, Агенция "Митници", редовна призован, не се представлява. От процесуалния му представител е депозирано писмено становище по делото с твърдения за неоснователност на касационната жалба на "Милки Груп Био"ЕАД-гр. София, съответно – за правилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив и за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба "Милки Груп Био" ЕАД. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които решението в атакуваните от всеки един от касаторите части е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Милки Груп Био" ЕАД е основателна, а тази на Агенция "Митници" е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД обезщетение в размер на 592 лв. за имуществена вреда, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 2771/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и КНАХД № 2951/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от 03.06.2019 г. за сумата от 100 лв. и от 23.10.2019 г. за сумата от 492 лв. до 05.02.2020 г., както и законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение, като e отхвърлил иска над уважения размер до пълния предявен размер от 720 лева или за разликата от 128 лв. като неоснователен. Присъдил е в полза на ищеца и съдебни разноски пред първата съдебна инстанция в размер от 385 лева. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № 373/15.05.2019 г., издадено от зам. директора на ТД Северна морска в Агенция "Митници", на "Милки Груп Био" ЕАД е била наложена имуществена санкция в размер на 742. 17 лв. на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците във връзка с нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от същия закон. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 1900 от 08.10.2019 г., постановено по НАХД № 2771/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, НП е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от Агенция "Митници" и с Решение № 2356 от 05.12.2019 г. постановено по КНАХД № 2951/2019 г. по описа на Административен съд - Варна първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представено пълномощно (л. 6) и договор за правна защита и съдействие (л. 7) в производството по НАХД № 2771/2019 г. по описа на Районен съд-Варна и договор за правна защита и съдействие (л. 11) в производството по КНАХД № 2951/2019 г. по описа на Административен съд- Варна. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е уважил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред РС Варна. В тази връзка съдът е приел, че по силата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията от ДВ, бр. 84 от 2016 г.), ако административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лв., като в случая, наложената имуществена санкция е била в размер на 742. 17 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от цитираната наредба минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде 100 лева. Приел, че платеното в хода на НАХД № 2771/2019 г. на РС Варна адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева е прекомерно спрямо минимално определения според наредбата. Доколкото към датата на постановяване на касационното решение по КАНХД № 2951/2019 г. по описа на АС – Варна е в сила новата редакция на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за защита по административни дела адвокатското възнаграждение не се определя съгласно размера на наложената имуществена санкция, то поисканото и присъдено адвокатско възнаграждение в касационното административно-наказателно производство съответства на нормативно определения размер и подлежи на присъждане по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изцяло. По горните съображения, АС Варна е уважил частично предявения от "Милки Груп Био" ЕАД – гр. София иск и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на дружеството - ищец обезщетение в размер на 592 /петстотин деветдесет и два/ лева за имуществена вреда, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения по а. н. х. д. № 2771/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и к. а. н. х. д. № 2951/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от 03.06.2019 г. за сумата от 100 лева и от 23.10.2019 г. за сумата от 492 лв. до 05.02.2020 г., както и законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение, като е отхвърлил исковата претенция в останалата част за сумата над 592 лв. до пълния предявен размер от 720 лв. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от елементите на фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства по делото се установява, че дружеството- ищец е претърпяло вреда, тъй като са налице доказателства за възмездност на процесуалното представителство на ищеца, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред първата и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, респективно не би заплатило адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ако не му е било издадено наказателното постановление. Това разбиране е съответно на възприетото в тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лицето за охраняване на неговите права и интереси по най-добрия начин. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона ( към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП) не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – първи касатор за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие, утежняващо интересите на засегнатото лице. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Съдът неправилно е намалил обезщетението за имуществени вреди за първата инстанция във връзка с обжалваното НП (от 300 лв. на 100 лв.), като е изключил и начисления ДДС в/у общата сума. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съдът не може да определи по-малък размер от предвидения в Наредбата, който в конкретния казус е следвало да бъде 300 лв. На следващо място следва да се има предвид, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв., размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован, като това се свързва както с обема и сложността на извършената дейност, така и с величината на защитавания интерес. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. По тези съображения касационната жалба на Агенция "Митници" следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а касационната жалба на "Милки Груп Био" ЕАД се явява основателна. Решението на административния съд в отхвърлителния му диспозитив следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което Агенция "Митници" да бъде осъдена да заплати на ищеца разликата до пълния предявен размер на исковите претенции, ведно със законната лихва върху тази сума. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 360 лв., в която сума е включен и начисления ДДС върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд